ИРАНСКАТА ОС Е РАЗБИТА, НО НЕ Е ПОБЕДЕНА

 

Шахар Клейман, Israel Hayom. 09.10.2026 г.

Хизбула е отслабена, хутите стават все по-уверени, милициите в Ирак са под натиск, а проирански клетки се опитват да си върнат позициите в Сирия. Същевременно напрежението между „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“ излезе наяве. Три години след заплахите за регионална война, Техеран се опитва да възстанови мрежата си от проксита и да я адаптира към новата реалност.

***

Почти три години след като високопоставеният представител на „ХАМАС“ Салех ал-Арури се похвали в интервю за свързаната с Хизбула телевизия „Ал Маядин“ (в края на август 2023 г.), че действията на Израел ще доведат до мащабна регионална война, проиранската ос отново се оказва на кръстопът.

Повечето от терористичните организации в този лагер са оцелели, но са променили тактиката си, като някои от тях на практика са се върнали десетилетия назад.

Напрежението между различните съставни части на оста също излезе наяве, а проектът, който някога беше водещ за Ислямска република Иран, претърпя сериозен неуспех. Това не означава, че организациите са се предали напълно или са се отказали от целта си да унищожат Израел. Означава обаче, че Израел е изправен пред нова реалност, в която участниците в оста променят облика си.

Хизбула в Ливан

От всички терористични организации Хизбула изглежда е понесла най-тежкия удар. Ликвидирането на безспорния ѝ лидер Хасан Насрала, разгромът на командната структура и атаката с пейджърите разтърсиха политическата система на Ливан.

Оттогава насам властта е поета от прозападно политическо ръководство. Ливанският президент Джоузеф Аун и министър-председателят Наваф Салам преговарят с Израел и открито заявяват намерението си да разоръжат Хизбула.

Във военно отношение Израел осуети плана на Хизбула за нахлуване в Галилея, нанесе щети на ракетния ѝ арсенал и понастоящем контролира зона за сигурност в Южен Ливан, докато се очаква демилитаризацията на района.

Хизбула обаче e категорично против разоръжаването. Нейните представители и съюзници в правителството, парламента и съдебната система продължават да работят в интерес на организацията. Ливанските въоръжени сили не извършват реални проверки на домовете на жителите, както беше обещано, а съдиите налагат леки наказания на действащи лица от Хизбула, извършили нарушения.

Междувременно шиитското движение „Амал“ отказа да се съобрази с плана за поставяне на всички оръжия под държавен контрол и отправи предупреждения за гражданска война.

Освен това „Хизбула“ често използва натъпкани с експлозиви дронове и действа под прикритието на цивилното население в райони, определени като пилотни зони за изтегляне на Израелските сили за отбрана (ИСО). Организацията остава подчинена на Техеран и най-вероятно отново би действала срещу Израел, ако избухне война с Иран.

Хутите в Йемен

Въпреки значителните постижения на ИСО – включително ликвидирането на повечето членове на марионетното правителство на хутите (сред които и военният ръководител на групировката) и извеждането от строя на международното летище в Сана – организацията досега успява да задържи властта си. Военният ѝ ръководител е сменен, както и министрите в правителството ѝ.

Самолети кацат на импровизирани писти под прикритието на хуманитарни операции. Самото население страда от все по-строг контрол и от опити за идеологическа обработка на учениците с идеологията на „Ансар Аллах“ – официалното наименование на хутите. Така или иначе, реалната власт остава в ръцете на Абдул-Малик ал-Хути – лидер на зейдитското шиитско терористично движение, който се утвърди като една от най-видните фигури в регионалната ос на Иран.

През последните седмици хутите демонстрират нарастваща увереност. Техни говорители обявиха морска блокада срещу Саудитска Арабия, а силите им предприеха настъпление към стратегическото пристанище Моха на Червено море в Западен Йемен – очевидно в опит да повторят иранския модел на задушаващ контрол над Ормузкия проток.

Това настъпление вече доведе до значителен успех. Според три източника от международно признатото правителство на Йемен, хутите са превзели Моха, осигурявайки си важен плацдарм за придвижване на юг към протока Баб ел-Мандеб – един от най-критичните морски теснини в света.

Милициите в Ирак

Иранските терористични проксита в Ирак бяха подложени на поредица от удари по време на войната. В момента САЩ предлагат парични награди на обща стойност десетки милиони долари за информация, водеща до разкриване на техните членове.

