РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА Е ОБЕЗОБРАЗИЛА ОБРАЗА НА ХРИСТОС

 

Коментар на книгата „Вълци в овчи кожи“ от Мийхол О’Хърли (на малката снимка) и Оксана Шадрин, по повод представянето ѝ в Църногорския манастир „Св. Козма и Дамян“.

Мийхол  О'Хърли, доктор по право, е ирландско-американски автор, изследовател, бивш дипломат и медиен специалист. Интересиге му са свързани с отбраната и сигурността, разрешаването на международни конфликти и медиацията. Мийхол е акредитиран към Икономическия и социален съвет на ООН и е пълноправен член на Кралския институт за международни отношения – Чатам Хаус. Със съпругата си Оксана Шадрина имат две деца. Живеят в Ирландия.

**

Според архимандрит Никанор, предстоятел на манастира, книгата разкрива историческата деволюция на Руската православна църква от събрание на вярващи до обикновен търговец на политическа власт като инструмент в ръцете на държавното разузнаване, изтъкна домакинът.

Авторът Мийхол О’Хърли посочи, че в резултат на трансформациите Московската патриаршия се очертава като най-значимия синдикат, упражняващ социално влияние в цяла Европа – но не в служба на Евангелието, а на стремежите на Владимир Путин да установи „Руский мир”, като европейската сигурност и демокрация са на техния прицел, а запазването и разпространението на традиционното православие са  жертвата.

**

Завръщането на Православната църква на Украйна в историческия - дом във Вселенската патриаршия е превърнато в casus belli от Московската патриаршия и нейните последователи. Автокефалията на поместната църква на Украйна, дадена от Константинопол, не е причина за раздора в православието. Русия пропуска как Борис Годунов и архиепископ Йов примамиха Вселенския патриарх Йеремия в Москва и го държаха затворен, докато не даде на Москва патриаршество през 1589 г. Твърдението на президента Путин, че Украйна не е истинска държава, игнорира историческите факти. Историята и фалшивите твърдения се използват в Европа както от Кремъл, така и от Московската патриаршия в опит да запазят своя сюзеренитет над Украйна. Това е част от „руската стратегия”, която действа по един и същи начин в Молдова, Грузия, Украйна и чиито основи се залагат на Балканите и в балтийските страни днес.

За тази цел Московската патриаршия бива използвана за шпионаж и разузнаване срещу Европа. От България до Финландия и в цяла Европа все по-голям брой духовници на Руската православна църква са основателно обвинени, а някои и изгонени, заради ролята си в подкопаването на европейската сигурност и използването на Църквата за създаване на „близка чужбина”, за отхвърляне на „сатанинския Запад” и за оспорване на социалното сближаване в Европа.

Проектирайки „Руский мир”, Руската православна църква е решена да измести Константинопол като център на православието. Тя прибягва до средновековни монаси, мистици и съвременни медийни манипулатори, за да препозиционира Москва като център на световното православно християнство. Използвайки евангелизацията като оръжие, патриарх Кирил се намеси в юрисдикцията на древната Александрийска патриаршия, като създаде паралелни църковни структури и епископи, за да накаже Александрийския патриарх за признаването на автокефалията на Украинската църква. Не е изненадващо, че съществуват изобилие от доказателства за африканци, вербувани да посещават семинария или да си намират работа в Русия, само за да бъдат след това принудени да се бият на фронтовата линия в Украйна. Този злоупотреба е толкова широко разпространена, че се наложи Кения да прекрати тази практика чрез официални дипломатически споразумения. Руската православна църква е обезобразила образа на Христос, вложен в Църквата, като изцяло се е поставила в служба на Кремъл.

Геополитическото позициониране на Москва носи безброй опасности. В цяла Европа и в Запада Московската патриаршия има наглостта да се оплаква от религиозно преследване, след като е благословила унищожаването най-малко на 742 храма, църкви, синагоги и джамии в Украйна. Московската патриаршия работи с Кремъл за забрана на Украинската гръко-католическа църква и силно ограничава свободата на религията на други вероизповедания в Русия и временно окупираните територии, като същевременно настоява да остане в управата на Световния съвет на църквите. Нехристиянските и неправославните декларации за „свещена война“ и войниците като „мъченици за вярата”, които умират в битки в Украйна, са противоположни на православието и християнството.

От всичко това произтича неизбежният извод: Руската православна църква е мощна и пагубна заплаха за европейското сближаване, сигурността и демокрацията на Стария континент.