ЗА „ЗАЛЕЗА НА ЕВРОПА“

 

Владимир Пастухов*, 31 юли 2022 г

Слуховете за смъртта на Запада са твърде преувеличени

Връщайки се към разговора ми с Фишман (Михаил Владимирович, род.1972 г., журналист и телевизионен водещ, Михаил Владимирович Фишман е руски журналист и телевизионен водещ, има авторски във Forbes и Die Welt – Н.К.) миналата седмица, ще извадя от него темата за кризата на западния свят.

Кризата на Европа (залезът на Европа) е един от символите на вярата на руския народ. Това е характерна черта на нашия изконно православен мироглед, предаващ се по наследство на идеологическите „деца“ и дори „внуци“, независимо колко екстравагантни дрехи носят тези дендита и как „по роднински“ се карат помежду си.

Човек може да бъде войнстващ атеист и пламенен противник на руското самодържавие, но в същото време да носи в сърцето си дълбоко разочарование от Запада и неговата култура, да живее в очакване на финала на тази велика „историческа приказка“. За пример могат да служат многобройните руски политически емигранти от Херцен до Солженицин.

По принцип това е естествено и логично. Руската култура, с нейния византийски и на Ордата „бекграунд“ беше и си остава вътрешна антитеза на западния свят, друга, алтернативна Европа. Смъртта на Запада й изглежда най-простият и следователно най-желаният начин за решаване на собствените й екзистенциални проблеми. Защо да се напрягате, защо да търсите изход от безизходицата и противоречията, ако Западът (основният конкурент и културна заплаха) ще загине сам и проблемите ще бъдат решени сами? В този случай единствената правилна стратегия за оцеляване е да изчакате – застивате в очакване и трупът на вашия враг ще мине покрай вас.

Съзнателно или подсъзнателно така мисли значителна част от руския елит, включително и тази, която не харесва кремълския курс към самоизолация, към напускане на „световната система“ (например война). Това споява сегашния консенсус между власт и елити. „Ще ви погребем“ forever…

По същество може да се каже, че в случая „няма дим без огън“. Западът се намира в сложна криза, включваща поредната криза на капитализма, кризата на политическата (електорална) демокрация и кризата на културата. Това допълнително подхранва очакванията за края му.

Струва ми се, че слуховете за смъртта на Запада са твърде преувеличени ...

Първо, ако на Западът му е съдено да умре, то неговата агония ще продължи цяла ера, ако не и повече. Известно е обаче, че докато дебелият изсъхва, слабият ще умре. Следователно смъртта на западния свят не означава автоматичен разцвет на руския свят. По-скоро тя ще стимулира агонията на последния  – болният човек, най-слабото звено на Европа през XXI век.

Второ, ще оцелее този, който се мобилизира по-бързо, за да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени цивилизациите във връзка поредния технологичен преход. И в това отношение шансовете на Запада изглеждат по-големи.

С подобни, преобладаващи в Русия настроения, трудно се продава идеята за „уникалния руски свят“...

*- Владимир Борисович (род.1962 г., Киев), политолог, публицист и юрист, старши изследовател в Лондонския университетски колеж,  бил е служител във фонда Hermitage Capital Management, през 2008 г.  емигрира в Лондон.