АМЕРИКА ГУБИ НАВИЦИТЕ СИ ДА ЧЕТЕ

 

Дмитрий Чернишьов, Континент, 13.07.2026 г.

Превод на статия в The Atlantic

Американците, някога горди със своята грамотност, четат много по-малко, отколкото преди. Според Националния фонд за изкуства, който провежда най-цялостното проучване на читателските навици в страната, по-малко от половината от всички възрастни са съобщили, че са прочели поне една книга през 2022 г. Само 38% са чели романи или разкази. Анализа на 236 000 отговора на въпрос за процента от времето, което гражданите на САЩ отделят ежедневно за четене за удоволствие показва, че то е спаднало от 28% през 2004 г. до 16% през 2023 г. Хазартът се е превърнал в по-често срещана дейност за свободното време от четенето – 57% от американците са участвали в хазартни игри.

Спадът в четенето засяга всички, без значение от възраст, пол и образователен ценз. Регистриран е значителен спад и при демографските групи, които традиционно четат най-много – пенсионери, жени и висшисти. Книгите, които хората четат, са станали по-опростени от преди. Изреченията в съвременните бестселъри на New York Times са с около една трета по-къси, отколкото преди сто години. Според Publishers Weekly, английският превод на „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак от 1958 г. става бестселърът на годината. Пастернак пише с дълги, сложни изречения – „Съжалих царя в тази сива и топла планинска сутрин и беше ужасяващо да си помисля, че такава плаха сдържаност и срамежливост могат да бъдат същността на един потисник, че тази слабост може да се използва за наказание и помилване, за връзване и за разрешаване.“

Бестселър на миналата година за млади хора е „Изгрев на жътва“, последната книга от поредицата „Игрите на глада“. Най-популярният роман за възрастни е романтичният приключенски роман „Ониксова буря“. Каквито и да са достойнствата на романа, той не е в стила на Пастернак – най-дългото изречение в него е „Мускул от квадратната му челюст потрепна, докато ме гледаше, свивайки се срещу кафявата кожа на небръснатата му буза.“

Американците днес получават много по-малко новини чрез четене, отколкото преди. През 1975 г. около 50% от анкетираните във възрастта от 20 до 30 години съобщават, че четат вестници всеки ден, докато днес го правят по-малко от 10%. Повечето американци сега научават новините от телефоните и лаптопите си, а 40% казват, че предпочитат пред четенето да гледат или слушат новини онлайн.

Основните умения за четене при американците намаляват. Резултатите от четенето в четвърти и осми клас намаляват от повече от десетилетие. Комиксите станаха много популярни. В национален тест от 2024 г. само 35% от завършващите гимназисти демонстрират „достатъчно“ владеене на умения като това да анализират сложни литературни теми и да оценяват ефективността на авторовите аргументи. Подобно е равнището на гимназистите постигнали резултати под „базовото“ ниво, което означава, че най-вероятно имат затруднения да правят изводи от понятия, изрично посочени в текста, или да използват контекстуални улики, за да определят значението на непознати думи. Нивата на грамотност на възрастните също са намалели – близо 30% от възрастните американци не могат да перифразират или да правят изводи от многостраничен текст. През 2017 г. този показател е бил по-малко от 20%.

Изненадващо е, че американците прочитат повече думи от всякога, но това, което четат и как четат, се е променило. Хората са залети от имейли, текстови съобщения, публикации в X, дискусии в Reddit и надписи в Instagram. Тази експлозия от текстови фрагменти идва за сметка на намаляващия фокус върху по-дългите писмени произведения, които предават богата и сложна информация. Мариан Улф, когнитивен невролог в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, твърди, че хората губят способността си да мислят задълбочено върху прочетеното. Това не означава, че забравят как да дешифрират отделни думи. По-скоро губят способности за разбиране и синтез. С други думи, Америка не е неграмотна. Тя е постграмотна.

Ситуацията ще се влоши много бързо. Следващото поколение ще чете много по-малко, отколкото днешните възрастни са четели като деца. Учителите в детските градини съобщават, че много от техните ученици не знаят детски песнички или приказки. Проучване на 236 000 възрастни американци установява, че само 2% от тях четат на деца си. От 1984 до 2025 г. процентът на 13-годишните, които казват, че рядко или никога не четат за удоволствие, се е увеличил от 8% на 29%.

Четенето се възприема като ненужно, дори от някои от най-образованите членове на обществото. Някои ученици гледат на четенето като на ненужно обременяващ начин за придобиване на знания.

