АЯН ХИРСИ АЛИ – ЗАПАДЪТ ГРЕШИ, ИСЛЯМИСТИТЕ НЕ ИДВАТ, ЗА ДА СЕ ИНТЕГРИРАТ, ИДВАТ ЗА ВЛАСТТА

 

Макс Лури, Континент, 03.07.2026 г.

Писателката и активистка Аян Хирси Али отправи предупреждение към Запада – ислямистите не искат да се интегрират. Те искат да доминират. Пренебрегването на този факт води до колапс. И този колапс се приближава все повече.

Аян, родена в Сомалия, знае за какво говори. От детството си е била индоктринирана с идеите на Мюсюлманското братство и когато родителите ѝ се опитали да я направят трета съпруга на някакъв шейх, тя избягала в Европа, където завършила университета в Лайден, публично се отрекла от исляма и е била депутат в долната камара на холандския парламент.

Тя си сътрудничила с режисьора Тео ван Гог по антиислямския филм Submission („Покорство“). Тео е убит от терорист, а върху тялото му е намерена бележка, предупреждаваща, че Аян ще бъде следващата.

Тя е спешно транспортирана под охрана до Съединените щати. Оттогава работи там като научен сътрудник в Института Хувър. Автор е на много книги. За подкрепата и на Израел получава наградата UN Watch. Когато автобиографичната ѝ Infidel („Друговерецът“) е публикувана през 2006 г., западните читатели намират историята ѝ за „екзотична“ и далеч от европейския начин живот. Аян Хирси Али обяснява това, като казва, че либералните общества са толкова свикнали със свободата, и толкова са се разглезили от нея, че мислят, че е нещо дадено от само себе се, и че тя няма да изчезне никога. И най-важното, няма нужда да се воюваш за нея. Защото да се воюва е лошо. Дори когато врагът е на портата ти...

Знаейки много добре докъде води тази заблуда, Аян се опитва да достигне поне до онези, които все още не са загубили напълно ума си и способността си за критично мислене. Последният ѝ опит е по време на срещата на върха на Alliance for Responsible Citizens (Алианс за отговорни граждани) в Лондон, известна още като антиуокисткия Давос.

Ето няколко цитата от речта ѝ:

■…Свободата е като въздуха, който дишаш. Не мислиш за нея, докато нея я има..;

■…Процъфтяващите демокрации постепенно са забравили (или по-скоро умишлено разрушават) вярванията и институциите, които са ги направили проспериращи..;

■…Това е като семейство, в което първото поколение създава богатство, а следващите поколения безсмислено го консумират, приемайки го за даденост. Богатството се изчерпва и в крайна сметка изчезва. И с него изчезва и семейството..;

■…Могат ли ислямистите успешно да се интегрират в либералните демокрации? – питам аз. И отговарям без колебание – „Не!“ И никога, и при никакви обстоятелства, не бива да мислите, че могат..;

■…Ислямистите, които вълна след вълна заливат западния свят, не искат да се интегрират. Те не искат да правят компромиси. Те искат да доминират. Те искат да завземат властта. Целта им е да заменят съществуващия ред..;

■…Ислямизмът е идеята, че не можеш да бъдеш добър мюсюлманин ако не наложиш шериата на невярващите. Това се случва навсякъде, където се появят..;

■…И те имат план, подпомаган от жадни за електорални гласове западни политици. Те са тези, които водят до колапс..;

■…Когато пристигнах в Холандия в началото на 90-те години, политиците вярваха, че времето ще изглади културните различия и новодошлите ще се интегрират. В крайна сметка Холандия се разпадна под ислямистките орди. А тук, във Великобритания, се разраства паралелната държава, управлявана от Мюсюлманското братство. Може би вие не го виждате. Но аз го виждам..;

■…Всичко започва със заявление за джамия, след това за мюсюлмански център, след това за училище. Пристигащите имат готов живот, в който могат да се впишат. Те не виждат причина да се асимилират..;

■…Романът на Мишел Уелбек Submission („Покорство“) описва как в близко бъдеще мюсюлмански президент идва на власт във Франция по законен път – и всичко се срива. И така ще бъде...;

■…Западът постепенно ще се разпада, а политиците ще си измислят оправдания – вместо да започнат да мислят как да спечелят...

Речта завършва така:

„Подражавайте на страните във война, за да не се осъществи този безумен сценарий.

Вие познавате добре една от тези страни.

Ние живеем в нея“.