ЕДНА МНОГО СТАРА ИСТОРИЯ

 

Преди много години прочетох роман, чието име отдавна съм забравил, но е и това което се разказваше в него. Единият от героите – концлагерист в хитлеристка Германия се оказа наш съсед, синът на баба Стефанца. Двете къщи, тази на баба ми, в която живеехме на ъгъла на някогашната улица „Аргир Димитров“ (днес „Георги Икономов“) с улица „Таньо войвода“ в Клуцохор (снимки №1 и №2¹), бяха разделени от дувар² в който имаше комшулук³. Баба ми Донка и баба Стефанца бяха приятелки, но синът ѝ не познавах. Ето накратко историята, но не по романа, а от онова, което научих на времето от майка си и което аз си спомням:

Синът на баба Стефанца – подпоручик Марко Стефанов Марков е бил жандармерийски офицер на 24-25 години. Изпратен е на курс в Германия, където го заварва 9 септември. Отказва да се присъедини към военните части, които правителството на Александър Цанков в емиграция формира на територията на Райха и е изпратен в концлагер. След като Германия капитулира се прибира в България. И тук го чака изненада – Втори състав на Народния съд в Сливен го осъжда по дело 1а на смърт като фашист. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор, а по повод годишнина от 9 септември (забравил съм дали за двадесет или двадесет и пет годишнината) е помилван. Имам отчетлив спомен за времето когато се прибра в Сливен – висок, слаб мъж, който обикновено говореше тихо, когато се отбиваше в къщи, за да се види с майка ми (мисля че бяха набори). Забравил съм къде е работил. Ожени се за текстилна работничка, живееха под наем по-нагоре на нашата улица.

След 1966 г., когато отидох студент в Пловдив, съм живял в Сливен за кратко време – по няколко месеца. Бях забравил и историята, която разказах, но някои снимки от родния град на майка ми, ме върнаха към нея. Пък съм и достатъчно стар, за да си спомням с умиление за живяното

Надява се този разказ да попадне в ръцете на кореняк клуцохорчанин или в ръцете на живи наследници на Марко Стефанов Марков, които да допълнят откъслечните ми спомени.

Бележки:

¹-снимка № 1 (оцветил съм я с ChatGPT) е правена пр3 ноември 1961 или началото на 1962 г., вдясно на снимката е пътя към каменния мост на р. Коруча (днес Асеновска). По това време все още не е разрушена къщата на фабриканта Саръиванов, използвана като читалище, срещу която са и бабината и на баба Стефанца къщи. Снимка № 2 е от 2009 г., на мястото където беше къщата на баба ми Донка, а зад гърба ми е оградата между къщите, за които ви разказах;

²-ограда;

³-вратичка между съседски къщи.