СПОРТЪТ БИЛ НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. ДАЛИ?

 

Велин Хаджолов, бивш шеф на „Отдел специални акции“ (ОСО), някогашно специализирано звено в Държавната агенция „Национална сигурност“

При определени обстоятелства и в определени случаи – би могло. На този етап, у нас – абсурд!

Не може ли да се разбере, че спортът без възпитание и образование е сух напън, който донася единствено тъп, самовлюбен израз на плътта, която вече е все по-модерно да определя себе си като духовно възвишена.

Когато е призната (в комфорт), е радостна и доволна от живота, а ако е онеправдана, отключва най-яростните човешки страсти.

Тук всичко е обърнато наопаки.

Спортът възпитавал и изгражда характери.

И тази мантра се повтаря от какви ли не специалисти.

Не, уважаеми, годините не ни ли откриха, че първо върви възпитанието, което се формира в най-ранна детска възраст. А физическото възпитание и хигиена е само един малък сегмент от цялостното нравствено възпитание на характера на личността.

Голият спорт, без морална тежест, може да бъде единствено и само скотоподобие.

Не забелязваме ли, че днес все повече прогресира „етичната“ формула – да бъдеш „монстър“(англ., чудовище, . урод, изчадие, изрод, изверг -Н.К.).

Зверското е по-котирано от човешкото. Наглият „монстър“ е най-пробиваем.

Или може би бъркам, а…?

За политическото съсловие „монстърът“ е ценен кадър. И не само ценен. Той приема формата на еталон..

В поредната, президентска надпревара, политици говорят мазно за спорт.

Това сякаш е неизменна директива, осигуряваща меко влияние и подкрепа.

„Спортът е национална сигурност“ – кове настъпателно ефира.

Кой спорт, уважаеми, и кое точно в спорта?

Що за пустословие?

Още повече, когато мек, пухкав представител на политиката говори превъзбудено за това.

Като български офицер от службата за сигурност отбелязвам (преди всичко с искрена загриженост, а не за да злепоставя когото и да било): – известно ли е дали представители на спорта у нас, волно или неволно, са захранвали криминалния контингент в страната ни през годините.

Даваме ли си сметка, говорейки за „изграждане на характери“, какви нюанси от зависимости съществуват между все по-извратената представа за спорт, захранването на криминалета и политиката.

Дали някой от ДАНС, в т.нар. аналитични звена, се е опитал да изготви реална оперативна справка по отношение на представители на спорта с евентуална роля и участие в неправомерни, а и обществено опасни (няма да употребя определението престъпни) деяния през годините, преди ораторите да се гиздят с подобни патетични излияния за възпитание и градене на характер.

Разбира се, има и категория спортисти, чийто режим на подготовка винаги ще е скрит и недостъпен за светския шум на политическата демагогия.

Да се снимаш, да хвалиш някой утвърдил се с високи достижения в световния и в олимпийския елит, няма нищо общо с възпитанието и оформянето на характер.

Шумното признание, рекламата и светската слава, повече ще навредят, отколкото да изградят нещо достойно. За съжаление все повече и повече срещам противници на това становище.

Светът има крещяща нужда от „герои“, от светски икони, които да бъдат „пример за възпитание“.

Моралната нищета систематично налага себе си. А православните светци са табу, още повече на фона на плиткоумни евроатлантически ценности, които така и никой не успя да дефинира.

Според професор Андрей Пантев „това, че нямаме герои не е драма. Драма е това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме глад за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават. Прагматичен тарикатлък…Комерсиално предпочитание…Народът ни върви към изродение (от „изроден“, синоними дегенерация, израждане, поквара, упадък, деградация – Н.К.)…“

Това е може би едно от най-правдоподобните описания на президентската надпревара за пореден път, както и на цялостното ни политическо състояние през годините.

Тъп, прагматичен тарикатлък, в безсрамен устрем на мнима благочестивост.

Мъчнотия в изродение.

Мрачина и пълно омерзение…