СТАРЧЕСКИ МАРАЗЪМ

 

Христо Слави Рачев-Киса, интернет

Авторът (на малката снимка)   е легендарно име сред журналистите в БНТ, познат им е не само като дългогодишен вещ и талантлив майстор на камерата, но и като писател с характер и самостоятелно мислене, има три издадени книги.

Колко прави се оказаха тези, които отказаха да клекнат, да стоят приведени – рипнаха, качиха се на влака и напуснаха. В тунела останаха всички, които имат страх от плашещата светлина. Ние, обзетите от старчески маразъм, можем само да назовем българския провал. В българските корени са снесени ларви на най-опасния паразит – русофилус булгарикус

Напомня на Черната Златка. Веднъж навлязла в България предстои да унищожи овощните и всякакви култури. Съхнем мъчително, губим разсъдъка си, отвън изглеждаме недоспали, занемарени. Тези бръмбари се настаниха в кабинетите на държавната власт и загризаха сухожилията на икономиката, преди това изпиха мозъка на почти два милиона от българското население.

Медицинският смисъл на думата маразъм, е недохранване. Унил, недружелюбен народ, който халюцинира примитивни сюжети, с привкус на отминалост. Цъфти, но не връзва плод, гледа, говори, ръкомаха, вдига вежди, люлее тумбак и не разбира, че не разбира.

Всичко в което вярва и казва е, фактологически невярно. Въобразил си е, че другаря Румен Радев е, Антоан дьо Сент Екзюпери. Привидната му скрупольозност и казармена лаконичност всъщност крият и изопачават действителността. Фантазмите на милите ми сънародници за силен управленец са да откачи от стената бойлера с голи ръце и да ни изгледа с див поглед. Обзел ни е примитивен политически мачизъм.

Невежеството е гърмяща смес. Има предел на насищане, достигне ли горна точка на компресия, следва разрушителна експлозия. Вече разполагаме и с една странна прослойка – образовани глупци. Самодоволни и приказливи. Екранно възбудени, бързореки, почти винаги с дефект на говора. Сега е тяхното време.

Стигнахме дотам, че в България може да се разчита само на тези, които все още, се колебаят, дали да я напуснат. От изток не спряха да ни бият кални фалцирани корнери.

Ние рядко фаулираме чужди играчи на наш терен, ние фаулираме себе си на свои и международен терен. Самоконтузил се. Самокатастрофирал. Самозадоволил се. Какво може да ни спаси ли?

Неистово се нуждаем от нов главен герой, който да се изправи срещу остарелия казармен монумент Румен Радев и русофилните плаки и налепи около него. Голяма беда е, че провинцията в душевността на българския човек не харесва интелектуалеца. Образованият градски човек го бият или обират на село. Изчезнало е уважението към по-умния, по-можещия. Носи се дъх на плодова ракия

Лишените от разум избират, те решават, те се оплакват от съдбата си. Обществена шльокавица е това.

Послепис: Когато илюзионистът Копейкин критикува прогресивния Радев, за секунда придобива човешки образ. После изчезва, защото се сещаме, че страда за отнетия му електорат.