ЕРДОГАН ПРЕВРЪЩА ТУРЦИЯ В РЕГИОНАЛНА СВРЪХДЪРЖАВА

 

Нета Бар-Йосеф, сп. Лехаим, 13 юли 2026 г.

Превод от руски Николай Колев 

Авторката е израелски журналистка и репортер, работи за един от най-тиражните израелски ежедневници – „Израел Хайом“ (Israel Hayom).

Срещата на върха на НАТО в Анкара даде на Реджеп Тайип Ердоган платформа да демонстрира своите постижения в областта на сигурността и дипломатическите си постижения, както и да реализира амбицията си да превърне Турция в значителна регионална и международна сила. От отбранителната промишленост до влияние в Африка и Кавказ – това е спектърът от целите на турския президент.

Срещата на върха на НАТО в Анкара отбеляза връхна точка за Турция като цяло и за нейния президент Реджеп Тайип Ердоган в частност. Мнозина критикуваха агресивната външна политика на човек, който се стреми да възстанови славните дни на Османската империя, твърдейки, че това изолира Турция и ѝ причинява икономически вреди. Сега обаче изглежда, че страната все повече консолидира статута си на регионална суперсила.

Всеки, който е следил събитията в страната дори бегло през последната година, ще осъзнае, че Турция претърпява безпрецедентно нарастване на военната мощ, процес, воден от турската оръжейна индустрия. Срещата на върха на НАТО в турската столица предлага на турските оръжейни компании огромна възможност за увеличаване на продажбите.

„Немислимо е да се изгради европейска сигурност без Турция“ – казва президентът Ердоган, постоянно насърчавайки включването на Турция във всички европейски отбранителни програми и структури за сигурност, особено в програмата SAFE на Европейския съюз на стойност 150 милиарда евро.

Турция има втората по големина армия в НАТО след Съединените щати – 355 000 действащи военнослужещи и допълнителни 378 000 резервисти. Нейната отбранителна промишленост процъфтява значително през последното десетилетие. Но Анкара иска да надхвърли ролята си на доставчик и да се превърне в стратегически партньор, способен да диктува политика.

Според Йозгюр Юнлухисарджъклъ, ръководител на Германския фонд „Маршал“ в Анкара – „Турция до голяма степен остава извън общоевропейските програми и проекти. Именно това Турция иска да промени … и за тази цел тя използва срещата на върха, за да демонстрира своите възможности“.

Военният бюджет на страната е по-голям от този на всички съседи взети заедно

Турската отбранителна промишленост, класирана на 11-то място в света и контролираща 1,8% от световния пазар на оръжие според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, е увеличила износа си с 48% през 2025 г. в сравнение с 29% през предходната година, според официални източници.

„Сега постигаме за една седмица това, което постигахме за една година“ – каза Ердоган през юни за турския износ на дронове, танкове, бронирани машини и военни кораби, един от които беше доставен на Румъния, превръщайки се в „първия износ на военен кораб за страна, която е член на Европейския съюз и НАТО“. Турция завладя дял от доходоносния пазар, създаден от конфликта в Украйна, като снабдява Киев с дронове Bayraktar и строи два модерни военни кораба за украинския флот.

Но Турция се стреми да бъде нещо повече от доставчик на оръжие. Тя се стреми и да се превърне във водеща военна сила в своя регион и потенциално дори в света. Според публикувани данни и оценки, военните разходи на Турция през 2025 г. достигат 30 милиарда долара, надвишавайки комбинираните разходи за отбрана на нейните непосредствени съседи и отбелязват значителна промяна в регионалния баланс на силите.

Тази сума надвишава прогнозните комбинирани военни бюджети на Гърция, Ирак, Азербайджан, България, Армения, Грузия и други съседни страни, които заедно възлизат на приблизително 24–25 милиарда долара. Тази разлика подчертава нарастващото неравенство в отбранителните способности в региона, оформено от пресичащи се предизвикателства пред сигурността.

Данни, публикувани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира, показват, че Турция ще увеличи военните си разходи със 7,2% в реално изражение през 2025 г. в сравнение с 2024 г. През последното десетилетие бюджетът ѝ за отбрана е нараснал с 94% – значително увеличение в сравнение с глобалното увеличение от 41% за същия период.

Амбициозна външна политика

Д-р Аса Офир, специалист по Турция в катедра „Изследвания на Близкия изток и политически науки“ в университета „Ариел“, обяснява причините за военния растеж на Турция:

„Военното укрепване на Турция не е самоцел. То е средство за подкрепа на амбициозна и ревизионистка външна политика. С други думи, Турция е държава, която се стреми да промени съществуващия ред. Видяхме, че през последните години Анкара постепенно се отдалечава от предишната предпазлива, ориентирана към статуквото външна политика. Вместо това, тя води по-независима и напориста политика, стремейки се да промени регионалния баланс на силите и не желаейки да приеме нито съществуващия регионален, нито глобален ред. Турското ръководство разбира, че дипломатическите амбиции трябва да бъдат подкрепени от военна мощ. Ако една държава иска да влияе на събитията в Източното Средиземноморие, Черно море, Кавказ, Близкия изток, Балканите и да бъде все по-активна в Африка и Централна Азия, тя трябва да разполага с въоръжени сили, способни да проектират това влияние далеч отвъд границите си. Именно затова се случва сегашното военно натрупване. То служи като основа за по-широките геополитически амбиции на Турция.“

НАТО като трамплин

Членството на Турция в НАТО до голяма степен позволи на Анкара да постигне позицията, която заема на световната сцена днес. Дълга статия, публикувана от гръцкия вестник „Демократия“, показва как от 50-те години на миналия век членството в НАТО е помогнало на Турция да поддържа армия, значително по-голяма от тази на други държави в региона, и как Ердоган е използвал защитния чадър на НАТО, за да създаде регионална сила.

Според Аса Офир:

„Членството в НАТО значително засили турските въоръжени сили. След присъединяването си към алианса, турската армия успя да участва в съвместни учения, да използва общи стандарти, да обменя разузнавателна информация и да постигне оперативна съвместимост с най-модерните армии в света. Турция получи система за колективна отбрана срещу военни заплахи. „Първоначално тя се стреми да се присъедини към НАТО през 1952 г. от страх от Съветския съюз, който тогава представляваше най-голямата заплаха за страната. На турска територия бяха разположени бази на НАТО, американски самолети и американски ядрени ракети. Днес Турция вече не гледа на Русия като на държава, представляваща непосредствена заплаха. НАТО обаче продължава да доказва своята стойност като организация, която осигурява на Турция ефективна отбрана. По време на настоящата война между Иран и Израел, иранците изстреляха няколко балистични ракети към Турция. Тези ракети бяха прихванати от системите за противовъздушна отбрана на НАТО. Турците успяха да овладеят инцидента. С други думи, без системите за противовъздушна отбрана на НАТО Турция би била в съвсем различно положение.“