„БРОНЯТА НИ Е ЗДРАВА, А ТАНКОВЕТЕ БЪРЗИ…“

Валерий Дунаевски, Континент, 09.05.2026 г.

Авторът (на малката снимка като войник в Съветската армия, 1966 г.) е учен (доктор на техническите науки) с интереси в приложната механика, публицист и автор и съавтор на няколко книги. 

***

Посвещавам на 85-та годишнина от началото на Съветско-Германската война 1941-1945.

Авторът

Според военноисторическата литература, съветският танк Т-34/76 е бил структурно превъзхождащ всички останали танкове през лятото на 1941 г.

Кратък поглед върху дебата, който се е разгърнал сред историците – планирал ли е Йосиф Сталин да започне офанзива срещу нацистка Германия през лятото на 1941 г.? Спорът започва с публикуването през 1988 г. на книгата „Ледоразбивачът: Кой започна Втората световна война?“ от Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун), бивш офицер от ГРУ. В нея той твърди, че Сталин е използвал нацистка Германия като инструмент за атака срещу Европа. Тезата на Суворов, че Сталин е планирал да атакува нацистка Германия през 1941 г. (и че Хитлер е изпреварил Сталин само с 15 дни), е отхвърлена от много историци, и частично подкрепена от други. Повечето историци смятат, че през 1941 г. Сталин се е стремил да избегне война, вярвайки, че въоръжените му сили все още не са готови да се сблъскат с германците. Британското списание „Tanks“ съобщава, че на 15 май 1941 г. – месец преди германското нахлуване в Съветския съюз – Жуков разработва план за превантивен удар срещу Германия, планиран за лятото на 1941 г. Този план е представен на Сталин от народния комисар на отбраната Семьон Тимошенко и самия Жуков, но очевидно никога не е осъществен.

Междувременно, в речта си на 5 май 1941 г. на тържествен прием в Големия Кремълски дворец, както и в последващи изявления, Сталин изразява войнствени идеи, които Stephen Kotkin (1, стр. 860) интерпретира като опити за „разузнаване“ на врага. На свой ред, в неотдавнашната си книга „Войната на Сталин“ (3), американският историк Sean McMeekin предлага подробен анализ на формирането на съветската настъпателна групировка – активното им предислоциране от източните към западните граници на СССР през пролетта на 1941 г. – както и на предварителните планове за атака срещу Хитлер, чиято подготовка започва още през 1940 г., когато Червената армия се концентрира на литовската граница с Източна Прусия. Книгата обаче възразява срещу тълкуването на тези факти като неопровержимо доказателство за готовността на Москва за превантивен удар.

При това Сталин не е сам в своите грешки, които са изострени от неговия деспотизъм и страх да не провокира врага.  Оставяйки настрана френско-британското фиаско при отблъскването на германското нахлуване във Франция през 1940 г., ще посоча „мистериозния“ пропуск на генерал-лейтенант Дъглас Макартър, командир на американските сили във Филипините, който незнайно защо не бомбардира японските сили във Формоза (Тайван), на 500 мили на север. „Мистерията“  става обект на разгорещен дебат, часове след японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Последицата от този пропуск е унищожаването на американските въздушни бази във Филипините от японски самолети на 8 декември – заедно с десетки бомбардировачи B-17 Flying Fortress – както и унищожаването на американско-филипински сили, превземането на Филипините и последвалата японска окупация на големи части от Югоизточна Азия(6). Известни са британските грешки в отбраната на Сингапур. Липсата на сухопътни укрепления в Сингапур се превръща в една от най-известните стратегически грешки през Втората световна война, предизвиквайки „най-голямото бедствие“ в британската военна история – британското командване концентрира основните си отбранителни усилия върху отблъскването на морска атака от юг, оставяйки северното крайбрежие недостатъчно укрепено за сухопътна отбрана. Въпреки численото си превъзходство над японците, съюзническите сили са тактически надхитрени, изпитват силен недостиг на провизии и остават без вода, което води до капитулацията на около 80 000 войници на 15 февруари 1942 г. Списъкът с грешни преценки на воюващите страни може да бъде продължен, включително със съдбоносното решение на Хитлер да обяви война на Америка на 11 декември 1941 г. или с дълбоко вкорененото му убеждение (което остава непроменено дори след като десантът вече е осъществен), че истинското англо-американско нашествие ще се състои в района на Кале, а не в Нормандия.

