„НЕЩО, КОЕТО НЕ СА ВИ КАЗВАЛИ ЗА СДЕЛКАТА С ИРАН“

 

Амит СЕГАЛ, Israel Hayom, 30 юни 2026 г.

Президентът на Съединените щати имаше две основни коза в ръцете си. Първият беше наземната операция за спиране обогатяването на уран. Тръмп обаче знаеше и вярваше, че в крайна сметка винаги може да осигури това чрез споразумение. Вторият беше унищожаването на енергийната инфраструктура на Иран. Това е имал предвид когато през април, заплаши да заличи иранската цивилизация от лицето на земята. В Израел използваха различен изказ –  в Техеран отново ще осветяват къщите си със свещи.

Проблемът, твърди източникът, е, че никой човек в Израел не мисли какво би означавала глобална енергийна криза. За Тръмп това е основният въпрос, който го вълнува. Дали такъв удар би отслабил Иран? Абсолютно. Но може ли някой отговорен човек да гарантира, че режимът ще падне преди първата седмица на ноември 2026 г.? Не. Това означава, че ирански ответен удар, подобно но бързо падащи плочки от домино ще предизвика енергийна криза, с покачване на цените на петрола до 200 долара за барел, последвано от инфлация, загуба на Камарата на представителите от страна на републиканците и импийчмънт,.

Същото важи и за блокадата на Ормузкия проток –  дори да приемем, че тя продължава да отслабва Иран, цената на горивото в Америка ще достигне 6 долара за галон, а инфлацията ще се ускори, преди режимът да се срине.

По този начин Тръмп воюва с иранците с една, при това вързана – никакво кюрдско нашествие, никаква сухопътна операция и никакви удари по енергийната инфраструктура, поне до изборите.

Ето как се стигна до настоящото споразумение. Това не е ядрено споразумение, а споразумение за Ормузкия проток. И тук, казва високопоставен израелски източник, си струва да се отбележи един важен детайл в клаузата, който се отнася не за Ормузкия проток, а за парите –става въпрос за временно облекчаване на санкциите срещу Иран, а не за постоянното им премахване.

Това означава, че от момента на подписване на споразумението, 100% от икономическия натиск върху Съединените щати е премахнат, докато само малък процент от икономическия натиск върху Иран е премахнат.

Оценките за щетите, които войната е нанесла на Иран, варират – тези, които са склонни да ги омаловажават, ги оценяват на 300 милиарда долара, докато тези, които ги оценяват най-много, ги оценяват на един трилион. Но във всеки случай ползата, която Иран получава, е като да се опитвате да напълните празен басейн, като наливате вода с чаша.

След подписването на споразумението висши служители на Мосад изразиха дълбок песимизъм относно шансовете за въстание в Иран във време, когато вятърът духаше в платната на режима. Моят събеседник обаче е много по-оптимистичен:

„Струва си да се помни, че още преди тези колосални разрушения народът излезе на улицата, защото нямаше какво да губи. Какво ще правят иранските граждани след още шест месеца, когато осъзнаят, че тежкото икономическо положение не е изчезнало? И какво ще направи тогава режима?“

През цялата минала седмица споразумението на Тръмп беше сравнявано с това на Обама. Бившият президент дори се заяде с настоящия, твърдейки, че новото споразумение е още по-лошо.

„Проблемът не е само в това, че Израел лошо обяснява позицията си. Американците също не се справят добре с обяснението ѝ! – казва моя източник, – Най-важното е, че иранците вече подписаха ангажимент за замразяване на ядрената си програма. Това е драматичен момент. В ситуация „без сделка, без война“, каквато беше след операция „Като лъвове“ през юни 2025 г., те продължиха да развиват ядрената си програма. Съгласно споразумението на Обама, те можеха да продължат – с разрешение и законно – да работят по много елементи от ядрената си програма.“

Що се отнася до Ормузкия проток, всички в момента търсят заобиколни решения. Възможността за затваряне на пролива ще се превърне в истинско оръжие за Иран само ако той действително го направи и Тръмп не отговори. Но какво би се случило например, ако Иран затвори пролива месец преди изборите? Човек може само да си представи реакцията на президента на САЩ.

