НАПРЕД ИЛИ СЛЕД МЕН

 

Кеворк Кеворкян, интернет, 18.05.2026 г-

Нашите политици са способни да унижат и дори да оскотят езика ни по всевъзможни начини. Ето и сега – вкараха „справедливост“ в позорни бакалски разправии, в тях трябва да е арбитър тази велика дума.

Те дори не си дават сметка, как я омърсяват, когато я чифтосват с думата „цена“. И така ще плашат гаргите – с акция за „справедливи цени“.  

Бивш министър на икономиката изплю по телевизията истината: въпросната акция ще постигне само едно – ще видим реалната картина. На грабежа! – допълнението е от мен.

Ще видим за сетен път, че сме кекава държава, която – извън всичко останало – търпи и Диктата на Веригите.

Още преди три години, когато арогантността им беше станала вече нетърпима, чухме едно абсолютно скандално признание: производител спомена, че големите хранителни вериги го принуждават да не намалява цената на стоката си в собствените си магазини. Иначе няма да купуват от неговата продукция.

Това е нетърпима гадост – и навсякъде другаде би предизвикала грамаден скандал. Не и тук. Управниците ни не посмяха да се захванат с този безспорен случай на изнудване. А бяха готови да свидетелстват, че са жертви на мръсен шантаж още десетки производители.

Да не се правим на улави: живеем в държава, командвана от Вериги.  И не можем да разчитаме на тяхната милост.

Споменатият министърът даде и един пределно ясен пример, като за олигофрени: когато сто души отглеждат череши, а един ги купува – резултатът е ясен. Ще се намери ли обаче политик, който да му извие врата на тариката, заради рекета, който извършва?

Комунизъм  ли ще е – както гъгнат някои идиоти – ако принудят със закони Веригите да бъдат по-милостиви?

37 години свободно бананоядство би трябвало да са направили народеца по-склонен към известни временни лишения. Затворете няколко магазина на крадльовците от най-нахалната верига. Всички са наясно, че те мамят и всички се примиряват с това.

И ни се подиграват цинично. Нали не сте забравили, как след бойкота през 2023 година Веригите съобщиха, че оборотът им се увеличил! Ей с такива шегобийци си имате работа.

В Народа със сигурност е останал достатъчно здрав разум, за да потърпи известно време без лъскавите опаковки  на Изедниците. Лъскави опаковки и лошо качество на храните, това поне бе доказано – но и тази далавера бе забравена.

В „Обединена“ Европа бедняците имат привилегията да се радват на лъскавите опаковки, за качеството на храните – ще почакат.

Ами измамата с рекламите, промоциите и всички подобни тарикатщини? Какви са всъщност печалбите на Веригите, че си позволяват такива щедри отстъпки и намаления, ако са реални, разбира се. Това лесно може да се разбере. Време е най-сетне за реални санкции за подвеждаща реклама – наречете ги „справедливи санкции“, ако ще сте по-спокойни.

Сега всичко това е извън всякакъв контрол – сакън да не се разсърди достолепната на фасон и иначе не толкова почтена Европа.

Да не се  разсърдят и телевизиите, които са на хранилката на Веригите. Те живеят от рекламите им и затова ги пазят като бесни кучета: цял квартал да отрови с некачествена храна магазин на някоя миропомазана Верига, думица няма да чуете за това от обективните ни медии.

Опасявам се, че нищо няма да излезе от акцията за „справедливи цени“. Абсурдно е да търсиш справедливост от безжалостни търгаши, които отгоре на всичко са абсолютно сигурни, че си имат работа със слабаци. Наясно са, че за нашите тутманици е немислимо да посегнат и на най-хайдушката верига – все едно, че ще разрушат самите основи на европейската цивилизация. Дива глупост, но тутманиците й вярват.

И, едно след друго, накрая се докарахме дотам, че всъщност Веригите са над всичко, държавата е безсилна да се  справи с тях. Тя дори няма да си позволи да се пробва с някоя по-революционна идея – например, да забрани продажбата тук на стоки, които са по-евтини, да речем, в Германия.

И наистина, поне доскоро беше немислимо това да се  случи. Но вече не е така, защото, напълно неочаквано за тях, въздухът над управниците ни се бил разместил?!

Това поне твърди доскорошният служебен премиер Гюров. Неговото прозрение, поднесено без нужната ни задълбочена предварителна подготовка, наистина звучи идиотски. Но по-толерантният читател несъмнено ще открие в него и надежда от Бъдното: днес е разместен въздухът над главите на управниците – а утре, най-сетне може би ще дойде ред да се размести и въздухът в главите им.

 

 Интересен образ беше този Гюров – неговите почитатели със сигурност най-много са впечатлени от очарователната му маниакалност. Онзи, който е съчинявал хвалбите му за собствената му работа като премиер, вероятно си е представял някакво удивително създание, вместило в себе си черти на Чърчил, Кенеди, капитан Дрейк – и цялата тази смес обезателно освежена с няколко молекули от въздуха в главата на безсмъртния Кирчо. Онзи.     

Клетвата на правителството на Радев беше разточително представена от телевизиите – но почти веднага излъчванията им се превръщаха в Рая на скуката. Изглежда, че повечето от гостуващите коментатори още не се бяха свестили напълно  от шока на 19 април,  а и от доста време никой сякаш не се интересува какъв е зрителският интерес към мъдруванията им. В крайна сметка, повечето от тях с лекота доскучават на публиката, а цяло чудо е, как ги издържат телевизионните водещи.

  Церемонията с клетвата на Радев също почти веднага бе покрита с очакваните баналности. И тогава Христина Христова от сутрешния блок на БНТ направи нещо наистина необичайно: зададе въпрос, който можеше да предизвика извънредно любопитни отговори от гостите в студиото – това обаче не се случи, те дори не му обърнаха внимание. Но въпросът наистина си го биваше, рядко се чува нещо толкова смислено по телевизиите, нещо, което да отключва въображението на зрителите.

„Твърди се, че има два вида генерали – започна Христина – едните водят войниците си с командата „Напред!“, другите – със  „След мен!“. Към кои можем да причислим Радев?“

 Удивителен въпрос, наистина.

 Но такива въпроси сякаш са забранени в днешните телевизии. Това допълнително принизява дори кадърните ни политици, доколкото изобщо са останали, изсушава ги, стяга ги с менгемето на посредствеността.

(Между другото, според Уикипедия, фразата „След мен!“ най-често се свързвала с френския маршал Жан-Батист Бернадот – по-късно крал на Швеция под името Карл XIV Йохан, известен с това, че лично водел войските си в атака.)

И тъй, коя команда, според вас, би била по-подходяща, по-характерна за Радев?