НЕПИСАНИ ПРАВИЛА

 

В политиката има едно неписано правило – когато резултатите липсват, започва усилената рекламна кампания. А когато рекламата стане по-важна от самите факти, истината рано или късно си пробива път.

Това се случи с шумно рекламираното посещение на вътрешния министър Иван Демерджиев в Съединените щати. Дни наред обществото беше убеждавано, че България едва ли не изпраща свой специален пратеник, който ще разговаря с най-високите етажи на американската администрация по теми като санкциите по „Магнитски“, борбата с корупцията и българската политическа действителност. В публичното пространство се създаде впечатление за дипломатически пробив с исторически измерения. Само че между внушенията и фактите постепенно започна да се отваря все по-голяма пропаст.

Срещите, които така и не се случиха.

След приключването на визитата останаха въпроси, на които никой не даде убедителен отговор. Къде бяха двустранните срещи с американските институции, съответстващи на ранга на един вътрешен министър? Къде бяха разговорите с държавния секретар Марко Рубио, с министъра на правосъдието, с директора на ФБР или с ръководството на ЦРУ?

„Магнитски“ е удобната политическа дъвка.

Особено показателно е и непрекъснатото позоваване на санкциите по закона „Магнитски“. Темата беше използвана като централен акцент в публичното представяне на визитата, въпреки че правната реалност е далеч по-различна.

Американските санкции не действат на територията на Европейския съюз. Това е позиция, която Европейската комисия неведнъж е заявявала публично.

Затова внушенията, че във Вашингтон могат да бъдат договаряни механизми за прилагането на „Магнитски“ в България, звучат като политически лозунг, отколкото като реалистична държавна политика. Още по-нелепи са твърденията, удобно преекспонирани от медиите около кръга „Капитал“ и приближените му журналисти от националните телевизии, че се очаквали „федерални разследвания“ в САЩ. Какви „разследвания“ след като в създадената от Демерджиев бутафория с „полетите на Пеевски“ няма нищо на американска територия, както и няма замесени американски граждани, американски банки или фирми. Няма нищо, което да засяга правовия ред на САЩ.

Когато пиарът започне да измества дипломацията.

Не остана незабелязано и шумното представяне на срещата с конгресмена Джо Уилсън, чието име вече е присъствало в публикации, свързани с предполагаеми лобистки кампании около скандалните русенски бизнесмени братята Пламен и Атанас Бобокови. Това обяснява единствената среща на по-високо ниво на Демерджиев и прави още по-неубедителни опитите подобни разговори автоматично да бъдат представяни като дипломатически триумф.

Доста интересен е и факта, че още през м. февруари тази година Демерджиев официално е регистриран като възложител на американската лобистка фирма „Вашингтон Стратеджи Груп“. Нищо чудно тя да е тази, на която е възложил провеждане на кампания срещу Делян Пеевски пред американските институции. По това време той още не е бил министър, но как ще обясни сега, че използва служебното си положение?

Когато дори опоненти говорят в един глас?

Любопитното е, че критиките не дойдоха само от политически опоненти – например категоричното публично заявление на анализатора Кристиян Шкварек. Според него твърденията, че Демерджиев е разговарял с Марко Рубио по темите „Магнитски“ и Делян Пеевски, са неверни. По думите му министърът е участвал в международен форум, посветен на противодействието на крайнолевия екстремизъм, а представянето на визитата като специална мисия по „Магнитски“ е пример за сериозно разминаване между реалността и публичния разказ.

Балонът се спука!

Най-големият проблем е, когато политическият маркетинг започне да измества реалната дипломация, а медийната реклама се превърне в заместител на реалните резултати. В крайна сметка шумът около визитата произведе повече въпроси, отколкото отговори. А когато зад гръмките анонси не стоят конкретни резултати, дори най-добре организираната комуникационна кампания не може да прикрие очевидното.

Политическият пиар има едно неудобно свойство – може да надуе всеки балон, но никога не може да попречи той да се спука.

И колкото по-силно е бил надуван, толкова по-шумно се чува пукотът.