ПУТИН СЛЕД ПУТИН ИЛИ КРАЯ НА РУСКАТА ИСТОРИЯ?

 

Владимир Соловьов-Американеца,

Континент, 4 септември 2026  г.

Заешката дупка винаги е пълна със страх, даже когато в нея няма зайци.

Жул Ренар (1964-1910),

френски драматург,

литературен критик,

поет и писател

***

Понякога ме обвиняват, че съм прекалено оптимистичен относно текущия ход на историята. Имам предвид историята, а не политиката, защото политиката е нетрайно нещо, докато историята не е просто анали, а скрижали на времето. Нещо повече, сега живеем в напрегнато, исторически трагично време, което наричам Трета световна война, тъй като в него участват вероятно петдесет държави от всеки континент, с изключение на Антарктида. Някои директно, като САЩ, Израел, Иран, Русия, Украйна, Северна Корея, а някои чрез посредници, но кой може да гарантира, че и те няма да бъдат въвлечени в преки военни действия? Или говоря за бъдеще, което става настояще пред очите ни? Вземете арабските страни, които са разбивани от персите. А какво да кажем за скорошните заплахи на Путин към Великобритания и заплахите на Медведев към Германия?

Географски интересите ми са доста широки. Това, което Манделщам нарече копнеж за световна култура. Разбира се, в Близкия изток аз съм категорично за Израел, дори само защото е единствената демокрация там, макар че, разбира се, има и други причини. Освен това, смятам за неморално и богохулно да си против еврейската държава.

Подобно е и с руско-украинската война, която обхваща все повече страни. Украйна е демократична страна: за разлика от Русия, където демокрацията никога не е спала, чаршафите още не са намачкани и за пореден път става все по-расистка. Нека използвам евфемизъм, за да не прибягвам до нецензурни думи. Войната на Украйна е екзистенциална война за самото ѝ съществуване. Не просто срещу путинова Русия, а срещу вековната руска история, в която има твърде малко проблясъци светлина. А колко много зло е нанесено на съседните народи, въпреки че самата титулярна нация понася чудовищни ​​загуби от своите империалистически-кретенски войни срещу световната цивилизация. Като например днес – милион и половина жертви за четири години и половина. И още нещо – Русия се изчерпва икономически, а нещата рязко завиват в полза на Украйна;.

Излишно е да казвам, че ми е мъчно за умиращите руски войници, но нищо повече. Смятам че е богохулно и неморално да се отъждествяват жертвите, които Украйна прави, защитавайки свободата си, с жертвите на нашествениците и окупаторите.

Излишно е да казвам, че кремълският бос е образец на дегенерат, на истински звяр! Според теорията ми за двойния отрицателен подбор, за разлика от меритократичния принцип, службата във Държавна сигурност, алма матер на настоящия руски владетел, е съставена от най-лошите от най-лошите. Не само в морален смисъл, но и по отношение на способностите им, които са недостатъчни за кариера като инженер, лекар или дори адвокат. Но сред тази до голяма степен човешка измет се е случила и друга негативна селекция – дребосък от КГБ, пълно нищожество, неспособно да стане шпионин или, в най-лошия случай, чиновник от КГБ, се е промъкнал до самия връх на властта. Оттам идват и комплексите му! Точно както Сталин, който презрително наричаше другите партийни лидери „умници“, за което ги унищожаваше всичките, бидейки самият той, както Троцки уместно го е казал, най-изявената посредственост.

От друга страна, Путин е плът и кръв от руската история. Има стотици и десетки такива чудовищни ​​дегенерати – от Иван Грозни до Йосиф Сталин, макар че никога няма да бъде запомнен. Великият руски историк Василий Осипович Ключевски¹ е прав, когато нарича руската история злокачествена. Разбира се, в чернови, невключени, по очевидни причини, в официалния Курс на руската история. Между другото, ето как Ключевски характеризира настоящия расистки лидер:

„Нито природата, нито възпитанието могат да обяснят такова изобилие от неограничени пороци, обикновено несъвместими с едно психическо състояние, тази смесица от страхливост и безразсъдна арогантност, умишлено хвалене с дълбока вяра в собствената измама. Този човек е напълно неспособен да организира чувствата си в стабилно настроение и мислите си в окончателно решение. Той е загубил всякакво чувство за реалност, за естествения ред и е престанал да разбира границите на възможното и абсурдното.“

Всъщност това е характеристика на император Николай I, отново от чернови. Но наистина ли подобно съвпадение е съвпадение?