За щастие на съветската страна, заповедта на Сталин да не се открива огън (която е съществувала преди новата заповед, позволяваща активна отбрана, да влезе в сила в 6:30 или 7:30 ч. сутринта на 22 юни 1941 г., според различни източници) далеч не е била повсеместно спазвана. Ярък пример е проактивният отговор на съветските войски срещу врага в Далечния север – отговор, който е нанесъл значителни загуби на противника благодарение на умелата тактика, за разлика от „замерянето с трупове“, типично за много други епизоди от войната. Такива са били действията на генерал Б. А. Фролов, командир на 14-та армия (състояща се от шест дивизии), която е защитавала територията от Мурманск до Кем. Той не се подчинил на заповедите на началниците си „да не се поддава на провокации“ и да не отвръща на огъня. До 21 юни 1941 г. той успява да предислоцира войските си на изгодни позиции преди финландско-германската офанзива срещу Мурманск, като по този начин спасява града и предотвратява прекъсването на железопътната линия, водеща от Мурманск (5). Защитата на Мурманск е жизненоважна за осигуряване на безопасността на съюзническите доставки – по-специално на стратегически важни материали, доставяни на Съветския съюз чрез арктически конвои. Въпреки факта, че финландско-германските сили са само на около 60 мили от финландската и норвежката граница, те не успяват да превземат нито Мурманск, нито железопътната линия. Хитлер е бесен. Фролов има късмет – не е арестуван за неподчинение на заповеди, нито е подложен на по-ранни репресии за участието в Испанската гражданска война; по този начин той избягва „еднопосочен билет“ по маршрута Мадрид-Магадан, както се пошегува един блогър.

В продължение на няколко месеца съветските защитници на Одеса активно се съпротивляват на румънските опити да превземат града, убивайки над 100 000 румънски войници, преди да се евакуират през октомври 1941 г., за да защитят Севастопол – Сталин смята за невъзможно да задържи и двата града едновременно. Загубите на Румъния значително повлияват на способността ѝ да съдейства на Хитлер в осъществяването на операция „Барбароса“ в Южна Русия. Според Ty Bomba (6) превземането на Одеса от румънските сили (градът е служил за щаб и логистичен център на Червената армия южно от Киев, което го прави ключова цел за германското нахлуване) трябва да се преразгледа като пирова победа – дори ако се разглежда в тесен тактически контекст. Въпреки това събитието има катастрофални последици за еврейското население на Одеса – половината от предвоенната еврейска общност (180 000) останала в града е унищожена от румънските фашисти под командването на Антонеску. Според Bomba Берлин първоначално не е очаквал военноморската база и крепост в Севастопол, както и корабите на съветския Черноморски флот, да окажат значително влияние върху хода на войната. Ситуацията обаче се промени на 13 юли, когато няколко съветски бомбардировача излитат от Севастопол, за да атакуват румънските нефтени находища в Плоещ. Тези нападения продължават през целия юли, което е причина да бъдат унищожени хиляди тонове петрол. Хитлер е разтревожен и заявява, че е разбрал, че Крим служи като „непотопяем самолетоносач“ за Съветите. Предвид критичния недостиг на гориво и смазочни материали, пред който е изправена Германия, според един аналитичен доклад на Вермахта войната в Русия трябва да бъде спечелена до края на август, принуждава Хитлер да допълни първоначалната директива „Барбароса“, при което превземането на Крим се превръща в „приоритетна цел“. Въпреки че защитата на Крим и Севастопол от съветските сили приключва през юли 1942 г., историците разглеждат германската победа в Крим през 1942 г. в най-добрия случай като пирова победа. Междувременно,  статията Bomba  в американското списание „World at War“ (6) отдава почит на защитниците на Севастопол, отбелязвайки, че делото на „съветският командващ, генерал-майор Иван Петров, под чието ръководство са ангажирани значителни германски сили за повече от 300 дни, което забавя немското настъпление, е забравено“. Петров обезкървява една цяла германска армия и заслужава много по-голямо признание за това постижение. В резултат на Кримската кампания германците понасят непоправими загуби в човешка сила, техника и време, което се отразява на настъплението им към Сталинград и Кавказ. Междувременно в Крим (окупиран от силите на фелдмаршал Манщайн) Холокостът е в разгара си.

