ЧАМОВ МАТЕРИАЛ В ГЛАВАТА НА ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР И ТЪПОТА НА СТЕРОИДИ У РАДЕВ И ….

 

Филип Антонов, интернет, 17.07.2026 г.

Не исках, но се налага да се изкажа отново. Просто има едно нещо, което органически ме дразни, и това е тъпотата. Да си глупав е нормално – всички сме били глупаци в даден момент от живота си. Но да си тъп е вредно за околните. Тъпотата е агресивна глупост.

Та като гледах външната ни министърка Чамова и сериозно се зачудих: чамов материал ли има в главата си? Според нея прочутата декларация за подкрепа на Украйна не била обвързваща… И забележете – в „дискусията нямало дискусия“ за нейното съдържание. Тия хора явно ни взимат за пълни идиоти!

Всъщност смисълът на една декларация е точно такъв: да декларира официалната позиция на една държава. Когато вътре черно на бяло пише, че „защитаваме териториалната цялост на Украйна и Русия трябва да се изтегли от окупираните територии“, това означава точно това, което пише. Точка.

Само че има една „малка“ подробност, която Чамова удобно пропуска. След куп правни конструкции и стъпки Русия вече официално включи по-голямата част от тези окупирани територии в своята Конституция. За Москва те вече са федерални субекти – не само фактически, но и правно.

Чаткаш ли, Чамова? Новите територии на Руската федерация попадат в обхвата на обновената ядрена доктрина на Кремъл, да речем. Ей така, просто детайл, маловажен.

Явно жената изобщо не е за този пост. Можеха да ѝ намерят местенце я в Министерството на здравеопазването, я в някоя лаборатория, където да си се занимава с това, за което действително е учила. Изумително е просто! При толкова подготвени кадри в областта на дипломацията (и разузнаването) в „център-лявото пространство“ Радев реши да извади точно това чудо и да го натресе за външен министър.

И още по-изумително е, че днес самият той излезе да замазва положението, като каза, че декларацията нямала подпис от Чамова. Демек – украинците си я пуснали ей така, без да питат никого. Вчера писах за „седенето на два стола“ и за това как първо угоднически приемаме всичко на международната сцена, а после се опитваме да го отричаме пред родна публика с някакви глупашки, уж проруски позиции.

След днешните излияния обаче ефектът е пълен разгром.

Ето как изглеждаме в очите на света:

-За руснаците – ние сме държавата, която настоява те да се изнесат от „окупираните територии“, които Москва чисто правно вече смята за част от Руската федерация;

-За Запада – ние сме лицемерни партньори, които само ден след като са приели общ документ, започват да реват – „Ама ние не сме го подписали, те украинците си го измислиха!“.

Ето това вече е тъпота на стероиди!

Нямам представа кой върти PR-а на новата власт, но този човек или тази агенция не просто не става – тя е отчайваща.

Тези хора не спазват дори базовия закон на българския пиар – като си се осрал, не почвай да се обясняваш и да се омазваш допълнително, а изчакай три дни миризмата да отмине.

Защото в момента циркът е пълен – тя казва, че декларацията е приета, а той твърди, че няма подпис, което по неговата логика означава, че не е приета. Единият вика „опечено е“, другият вика „сурово е“. Единият признава международния акт, другият го зачерква. Получаваме две личности, които уж говорят от името на една и съща власт, а резултатът е абсолютно шизофренно поведение на държавата ни пред света.

Ефектът на Дънинг-Крюгер отвсякъде! За тези, които може и да не знаят: това е онзи психологически феномен, при който си толкова некомпетентен, че заради самата си тъпота не можеш да осъзнаеш колко точно не знаеш. И вместо да си мълчиш, преливаш от чудовищно самочувствие.

И ако за Чамова това обяснение изглежда съвсем на място, то при премиера казусът е друг и по-сериозен. Радев беше президент цели девет години. Той би трябвало да има международен опит и да знае как се кове дипломацията. Точно заради това е недопустимо да влиза в ролята на политически фокусник, който се опитва да скрие слона в стаята с приказки за „липсващи подписи“. Опитният политик не се оправдава като ученик, хванат с пищов, а носи отговорност за министрите, които сам си е избрал.

Впрочем, същият този ефект на некомпетентност отдавна удари медийната машина на Пеевски. Просто за Радев много хора таяха искрена надежда, че ще бъде нещо различно. Уви.

Накрая пак получихме още от същото. Както е казано – всяка трагедия се повтаря като фарс.

Сега остава само да изчакаме Слави Василев да се появи в някое студио, за да ни обясни „още по-големите тънкости“ на тази външна политика – как Велислава Петрова-Чамова всъщност е най-великият външен кавхан на България от времената на Кубрат насам, а „липсващият подпис“ е висш геополитически шахмат.

А веднага след него преподобният Явор Дачков може да сътвори едно пространно житие за делата на пресвета Чамова и нейния бог Исус Радев. Циркът е пълен, завесата пада, а публиката ще плаща сметката.