Тук възниква фундаменталното разминаване в интересите между Тръмп и Нетаняху. И двамата са изправени пред избори през есента. Първият се нуждае от споразумение, за да запази шансовете си за победа. Вторият, напротив, трябва да избегне споразумение – по същата причина.

Няма бързо решение

Ливанският въпрос остава. Основната разлика между сегашната ситуация и това, което беше преди двадесет години, след Втората ливанска война, и преди година и половина, след предишния кръг от военни действия, е, че ЦХАЛ сега са дълбоко във вражеска територия. „Мълчание за мълчание“ не е резултатът, който Израел иска в дългосрочен план, но е точно това, което е необходимо сега, в краткосрочен план, предвид тежкото положение на Хизбула и затрудненото положение на американския президент. Израелците трябва да разберат, че няма сценарий, в който Израел сам може да елиминира Хизбула, без да завладее целия Ливан или да чака падането на иранския режим. Следователно проблемът „до второ нареждане“ е изцяло въпрос на възпиране. Може да се създаде ситуация, в която отношенията със Съединените щати ще се поддържат през следващите месеци, докато споразумението с Иран започне да се разпада от само себе си. Ще се запази ситуация, в която никой не стреля по нашата територия, а войниците продължават да действат срещу вражески укрепления в новата зона за сигурност. Моят източник казва:

„Необходимо е и е мъдро да се запази американската „зелена светлина“ за операции, вместо да се действа непрекъснато и да се превръщаме в улични хулигани, които трябва постоянно да бъдат обуздавани. В по-широк смисъл, урокът от 7 октомври е да се идентифицират нововъзникващите заплахи не само в сигурността, но и в политиката, и да се предотвратят със собствени действия. Инициативите изискват пространство за маневриране. Ако кажете „Ще останем в Ливан завинаги“ или „Ще останем в Сирия завинаги“, Израел автоматично става лошият и целият натиск ще е насочен към него. Министрите от кабинета трябва да дадат на премиера точно това пространство за маневриране, дори в година на избори.“

На следващия ден след разговора ни израелският министър на отбраната и министър на националната сигурност казаха почти същото.

„Има и още един урок – никога нищо не свършва само с един удар. На иврит има поговорка: „Един изстрел, но няма край.“ След Шестдневната война Месията не дойде. След войната Йом Кипур държавата не престана да съществува. Ние продължаваме борбата. Нека погледнем голямата картина“ – предлага моят източник, преди да приключи разговора.

Само преди две години и половина държавата Израел се изправи пред екзистенциална заплаха, породена от иранската ядрена програма и мрежата от нейни марионетни сили. Днес тази заплаха вече не съществува. Освен това, Израел два пъти демонстрира на Иран готовността си да нанесе удар, ако усети, че Иран отново се приближава до ядрени оръжия.

Що се отнася до заплахата от балистични ракети – „заплаха на ниво конвенционална война“, както я определи началникът на Генералния щаб миналата година – Иран наскоро притежаваше хиляди ракети и огромна производствена инфраструктура. Сега са му останали около хиляда ракети, а производствената му система е унищожена. Възстановяването ѝ до предишното ѝ ниво ще отнеме от три до пет години.

По време на войната се появи още едно откритие –  системата „Железен купол“ е способна да прехваща значителна част от тези ракети. Това означава, че докато цената на едно прихващане преди е възлизала на милиони долари, сега е приблизително сто хиляди долара. През следващите години производството на ракети-прехващачи ще се увеличи драстично.

С други думи, има време и то работи в полза на тези, които знаят как да се възползват от него.

„Историческо ли е това споразумение? Не. Но не е и катастрофа.“

Много по-тревожни от израелска гледна точка са изявленията, направени от президента на САЩ и още повече от вицепрезидента, насочени срещу Израел, неговия министър-председател и членове на правителството.