Наред с боевете в Крим, германските сили напредват към Северен Кавказ. Германия претърпява първото си значително поражение във Втората световна война в Ростов на Дон: на 29 ноември 1941 г. те са прогонени от града, който държат от 21 ноември. По време на войната Ростов сменя владетелите си два пъти. Гореспоменатата окупация на Ростов (първата) продължава само няколко дни. Въпреки това, тя е белязана от бруталното потушаване на въоръжената съпротива от страна на жителите на града, както и от брутални репресии срещу евреи и други, заподозрени в подкрепа на партизаните. Мащабът на извършените тогава престъпления обаче е малък в сравнение с тези, извършени по време на втората окупация, която започва през юли 1942 г. и продължава значително по-дълго. Около месец преди превземането на Ростов през 1941 г., германците превземат Таганрог, по-малък индустриален град, разположен на около 70 километра югозападно от Ростов на брега на Азовско море. Въпреки че градът е превзет сравнително бързо, маршрутът през южноукраинските степи е предизвикателство за германските войници поради лошото време и постоянните схватки със съветските войски, които постепенно се оттеглят. Едно германско издание съобщава, че ожесточената съпротива на Червената армия, която е коствала живота на хиляди войници от Вермахта, въпреки това е предизвикала доста необичайна реакция от един ревностен нацистки офицер. След като съветски генерал е убит в битка на своя участък от фронта, германският офицер нарежда да бъде погребан с пълни военни почести и призовава войниците си: „Бийте се за Германия, както генерал Ефремов се би за Съветския съюз!“ Това е рядка проява на уважение от нацистки офицер към съветския му противник, целяща да засили чувството за дълг сред подчинените му. Междувременно, след като превземат Таганрог, на 29 октомври 1941 г. германците избиват всички 2500 членове на еврейската общност. По време на окупацията на Таганрог (от октомври 1941 г. до 30 август 1943 г.) окупаторите, в сътрудничество с местни колаборационисти, убиват приблизително 10 000 местни жители и извършват други престъпления. Много жители на града са депортирани в Германия за принудителен труд. Въпреки това германците възстановяват паметника на Петър Велики в Таганрог.

Тези примери за активна съветска съпротива срещу германското нашествие, която се проявява още от първите дни на войната, подчертават факта, че успехът се определя не толкова от броя на падналите войници, колкото от компетентните военни действия на командването. За съжаление, както знаем, е имало многобройни случаи на ужасяващо безсмислена смърт на масов брой съветски войници поради некомпетентността на местните командири и използването на остаряла военна доктрина. Последното е ясно илюстрирано от заповедите на Сталин, които често противоречат на преценката на неговите офицери и призовават за масирани фронтални атаки (остатък от Първата световна война), водещи до тежки загуби. Конкретен пример за това е съветската офанзива през ноември 1941 г. по време на операцията за освобождаване на Ростов. Според съобщенията, германските снайперисти на десния бряг на Дон (където се намира градът) били изумени да видят съветски войници да тичат в цял ръст през заледения Дон право към германските позиции, викайки „Ура!“. Подобна тактика само правела съветските войници лесни мишени за германците. Постепенно съветската страна изоставя тази тактика, възприемайки подход, основан на бързи маневри в германски стил. Въпреки това, пренебрежението към живота на отделните войници остава характерна черта на много съветски военни кампании. И въпреки че някои западни и руски исторически трудове сочат, че изключителният съветски военен лидер, маршал Жуков, е бил некомпетентен генерал, който е присвоявал чужди постижения и е допускал смъртта на своите армейци, за да изпълни волята на Сталин – като по този начин се е спасявал от гнева на Сталин – Айзенхауер е смятал Жуков за свой приятел и един от най-добрите съветски генерали. Част от аргументите му са, че много от съветските командири също причиняват големи загуби сред командваните от тях войски, без да са толкова ефективни, колкото е Жуков, в постигането на военен успех за сметка на тези загуби.

