НАШЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК…¹

 

Христо Слави Рачев, Faktor.bg, 17.07.2026 г.

Обърнете внимание на фразата от изявлението на премиера Радев: „Когато европейските държави отстояват своите интереси, само тогава са силни…” Точно тогава се разпадат, сочи здравият разум. Дали интересите на Германия включват заделяне на пари за български магистрали, които анимационно се превръщат в скъпи вили край морето. Европейските държави изстрадаха две ужасни войни, положиха толкова усилия, от вечни врагове да намерят общи интереси, нашият мислител с фуражка отваря някакъв диалог по Сократ за отстояване на интереси. Заключението, че „единственото истинско знание е да знаеш, че нищо не знаеш“ не закъснява.

Нищо не знае нашият стреснат бивш президент, че ако всички заговорят за своите интереси, войната започва веднага. А главнокомандващата ни българската армия, флота, пехота, авиация и дипломация, е направо, пей сърце. Пей и не се смей.

Ще нарека Радев стрелочник, кантонер, който упорито маха червен фенер пред българската влакова композиция. Запалил е и червената светлина на семафора (зелената му напомня требвани чорапи) и буквално  изгърбен от усилието се опитва да премести стрелките на коловозите „Пътят за Европа е в ремонт”. Панически вдига и сваля бариерата. Крайна спирка, тръгвай обратно…

Този човек, ще предизвика катастрофа.

Има ли значение дали това е политическо бездарие, съзнателна подривна дейност, униформен инат, невъзможност да се откаже от сделка с дявола или просто наблюдаваме експресията и глупостта на селска менталност, облечена в мундир. Уха, има и това касае всички нас.

Предстои ни, при отлична видимост да самокатастрофираме на правата Европейска магистрала.

Таман сме набрали скорост, премиерът се опитва да включи на задна. Какво е усещането, миг преди катастрофата - виждаш ясно какво предстои, крещиш като на сън, ааа… внимавай... Геополитическите катастрофи, обаче протичат на бавен каданс, имат друга динамика. По-мъчителни и болезнени са от внезапно връхлитане на ТИР, поразяване със светкавица, където  мъката свършва за секунди.

Съдбините български са по-близки до страданията в ада. Траят дълго. Напомнят на кошмарен сън, от който няма събуждане.

Никой български държавник, над който виси със страшна сила портретът на Левски, не е изричал по-зловеща фраза от Румен Радев:

„Мястото на България не е там…“ А къде, питаме ние, останалите пет милиона. Много сме, и като гледам на тоя правителствен сбироток му стига един разгневен стадион българи и регресивните, маскирани като прогресивни, ще се разбягат из софийските улички, като проститутки при полицейска проверка.

Дим да ги няма.

Ако не бъдат изметени незабавно, наистина ще се превърнем в ничия земя.

Погранична буренясала полоса между Европа и Азия. Цялата европейска култура греши, само ние сме прави.

Знаем за купените български генерали, но досега не бяхме виждали български генерал да свлича лампазни панталони, накичен с всички военни и държавни инсигнии, да се изпуска на публично място и разкрива кой му е вързал каишката, и да не осъзнава колко безсрамно е това. Поласкан е. Намирам далечно сходство с полковник Аурелиано Буендия, от „100 години самота“, който от тридесет и седем въстания не е спечелил нито едно, накрая се насира от страх в панталоните си. Търсим генерала наш в историческата снимка. Няма го, укрил се е зад гърба на Вучич.

От лунообразния Демерджиев очакваме да пресече демаркационната линия, без да подписва на хартия, защото има опит и достатъчно опозиционни сачми в задника, да заповяда: бийте, който докопате и където сварите, стреляйте, пущай ледени водни струи, удряй с палки по главите, защото е ясно, наесен ще ни свалят от власт...

Бележка:

¹-заглавието и илюстрацията са мои – Н.К.