„НЮ ЙОРК ТАЙМС“ ОТНОВО НА „РАБОТА“ – „РАЗСЛЕДВА“ ЕВРОВИЗИЯТА КАТО НОВ КРЪГ НА АНТИИЗРАЕЛСКАТА ИСТЕРИЯ

 

Алекс Габи, Континент, 18.05.2026 г.

„Разследване“ от 2500 думи, което само по себе си признава, че няма нарушения, но Израел все пак е виновен.

Трябва да се признае: „Ню Йорк Таймс“ е изключително последователно и принципно интелектуално бунище. Няма намерение да се отказва от принципите си. Веднага щом статията на Никълъс Кристоф за сексуално активните израелски кучета, обучени върху палестинци, утихна, до същия панел беше изпратено друго журналистическо разследване от 2500 думи. Заглавие: „Как Израел превърна сцената на Евровизия в оръжие на меката сила“ и подзаглавие: „Израелските усилия да повлияят на гласуването за Евровизия се разшириха и започнаха години по-рано от разкритието.“

Аферата „Der Stürmer“ („Щурмовак“, крайнодесен, расистки и антисемитски вестник в Нацистка Германия. Основан е през 1923 г. от Юлиус Щрайхер, има играе ключова роля в нацистката пропаганда срещу евреите, проправяйки пътя за Холокоста – Н.К.) е жива и здрава. „Таймс“ конспиративно съобщава, че репортери „са пътували из Европа, интервюирали са повече от 50 души и са проучили вътрешни документи за Евровизия“. И какво са открили? В крайна сметка самата статия признава: няма ботове, няма хакерски атаки, няма манипулиране на гласовете и няма доказателства за нарушения на правилата. Целият „скандал“ се свежда до това, че Израел насърчава своите поддръжници да използват избирателната система точно както е била проектирана – нещо, което на практика всеки участник в Евровизия прави от десетилетия. Единствената наистина мащабна политическа кампания, използваща съмнителни методи, е опитът да се забрани на Израел да се състезава. Цялата статия по същество се свежда до следното: „Знаете ли, че на евреите все още е позволено да участват в конкурса за песен на Евровизия? Не е ли това ужасяващо?!“

В началото на 90-те години на миналия век имаше вестник, наречен „Пулсът на Тушин“. Изглежда че заглавието е подходящо за редакционната колегия на „Ню Йорк Таймс“ – непостижим образец на задкулисието.