Не по-малко значим е американският натиск за разоръжаване на милициите и поставяне на оръжията им под държавен контрол. Новото правителство на Али ал-Заиди – бивш държавен служител и икономист без предишен политически опит – заявява намерението си да изпълни този план. 30 септември е определен като ключова дата за постигане на напредък по въпроса.

Шиитските милиции обаче – на чиито представители разчита Ал-Заиди в своята парламентарна коалиция – не показват особена готовност за компромис. Съвсем наскоро Абу Алаа ал-Валаеи, генерален секретар на шиитската милиция „Катаиб Сайид ал-Шухада“, ясно изрази позицията на групировката – „Регулирането на оръжията в замяна на пълен и всеобхватен суверенитет е неделимо уравнение и всяко друго решение е неприемливо.“

С други думи, милицията се противопоставя на предаването на оръжията си, докато американските сили не се изтеглят напълно. Дори и след като те си тръгнат, няма гаранция, че групировката ще изпълни своята част от уговорката.

На фона на ескалиращото напрежение в Персийския залив, членове на иракския парламент наскоро предупредиха срещу евентуална нова намеса на милициите в противопоставянето между САЩ и Иран. Подобно развитие би подложило на тежко изпитание правителството в Багдад, докато то се опитва да наложи решенията си спрямо организации, чиято истинска лоялност е към лидерите на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция в Техеран.

Иракският депутат Ясер Ватут заяви пред базирания в Лондон вестник „Ал-Араби Ал-Джадид“, че „интересът на Ирак е да запази неутралитет в регионалните конфликти и да предотврати размяната на удари на иракска територия“.

Клетките в Сирия

Въпреки че шиитските милиции се изтеглиха в Ирак след падането на режима на Башар Асад в края на 2024 г., лоялни към Иран клетки, терористи и разузнавателни агенти продължават да действат в Сирия.

Ливанските власти наскоро арестуваха петима души – трима сирийци и двама ливанци – за които се твърди, че са планирали нападения в Сирия. Клетката е била заподозряна в подготовка на атаки срещу силите на правителството на сирийския президент Ахмед ал-Шараа в крайбрежния район на страната. Според ливански източници членовете ѝ са преминали военна подготовка в Източен Ливан под ръководството на „Хизбула“.

Един от арестуваните е бивш полковник от армията на Асад, а самата клетка вероятно е била ръководена дистанционно от друг бивш офицер от режима, който понастоящем живее в Москва. С други думи, Корпусът на гвардейците на ислямската революция е загубил позициите си в Сирия за сметка на ислямисткото правителство на ал-Шараа, но продължава да работи за създаването на хаос, който в крайна сметка би могъл да му позволи да се утвърди отново.

Терористични организации в Газа

Решението на „ХАМАС“ да предприеме атаката от 7 октомври 2023 г. без предварителна координация породи напрежение в отношенията с „иранската ос“. Това недоволство намери израз в изказване на високопоставен представител на „Палестински ислямски джихад“ – организация, която се смята за по-тясно свързана с Техеран.

Уалид ал-Катати, член на политическото бюро на „Ислямски джихад“, отговарящ за дейността в ивицата Газа, разкритикува остро решението на „ХАМАС“. Критиката му, разбира се, не беше насочена към моралния аспект на нападението, а – както обикновено – към стратегическите му последици.

В анализ на д-р Майкъл Барак от Международния институт за борба с тероризма към университета „Райхман“ се цитират думите на Ал-Катати, който определя решението на „ХАМАС“ като „необмислена авантюра“.

Според Ал-Катати решението за започване на войната е взето от тесен кръг в ръководството на „ХАМАС“, без участието на други организации, и представлява „тежък стратегически провал“. Той изтъква, че „първоначалният успех“ на атаката бързо се е изпарил и е бил засенчен от стратегическия неуспех, довел до опустошението на Газа. По думите му „ХАМАС“ не е успяла да предвиди мащаба на израелския отговор на клането от 7 октомври.

За разлика от това, представителят на „Ислямски джихад“ представя собствената си организация като такава, която уж се е грижила за благосъстоянието на населението на Газа и се е застъпвала за „разумно управление на конфликта“. Той обаче пренебрегва факта, че „Ислямски джихад“ е участвал в клането на 7 октомври, включил се е във войната и е съдействал за задържането на заложници.

Преди всичко тази критика разкрива напрежението между организациите и стремежа на „Ислямски джихад“ един ден да измести „ХАМАС“. Отслабването на „ХАМАС“ действително постави останалите организации в по-силна позиция.