Сега, относно съветската военна техника. Дълго време мислех, че това не е тайна – сред съветските оръжия, разработени непосредствено преди или по време на Втората световна война, са легендарните ракетни установки „Катюша“, средният танк Т-34, щурмовият самолет Ил-27 и други (7). Литературата съдържа богата информация за тях, включително сравнения с германски аналози, както и оценки за тяхното значение по време на военните операции през Втората световна война и в следвоенния период. Тъжната ирония е, че водещият разработчик на „Катюша“, Г.Е. Лангемак, е екзекутиран през 1938 г. в разгара на сталинските чистки. Много военни историци смятат Т-34 за най-добрия универсален танк от ранните етапи на Втората световна война, благодарение на революционната му комбинация от наклонена броня, мобилност и огнева мощ (8). Неговото 76,2-милиметрово оръдие и широки вериги първоначално превъзхождат германските бронирани машини, въпреки че самият танк страда от сериозни проблеми с надеждността и лоша ергономичност на екипажа. До 1944 г. ергономичността е подобрена и Т-34 получава модернизирано 85-милиметрово оръдие, което му позволява ефективно да се бори с немските танкове „Пантера“ и „Тигър“. Следващият параграф разглежда по-подробно характеристиките на този танк и неговото влияние върху изхода на битката за Москва през зимата на 1941–1942 г. До края на битката в началото на януари 1942 г. общите жертви от двете страни надхвърлят един милион. Наред с пристигането на свежи войски, други фактори също допринасят за отбраната на града. Значителна, макар и не решаваща, роля играят новите средни танкове Т-34, които се отличават с наклонена броня (45 мм дебела предна броня на корпуса под ъгъл от 60 градуса), което ги прави практически неуязвими, и мощно 76,2-милиметрово (3-инчово) оръдие, което нанася опустошителни удари на немските танкове. Въпреки това, поради ограничения брой танкове Т-34 (оборудвани с 12-цилиндров дизелов двигател с водно охлаждане, с мощност 500 к.с., позволяващ максимална скорост от 55 км/ч) – технически превъзхождащи по-ранните модели немски танкове – те успяват само да помогнат за забавяне на настъплението на противника, но не могат сами да го спрат. Въздействието на Т-34 е по-скоро психологическо, демонстрирайки на германските войски, че са изправени пред нов и страховит враг (8).  По този повод Хитлер казал, че би отложил инвазията, ако е знаел за танковете Т-34. Модернизиран през 1944 г., танкът получава по-мощно 85-милиметрово оръдие, допълнителна броня, електрическо завъртане на купола, побира трима членове на екипажа вместо двама и подобрена трансмисия. Окачването на Т-34 е проектирано от американеца Уолтър Кристи и първоначално е отхвърлено от американската армия. Ключовото предимство на танковете е по-ниската им цена и по-краткото време за производство, в сравнение с германските Panzer, което позволява на Съветския съюз да разположи много по-голям танков контингент. За разлика от опонентите си, ранните версии на Т-34 и други съветски танкове от Втората световна война не са имали радиокомуникация. Това е значителен недостатък, увеличаващ процента на загуби. Двигателите и от двете страни са страдали от повреди поради необичайно студената зима, когато температурите често са падали до -20 до -30°F. Танковете на Червената армия обаче са се справяли по-добре в тези условия, отчасти поради гениалното използване на сгъстен въздух за стартиране. От своя страна, проходимостта на съветските танкове по различни видове терен (включително и през зимата) също е била подобрена благодарение на по-широките им вериги. Друг недостатък на германците е, че техните танкове са използвали по-сложните бензинови двигатели (и следователно по-високи разходи за поддръжка и производство), а съветските танкове, от друга страна, са били задвижвани от дизелови двигатели, които са били по-ефективни и са използвали по-евтино гориво вместо високооктанов бензин. Германците осъзнават грешката си през 1941 г., но е твърде късно да пренасочат германската икономика към дизелови двигатели.