Писаната дума е коренно различна от говоримия език. Писането отделя съобщението от говорещия, позволявайки информацията да се разпространява по-безпристрастно, отколкото е било възможно в устните общества. Тъй като писането на изречение отнема повече време от изговарянето му, писането принуждава пишещия да забави темпото и да размисля. Писменият език обикновено използва по-сложни синтактични структури и речник от говоримия език. И за разлика от речта, той не изчезва безследно. Читателите могат да се върнат към даден текст и да го изследват, търсейки ново значение и разбиране. Тъй като писането продължава, хората могат временно да забравят написаното, но да бъдат уверени, че то няма да бъде загубено завинаги. Това освобождава ума за нови идеи и открития.

През 1962 г. Маршал Маклуън предсказва, че западният свят ще се превърне в това, което той нарича „постграмотност“. В книгата си „Галактиката Гутенберг“ той предполага, че тази ера вече е започнала – електронните медии постепенно изместват писменото слово. По това време телевизията е имало в 90% от американските домове, в сравнение с 9% само десет години по-рано. Телевизията се превръща в основен източник на новини за американците. Средно всяко семейство е прекарвало повече от пет часа на ден в гледане на телевизия.

Но телевизията променя ритъма и навиците на американския живот. През 1985 г. Постман, приятел и ученик на Маклуън, публикува книгата „Забавлявайки се до смърт“. В нея той твърди, че телевизията е привлякла вниманието на американците и е превърнала политиката в евтино забавление. По онова време средностатистическото американско семейство гледа телевизия повече от седем часа на ден, като този показател се е увеличил на близо девет часа през 2010 г.

Ако телевизията измества времето, необходимо за четене, широколентовият интернет и смартфоните го правят практически невъзможно. До неотдавна забавленията от екрана у дома бяха ограничени. Предавания се излъчваха в определен ден и в определен час. Ако искате да гледате стар филм, е трябвало да си обуете обувките и да отидете във видеотеката. Книгите можеха да се конкурират в такава среда. Поне някои хора изключваха телевизора и четяха книга преди лягане.

Сега забавленията са безгранични. Няма ясни граници – едно предаване плавно преминава в друго. Хората гледат телевизия с телефоните си в ръка, проверяват социалните медии или си пишат съобщения с приятели. Netflix съобщава, че е съветвал режисьорите и сценаристите да приемат, че зрителите не обръщат внимание на разказа и трябва постоянно да им се напомня какво се случва. При тези условия хората трябва да бъдат много упорити, за да четат. Повечето не са способни на това.

Безкрайното превъртане на смартфоните, хипервръзките и известия насърчават повърхностното четене. Проучванията показват, че хората разбират по-малко информацията, когато я четат на цифрови устройства, отколкото на хартия, вероятно поради всички тези разсейващи фактори.

Междувременно цифровите устройства проникват в американските класни стаи. В проучване на New York Times повече от 80% от учителите в началните училища заявяват, че техните ученици получават устройствата, осигурени им от училищата, още в детската градина. До осми клас средностатистическото дете прекарва четири часа и половина на ден в социалните медии.

Четенето на книги е упражнение за концентрация. Колкото повече четете, толкова по-лесно става и толкова повече нови знания получавате като награда. В крайна сметка процесът става по-приятен, отколкото предизвикателен. Но, както при упражненията, важи и обратното – колкото по-малко четете, толкова по-трудно става и толкова по-труден е пътят към придобиване на знания.

През 2004 г. средната продължителност на внимание към ставащото на екрана е била две минути и половина. До 2012 г. тя е спаднала до 75 секунди, а през 2017 г. е спаднала до около 47 секунди.

В проучване сред студенти по английски език, изследователите ги помолили да прочетат първите седем параграфа от романа на Дикенс „Мрачната къща“, които започват така:

„Лондон. Есента беше към края си, а лорд-канцлерът седеше в залата на Линкълнс Ин. Ноемврийското време беше отвратително. Улиците бяха толкова кални, сякаш водите току-що се бяха отдръпнали и нямаше да бъде изненада ако срещнете мегалозавър с дължина дванадесет фута, който се влачи като слонски гущер надолу по хълма Холборн.“

Изследователите цитират опитите на студентите да дешифрират прочетеното. Около една четвърт от участниците са интерпретирали фигуративния език буквално, което им дало основание да заключат, че по улиците на Лондон през XIX век са бродили динозаври.

А още нищо не сме споменали за изкуствения интелект...