АМЕРИКА И НЕЙНИТЕ ФИКТИВНИ СЪЮЗНИЦИ

 

На снимката – Емануел Макрон, президент на Франция, Фридрих Мерц, канцлер на Германия и Кир Стармър, министър председател на Великобритания по време на Мюнхенската конференция за сигурност, 2026 г.

Нилс А. Хауг (на малката снимка), Континент, 05.04.2026 г.

Авторът, публицист и изследовател на международната политика обвинява европейските съюзници на САЩ в лицемерие и бягство от отговорност.

* Докато тези „съюзници“ се радват на защитата, осигурена от американската военна мощ – за да финансират раздути и едва функциониращи програми за социално подпомагане – и се възползват от американската икономика чрез преференциални тарифи, когато САЩ поискат подкрепа, те бързат да се скрият.

* Въпреки че терорът на Иран е насочен срещу огромни части от Запада, първата му цел остава Израел, родината на еврейския народ. Изглежда, че за европейския елит и ръководството на ЕС споменът за Холокоста е остарял, ако не и тежък. През 2001 г., много преди войната в Газа, френският посланик във Великобритания, Даниел Бернар, нарече Израел „мръсна малка страна“ – и „приличното общество“ го оправда.

* В продължение на близо половин век не се е чувало осъждане на деспотичните и убийствени действия на Иран от Великобритания, Франция или Испания. Когато САЩ поне поискаха използването на авиобаза за операция срещу този глобален ужас, Великобритания отказа.

* Няма по-верен приятел на Запада от Израел – малка страна, бореща се за запазване на европейската цивилизация и свободния свят, докато е под прицел на иранския тероризъм. Но когато Израел е подложен на ракетен обстрел от Иран и неговите пълномощници, Макрон дори не предлага отбранителна помощ – нито пък Великобритания, Испания, Германия, Канада и други. Само Съединените щати са помогнали.

* Великобритания, Франция и Германия отново проявяват антипатия към всяко действие, което признава съществуването на Израел – може би от завист към удивителния му икономически и военен успех.

* Елитните лидери в Западна Европа и Канада не са в състояние да признаят, че „тези евреи“ – същите тези „колониалистични потисници“, които са живели на тяхната земя „само“ 4000 години – всъщност са по-висши от същите тези европейци, които са колонизирали по-голямата част от планетата.

* Нетаняху, когото историкът Андрю Робъртс нарече „Чърчил на Близкия изток“, се сблъсква с невъобразима съпротива на всички фронтове на седемвекторната война; демонизацията е започнала много преди това.

* Тръмп и Нетаняху очевидно възпрепятстват изграждането на „смел нов свят“, където царуват идеи за братство, хуманизъм, климатичен глобализъм, многообразие, равенство, централно планиране и други утопични марксистки идеологии.

* Това е политическа коректност в разгара си.

* Проблемът не е само в това, което е обхванало Европа, но и в хроничната безпомощност на нейните лидери.

***

Докато Израел е лъжливо обвиняван във „въвличане“ на Съединените щати във война с Иран, водещите европейски сили – Великобритания, Франция и Германия – за пореден път демонстрират омразата си към самата идея за съществуване на Израел.

Някои от приятелите на Америка – така наречените „съюзници на Запада“ – най-накрая показаха истинското си лице. Те безсрамно доказаха, че не са нищо друго освен паразити. Американска политика

Докато се радват на американска защита и икономически облаги, тези „приятели на времето“ – Германия, Франция, Италия, Испания, Ирландия, Люксембург, Гърция и Обединеното кралство – се свиват, когато бъдат помолени за помощ. Последното заслужава специално споменаване.

Някъде по пътя британският премиер Киър Стармър сякаш е забравил историята. По време на Втората световна война Великобритания щеше да бъде унищожена от Германия, ако не беше военната и икономическата мощ на Съединените щати. Америка предостави огромни заеми, програми „Ленд-Лийз“, военни доставки и храна – и хиляди войници загинаха, за да предотвратят превръщането на Великобритания в германска колония. Днес тези жертви са забравени.

Когато САЩ и Израел се сблъскаха с иранския тероризъм, всичко, което се изискваше от Великобритания, беше да разреши използването на база на Диего Гарсия. Стармър отказа, обявявайки войната за „незаконна“. Канадският премиер Марк Карни подкрепи отказа. Но колко „легитимен“ е иранският режим, който се подчинява само на шериата? Стармър по-късно се съгласи, но едва след като Тръмп каза – „Войната вече е спечелена“. За Великобритания това е позор – загуба на лоялността и духа на Запада.

Макрон не беше по-добър – той призова за край на войната в деня, в който тя започна, заявявайки – „Франция не е избрала тази война“. Той изрази загриженост относно хуманитарната ситуация в Газа, но игнорира клането на 40 000 ирански протестиращи.

Макрон изпрати флот в Източното Средиземноморие, твърдейки, че „засилва сигурността“, което изглеждаше лицемерно.

Когато Тръмп призова съюзниците си през март да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, нито една държава не отговори – въпреки че Съединените щати ги защитават от външни заплахи. Тръмп предупреди, че това ще застраши бъдещето на НАТО.

В Европа нямаше протести срещу убийствата в Иран, но лозунги като „Смърт за Израел“ и „Смърт за Америка“ отекнаха силно. Съюзът между левите идеологии и политическия ислям – така нареченият червено-зелен алианс – породи враждебност към Израел, която надминава всичко останало.

Западният елит ненавижда признанието за успеха на Нетаняху в защитата на западните интереси. Когато Тръмп каза: „Ако не беше Биби, Израел нямаше да съществува“, левицата не е в състояние да признае, че нейната „доброта“, която се състои в толериране на нетолерантните, е фатално погрешна.

Съвместното военно ръководство на Тръмп и Нетаняху се разглежда като пречка пред утопичния свят на „глобално братство“. Европейските лидери отхвърлиха възможността да демонстрират морална яснота в борбата срещу екстремисткия ислям, спонсориран от Катар и Иран, избирайки вместо това „стабилност“, „международен ред“ и „мирни преговори“.

Политическият анализатор Шуки Фридман пише през 2022 г.:

„Иранският режим разпространява терор и нестабилност от почти 1979 г.... Когато борбата срещу ос, която освещава смъртта, се нарича „незаконна война“, международното право губи смисъла си и се превръща в оръжие на онези, които разрушават самата възможност за демокрация.“

Аржентинският президент Хавиер Майли добави:

„Социалистите разбраха, че капитализмът е основан на юдео-християнски ценности. Да атакуваш Израел, да атакуваш юдаизма, означава да разрушиш основите на западната цивилизация.“

Реакцията на Запада на убийствата на иранци разкрива морален упадък: тези лидери се идентифицират повече с потисниците, отколкото с жертвите. Журналистката Мелани Филипс пише:

„Когато хуманитарните организации се превърнат в сили за демонизиране на Израел, съвестта на Запада се превръща в инструмент на абсолютното зло.“

По този начин Европа губи душата си, а нейните лидери губят останалата си смелост. Проблемът не се ограничава само до идеологическото превземане на Европа, но и до вкоренената страхливост на нейните владетели.