Ето ви примери и от днешно време. Докладите за катастрофалните резултати от руските противовъздушни системи, използвани наскоро от Иран, или подобни системи, използвани от Египет през 70-те години на миналия век, трудно могат да обяснят факта, че подобни системи за противовъздушна отбрана са били високо ефективни във Виетнам, представлявайки сериозна заплаха за американските пилоти, един от които, бъдещият сенатор Маккейн, е свален през 1967 г. Израелците високо оценяват ефективността на тези системи. През декември 1969 г. израелски командоси успешно превземат сложна радарна система, произведена в Съветския съюз, на египетска крайбрежна позиция в Рас Гареб по време на Войната на изтощение (между Израел от едната страна и Египет, Йордания и ООП от другата, 1967–1970 г.). Израелски парашутисти са транспортирани до мястото с хеликоптер. Те преодоляват египетската сигурност, демонтират радара и, използвайки два тежкотоварни хеликоптера, транспортират 7-тонната система през Червено море до контролирана от Израел територия. Превзетият радар е щателно анализиран, което позволява на израелските военновъздушни сили да развият възможности за електронна война срещу египетската противовъздушна отбрана. По-късно той е прехвърлен в Съединените щати за по-нататъшно проучване. По време на войната Йом Кипур през 1973 г. египетските военни използваха усъвършенствани мобилни противовъздушни системи, произведени в Съветския съюз, които първоначално нанасят тежки загуби на израелските самолети. Израел, от своя страна, залавя различно египетско оборудване, докато преминаваше Суецкия канал по-късно по време на войната. Изучаването на съветското оръжие може би е допринесло за непрекъснатото подобряване на качеството и възможностите на американската и израелската военна техника, позволявайки им ефективно да побеждават вражеските системи за противовъздушна отбрана, което се наблюдава и  в настоящата война с Иран.

Разбира се, уменията на персонала, работещ с оборудването, също са важни. Спомням си, че през 1966 г., когато служих в поделение за противовъздушна отбрана близо до беларуския град Орша (осем месеца като редник и четири месеца в курс за запасни офицери – институтът нямаше военна катедра), офицерите бяха висококвалифицирани професионалисти, атлетични и с интелигентен вид. Капитан Тумашчик и майор Абезгауз бяха запомнящи се командири. „Кадры решают всё“, казваше чичо Джо (Йосиф Висарионович). Политически некоректната шега от ерата на съветските космически успехи дава представа за разликата в уменията между операторите на военна и космическа техника в бившия Съветски съюз и държавите сателити:

„Двама космонавти – руснак и виетнамец – се завръщат от мисия. На пресконференцията питат виетнамеца защо е с насинени ръце.

-Руски другар непрекъснато ме бие по ръцете и крещи: „Негодник, не пипай нищо!“ – отговорил виетнамецът

Използвана литература

1. Kotkin, Stephen. Stalin: Waiting for Hitler, 1929–1941. New York: Penguin Books, 2017.

2. Sennerteg, Niclas. «Stalin’s Best Marshal,» Tanks! (From Bringing History to Life magazine.) Published by Bonnier Publishers International AS, p. 123.

3. McMeekin, Sean. Stalin’s War. A New History of World War II. New York: Basic Books, 2021.

4. Connor, Joseph. «Pooled Punches: The inside story on why MacArthur failed to act at a decisive moment in the war.» World War II, vol. 35, no. 4, December 2020, pp. 28–36.

5. Дунаевский, Валерий. «Мурманск. Гостиница “Арктика”. 1941 год,» интернет‑газета KONTINENTUSA, 2021.

6. Bomba, Ty. «The Crimean Campaign: 1941–1942,» World at War: The Strategy and Tactics of World War II, vol. 89, April–May 2023, pp. 6–24.

7. Hadaway, Stuart. «Ilyushin IL‑2 Shturmovik,» World War II: The Path to Victory. First Edition (HWB 6675) © 2025 Future Publishing Limited. Part of History of War, pp. 22–25.

8. Haskew, Mike. «T‑34 Medium Tank,» World War II: The Path to Victory. First Edition (HWB 6675) © 2025 Future Publishing Limited. Part of History of War, pp. 50–53.