КВАНТОВ ИДЕАЛИЗЪМ

 

С проблемите на идеализма и материализма не съм се занимавал от далечната 1985 г., когато трябваше да се явя на задължителния за докторанти изпит по философия в АОНСУ¹.

Имената на Джордж  Бъркли (1685-1758), британецът, представител на класическия (субективния) идеализъм, Имануел Кант (1724-1804), германецът сподвижник на трансцеденталния идеализъм и френския лекар Клод Брюне от  XVII век, споделящ принципите крайния идеализъм (солипсизъм), отдавна бяха изхвърчали от главата ми, та се наложи днес да ми ги припомни AI.

Поводът?

Случайно прочетох публикация в Blitz.bg, че смъртта не  е реална, а е илюзия, генерирана от нашето съзнание.

Авторът Робърт Ланца (Robert Lanza) – американски лекар и учен, научен директор на Astellas Institute for Regenerative Medicine, обосновава тезата си с квантовата механика. Не зная дали е прав, но съм сигурен, че във философията се е появило ново течение – квантов идеализъм.

В този смисъл Евангелието по Матея  5:3 днес би звучало така:

„„Блажени нищите духом, защото тяхно е царството на квантовото презареждане.“

Толкова за новото философско течение.

Очаквайте следващата ми философска писаница от друга точка в алтернативното пространство-време.

Бележка:

¹-изпитът се предхождаше от едномесечен курс в академията (днес там се помещава НБУ). В СССР беше започнала перестройката на Горбачов и у нас се говореше по-свободно. От проф. Маринчешка например научих интересни неща за перспективите пред научно-техническия прогрес в България и грамотността на работническата класа. В състава на АОНСУ беше и Института за съвременни социални теории, оглавяван от Александър Лилов. Живков, след смъртта на Людмила, го беше прогонил от ПБ на ЦК на БКП, но му беше оставил държавния „Мерцедес“. В годините на демокрация от този институт се народиха доста бизнесмени, но и говорещи глави като Валентин Вацев.