ЦАР САМУИЛ ИМА ЖИВИ ПОТОМЦИ. СЕТИ ЛИ СЕ НЯКОЙ ДА ГИ ПОКАНИ?

 

Светослав Пинтев, 2 октомври 2026 г.

Потомци на цар Самуил има и до днес и това не би трябвало да е тайна за днешните ни властници. Или е?

И тук възниква един любопитен въпрос:

Някой от потомците на цар Самуил от фамилията Миструци ди Фризинга¹ случайно поканен ли е на церемонията по връщането на костите на владетеля в България?

Владетелската династия продължава съществуването си чрез една от най-знатните и уважавани римски фамилии, както сме писали.

По въпроса е работил д-р Георги Генов² от Института по история в БАН в книгата „Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия“.

Римското семейство Миструци ди Фризинга  е една от малкото фамилии на принцове по кръв в Италия, прочула се още по време на   Свещената Римска империя на германците, властвали дълго време на Апенините..

През вековете тя смесва кръвта си с тази на владетелски  родове от Византия и балканските страни. 

Потомците на Самуил от Константинопол, където са женени негови дъщери и внучки, се сродяват с тях.

В Италия се поддържа  Златната книга на древните родове-  libro d’oro. Има и строг регламент за вписване в нея   Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nobilita Italiana.

За да има право на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи огромно количество научни и документални свидетелства за знатния си произход. Иначе не става.

Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е безспорно, а най-отгоре по традиция като родоначалник се вписва най-видната личност от рода.

Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата на италианската държава е категоричен.

Фамилията поставя в начало на генеалогическото си дърво – Самуил –  цар на българите , 1014.

Цар Самуил умира на 6 септември 1014 г.

Още в първите години след установяването на т.нар. народна власт у нас през 1944 г. представители на фамилията предприемат нещо доста необичайно – изпращат пратеници в България.

Те пристигат в София с намерението да бъдат приети от Министерството на външните работи. Носят документи, с които искат да докажат произхода на рода си.

И не само това.

Според разказа целта им е да дадат на България и дипломатически аргументи в спора около изтеглянето на българската армия от Македония, наложено от тогавашните мирни договори.

Вероятно сред пратениците е и старейшината на рода Карло Миструци ди Фризинга. Той работи в Хералдическия институт в Рим и е сред авторитетните специалисти по генеалогия. Автор е и на трактата „Италианското благородническо право“.

Тоест човек, който познава отлично както италианското, така и европейското благородничество,  в това число, разбира се, историята на собственото си семейство.

Само че има един сериозен проблем.

Карло Миструци ди Фризинга не познава новата комунистическа България.

А тя вече следва линията, зададена от Коминтерна и свързана с решението от април 1934 г., според което македонското население трябва да бъде обособено като отделна нация.

Започва процесът на дебългаризация на българите в Македония, който на места е и насилствен. Той върви както във Вардарска, така и в Пиринска Македония.

В тази атмосфера твърденията, че Самуил е български цар, са всичко друго, но не и удобни за управляващите.

А хора, които пристигат от Италия и твърдят, че са потомци именно на този български владетел, едва ли са най-желаните гости на комунистическата държава.

Никой в държавния апарат не иска да се занимава с подобни „чужди агенти“, които освен всичко друго настояват, че са от рода на Самуил и че Македония е българска.

В крайна сметка делегацията е насочена към Дирекцията на народната култура, наскоро преминала под шапката на новото тогава Министерство на пропагандата.

Началник там е писателят Константин Петканов³.

Той прекрасно разбира, че подобни „разкрития“ са крайно нежелани за народната власт, която вече се е развихрила срещу всякакви прояви на „национализъм“.

Но Петканов има и друга причина да обърне внимание.

Самият той е от Македония и е участвал в Македоно-Одринското опълчение. Темата очевидно му е близка.

Затова, макар официално българската държава да не приема документите, той решава да ги запази.

Тихомълком ги прибира в дома си.

Константин Петканов, съпругата му и дъщеря му започват внимателно да ги проучват. И според разказа са изумени от видяното.

Но знаят, че времето за подобни истини още не е дошло.

Твърди се, че фамилията Миструци ди Фризинга изпраща свой представител в България и през 1956 г. Този път той е придружен от двама водещи римски адвокати.

И отново носят документи за произхода на рода.

Според разказа всички разклонения на фамилията са проследени чак до 1953 г.

Само че едва ли времето след Априлския пленум е най-подходящото за подобна визита.

Ако изобщо някога е имало подходящо време.

На току-що затвърждаващия позициите си партиен лидер Тодор Живков и на залязващия премиер Антон Югов очевидно изобщо не им е до италианските потомци на българския цар.

Италианците набързо са върнати там, откъдето са дошли.

Бележки на Николай Колев:

¹-в момента живите наследници са Андреа и Свева Миструци ди Фризинга;

²- Магистър по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1978 г.), през 1985 г. защитава докторат през 1985 г. в Института по история на  БАН на тема, свързана с Беломорска Македония (1908–1916 г.), научните му интереси са свързани с българите в Северна Америка и Македония, и българското възрожденско изкуство, участва в издаването на периодични издания и сборници като „Исторически архиви“, „Вардар“ и др.;

³-Константин Николов (1891-1952), български писател, публицист и академик на БАН, Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централния държавен архив, улица в София носи неговото име.