„Стратегията на Тръмп не е да се дистанцира от Израел. Отношенията с Тръмп изискват работа 24/7. През годините между нашите страни възникнаха сериозни кризи, за които никой никога не знаеше, защото бяха разрешавани при закрити врати – казва източникът – Новото този път е решението на Тръмп да отговаря на почти всяко обаждане от непознат номер, ако от другата страна е журналист. Ванс трябваше да защитава споразумението пред двамата си основни противници – Израел и поддръжниците на Израел в Републиканската партия. За да направи това, той избра реторика, която изобщо не му служи политически.“

И след кратка пауза добавя – „И няколко съвета за Израел. Какво щеше да се случи, ако просто бяхме замълчали дори веднъж? Да, тази седмица Тръмп атакува и италианския премиер Джорджа Мелони и тя отговори доста остро. Но Италия не води война на два фронта. Освен това може да разчита на подкрепата на американските демократи. За нас публичните спорове причиняват само загуби. По-добре е да мълчим. Поемете дълбоко въздух. Починете си. Точно това трябва да направим сега.“

Назряващ разрив

Това, което се случва около Нетаняху и Ликуд през последните две седмици, е това, което метеоролозите наричат ​​„перфектна буря“. За тяхно щастие, тя избухна 120 дни преди изборите – никоя предизборна кампания през този век не е започвала толкова рано.

Споразумението на Тръмп с Иран подкопава самата политическа основа, върху която стои Нетаняху. Кръвопролитията в Ливан, въпреки тежките удари, понесени от Хизбула, увреждат самия фронт, където беше постигната убедителната победа миналата година. Препятствията от страна на ултра-ортодоксални активисти и седмичните законодателни инициативи в Кнесета многократно демонстрират на нерешителните избиратели ахилесовата пета на целия десен лагер. Ако това е ситуацията в деня на изборите, Нетаняху ще има сериозни проблеми.

Една от причините десницата обикновено да се представя по-добре на избори, отколкото прогнозират анкетите, е ултра-ортодоксалният вот. Много високата избирателна активност, съчетана с най-високата раждаемост, дава приблизително два допълнителни мандата. На последните избори ултра-ортодоксалните партии спечелиха 17,5 места, които благодарение на закона Бадер-Офер се увеличиха до 18. Днес повечето анкети им дават само 16 места. Изглежда, че там са скрити още четири лесни места. Освен ако този път не се случи обратното.

Политици, журналисти и лидери на общественото мнение в ултра-ортодоксалната общност все по-често говорят за възможността за рязък спад в избирателната активност. Ултра-ортодоксалната общественост е дълбоко разочарована от своите избрани представители, повечето от които са в политиката от последното хилядолетие. Те са обвинени в санкции и арести и се смята, че са претърпели пълен колапс по време на изтичащия мандат.

Законодателният блиц, който националната преса описва като проява на ултра-ортодоксална алчност и арогантност, всъщност е по-скоро панически опит на ШАС и Обединения юдаизъм на Тора да докажат на избирателите, че всъщност правят нещо.

Ето защо Агудат Израел, която е свързана с партийния естаблишмънт, инициира мащабни блокади на пътища в Израел съвместно с радикалната Йерусалимска фракция.

Това сътрудничество открива интересна възможност.

Редакторът на Yated Neeman Аре Зисман предполага, че това показва евентуално разделение между партия Degel Hatorah и хасидската Агудат Израел.

И как Агудат Израел ще може да преодолее избирателния праг?

Благодарение на „Йерусалимска фракция“, чиито десетки хиляди поддръжници традиционно бойкотират изборите.

Взаимната омраза между двата лагера може дори да доведе до масово явяване на изборите и от двете страни – както се случи на изборите през 1988 г. Тогава те също се кандидатираха поотделно и, взети заедно, получиха почти два пъти повече гласове, отколкото биха получили с единна листа, превръщайки ултра-ортодоксалния сектор в сериозна политическа сила за първи път.