Ето защо симпатизирах на една американска статия, чийто смисъл е изразен в заглавието ѝ – „Обаче“, цитирам:

„Не от противоречие, дух на противоречие или враждебно отричане, за да се впусна веднага в спор, а познанията ми по руската история се включиха, което изобщо не е необходимо за един американски политолог. Дори най-новата руска история, с гласността и перестройката на Горбачов, и отхвърлянето на комунистическата идеология от Елцин, а след това и на империята, която се разпадна... Извинявам се, разпадна се. И расисткият фюрер тръгна срещу историята, за да я сглоби отново.“

Нека се върна обаче към гореспоменатите исторически чудовища и дегенерати – Сталин и Иван Грозни. Цитираният американски автор говорейки за вътрешния кръг на Путин смята, че там липсва друга личност, на която да заложиш и следователно друг Путин ще последва след настоящия. Прав съм, че в това отношение някогашния петербургски уличник все пак е уникална личност. Нека ви напомня още веднъж за моята теория за двойния негативен подбор, поради което го нарекох най-опасния световен идиот и дори включих това определение в заглавието на една от седемте ми книги за Киев. Такъв идиот трудно ще се намери дори в собствения му вътрешен кръг. Той беше инициаторът на предварително загубената война с Украйна, той и никой друг!

Сега нека си спомним вътрешния кръг на Сталин. И нека преформулирам заглавието на американската статия – „Какво за щастие е се случи“. Тогава тя би звучала така:

„Русия просто не би могла да издържи втори Сталин. Историята се развиваше в контраст на неговото управление – от освобождаването на лекарите-саботьори и политическите затворници през размразяването на Хрушчов-Еренбург до осъждането на „култа към личността“.

Или да вземем другия споменат тиранин – Иван Грозни, след когото на власт идва Борис Годунов, от най-близкия кръг на чудовищния цар и дори женен за дъщерята на шефа на опричниците² Малюта, тогавашния Берия. Политически, и по-точно исторически, той поема по обратния път. Първо като регент на идиота цар Фьодор Иванович, а след смъртта му, като цар Борис. Според мен, най-добрият руски цар. Какъв контраст между неговото либерално, прозападно царуване и параноичното, садистично царуване на Иван Грозни. Цар Борис е оклеветен от династията Романови, която идва на власт след Смутното време³.

Русия отново е имала късмет.

Ще има ли късмет този път?

Кои са новите обрати в руската история?

Очаква ли я Русия ново Смутно време след смъртта на Путин?

Докога ще съществува страхът в тази страна, приличаща на заешка дупка?

Ясно е – Русия няма да издържи изпитанието на войната в Украйна.

Това краят на руската история ли е?

И ще се превърне ли нейният лидер, за когото всичко се обърка, без самият той да осъзнава историческата си мисия, в гробокопач на Русия, която искаше да разшири?

Превел от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹-виден руски историк и общественик в периода от 1882 г. до смъртта му през 1911 г., оказал силно влияние върху либералното движение в страната, като сред неговите възпитаници и последователи са известни личности, като Павел Милюков, Матвей Любавски, Александър Кизеветер, Михаил Покровски, Александър Хаханов;

²-от „опричина“, термин за обозначаване на част от територията на Руското царство в периода от 1565 до 1572 г. която е под прякото управление цар Иван IV Грозни, на която е въведана система от извънредни репресии, терор и централизация на властта, осъществявани чрез негови лични служители - опричници;

³-термин, въведен в руската историография за обозначаване на периода от руската история между 1598 и 1613 г., според някои версии до 1618 г., белязан от краткотрайното управление на цар Борис Годунов, природни бедствия, глад, многобройни случаи на самозванство и външна интервенция в руските земи, руско-полска, руско-шведска и гражданска войни, в съчетание с тежка институционална политическа, икономическа и социална криза.