В НАВЕЧЕРИЕТО

 

Андрей Пионтковски, Kasparov.ru, 14.07.2026 г.

Въпросът за Фюрера (Дучето) е ключов.

От под добре известния кремълски килим продължават да излизат все по-очевидни сигнали за сериозен, меко казано политически дебат. В няколко от последните публикации се опитах да анализирам сегашната ситуация, поставяйки я в по-широкия исторически контекст на поведението на фашистките режими (според класификацията на Умберто Еко¹), изправени пред перспективата за военно поражение – Италия през 1943 г. и Германия през 1944-1945 г.

И в двата случая режимите си поставят двояка цел –  да останат на власт и, ако е възможно, да минимизират мащаба на геополитическото поражение. Въпросът за Фюрера (Дучето) е ключов. Не е възможно да се „измъкнат“ без да го решат. Но и Мусолини, и Хитлер са брилянтни, харизматични лидери, създали режимите със собствените си ръце и продължаващи да се радват на фанатичното възхищение на част от елита и масите.

За разлика от тях нашият псевдофюрер е същество от съвсем различна порода – пенсиониран майор от КГБ, работник за еднократна употреба, изпратен от КГБ „на мисия да работи под прикритие като министър-председател“.

Мисията продължи четвърт век. Тази фигура от подземния свят, отгледана в криминалната атмосфера на петербургските маргинали, резонира добре с най-дълбоките слоеве на народната душа.

Родните фашисти са готови да се разделят със своя псевдофюрер без сантименти. Вече почти месец пламенните империалисти, които мразят Украйна –  Ходарьонок, Затулин, Михеев, Шахназаров и Тренин по водещи пропагандни канали безмилостно бичуват анонимните „авторитети“ (всъщност бичуват Путин, кой друг?!) както за некомпетентното и катастрофално ръководство на „СВО“, така и за страхливия отказ да се нанесе опустошителен (за предпочитане ядрен) ответен удар срещу европейските съюзници на Украйна. А легендарният суперпровокатор Дмитрий Симис предприе смела стъпка, като дръзко отбеляза, че подобно поведение от страна на „властите“ хвърля грозна сянка върху нашия забележителен главнокомандващ.

На 8 и 9 юли двама водещи играчи в световната политика – Тръмп и Си – реагираха с удивителен синхрон на трескавата дейност на дълбоко вкоренените служби за сигурност. Те сякаш (а може би не!) прехвърлиха топката на кремълските заговорници. Съдейки по изявленията им, и двамата видимо затвърдиха личната си позиция спрямо Путин.

По начин, безпрецедентен в съвременните китайско-руски отношения, другарят Си, почти публично, отправи три строги предупреждения към своя младши „стратегически партньор“, свързани с:

-постоянния ядрен шантаж;

-отказа за незабавно прекратяване на огъня;

-неуважение към суверенитета на Република Беларус.

Де факто започнаха преговори с управляващата в Русия чекистка корпорация за минимизиране на геополитическото ѝ поражение. И първият процедурен въпрос беше решен. Решението беше взето от другаря Си и беше обявено от постоянния представител на Китайската народна република на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 10 юли, който се обяви се прекратяване на огъня без предварителни условия, за да се даде възможност за преговори за дългосрочно мирно уреждане на конфликта.

Рашистите разкриха своята стратегия за преговори в нашумялата „Колонката на Мелниченко“. Между другото, избраното време за публикуването ѝ съвсем не е случайно. Постпутинистите ще продължат да търгуват със страховете на Запада:

-страх от хаос в ядрената държава, в която ще се завърнат около един милион души въоръжени, психически увредени и с криминална квалификация хора;

-страх от анексиране от Китай на огромни територии в източната част на страната.

Тези страхове са реални и безброй публикации ще бъдат посветени на проблема с „болната Русия“. Тук ще се огранича до два, според мен, очевидни проблема:

- започването на официални преговори за дългосрочно мирно уреждане на руско-украинския конфликт, трябва да да започне с единодушна резолюция на Съвета за сигурност на ООН за пълно възстановяване на териториалната цялост на Украйна в границите ѝ от 1991 г.

-„Колонката на Мелниченко“ неприкрито демонстрира желанието на рашистите да се продадат като младши партньори на САЩ в противопоставянето им с Китай. Надявам се, че възрастните в Белия дом няма да позволят подобна примитивна измама.

Превел от руски Николай Колев

Бележка не преводача:

¹-тази бележка в скоби на Пионтковски е погрешна. В прочуто си есе „Вечният фашизъм“ (Ur Fascism, 1995 г.) Еко не прави класификация на фашизма,  а го описва фашизма не като строга идеология, а като комплекс от 14 типични белези. Те често се преплитат, но всеки един от тях е достатъчен, за да бъде той определен даден режим като фашистки.