НОВ ДОКУМЕНТ НА ФБР ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ФОНДАЦИЯ „КЛИНТЪН“ ПОТВЪРЖДАВА ДВОЙНИТЕ ПРАВОСЪДНИ СТАНДАРТИ НА ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА

 

Марго Кливланд (на малката снимка),

Континент, 28.04.2026 г.

Вместо послепис: Нищо ново под слънцето!

Николай Колев

Тази сутрин (27.04.2026 – Н.К.) сенатор Чък Грасли публикува 12-странична „електронна комуникация“ (EК) от вашингтонския офис на ФБР, с която се стартира предварително разследване на фондация Клинтън. Обширни доказателства за евентуална схема за корупция „плащане за достъп“ в рамките на семейния кръг на Клинтън потвърждават политизирането и използването на Министерството на правосъдието като инструмент за натиск.

В края на миналата година друг набор от документи – също публикувани от Грасли – обобщават произхода на три отделни разследвания на ФБР срещу фондация Клинтън, започнати съответно в офисите в Ню Йорк, Литъл Рок и Вашингтон. Както The Federalist съобщи тогава, че тези документи показват, че Рей Хълсър, тогавашен ръководител на отдела за обществена почтеност (Public Integrity Section, PIN) на Министерството на правосъдието, не е подкрепил разследванията срещу фондация „Клинтън“ и е укрил информация от прокуратурата на САЩ, която е разглеждала случая в Литъл Рок.

Впоследствие специалният прокурор Джон Дърам разпитва Хълсър относно разследванията на фондация „Клинтън“, като бившият ръководител на отдела за обществена почтеност е заявил на екипа на Дърам, че макар да се е „оттеглил от преследване по наказателни дела от името на отдела за обществена почтеност, че решението му не е обвързващо за различните прокурорски кантори на САЩ или отдели на ФБР“.

Хълсър обяснил позицията си на специалния прокурор, заявявайки: „Като цяло, брифингът на ФБР беше представен лошо и поне едно от разследванията не беше достатъчно основателно, защото се основаваше на твърдения, съдържащи се в книга.“ Според друг ръководител на отдела, реакцията на Министерството на правосъдието на брифинга беше „враждебна“.

Отказът на Хълсър да започне разследване чрез отдела, който е ръководил и оправданието му, че ФБР е „представило случая лошо“, са трудни за съвместимост с подробния отчет, съдържащ се в EК, който вече е публично достояние. Както сенатор Чък Грасли подчерта в писмо, изпратено до изпълняващия длъжността главен прокурор Тод Бланш и директора на ФБР Каш Пател, „докладът на ФБР съдържа множество твърдения за рискове от чуждестранно влияние, произтичащи „от хонорари за изказвания и дарения за фондация „Клинтън“.

След това сенаторът от Айова цитира няколко примера от първоначалния доклад на офиса във Вашингтон, започвайки с 2,35 милиона долара дарения за фондация „Клинтън“ от тогавашния ръководител на руската държавна уранова компания Uranium One.

Докладът не се ограничава само до доказателства, свързани с Uranium One. Той също така подробно описва дарения за фондация „Клинтън“ от ръководител на Polo Resources. Осем седмици по-късно посланикът на САЩ в Бангладеш твърди, че е убедил премиера да преразгледа открития добив, включително проект, от който Polo Resources е била заинтересована. Друг раздел от доклада цитира доказателства, сочещи към възможна схема „плащане за достъп“, включваща колумбийската дърводобивна промишленост и друг донор на фондация „Клинтън“.

В документа на ФБР се отбелязва също, че Хилари Клинтън е посетила Русия, където се твърди, че е насърчила „руски служители да сключат сделка за 3,7 милиарда долара с Boeing за закупуване на самолети“, а два месеца по-късно Boeing е дарил 900 000 долара на фондация „Клинтън“. В ЕК допълнително се казва, че правителството на Хаити е предоставило на брат на Хилари Клинтън „рядко „златно изключение“ (първото от 50 години)... през същия период, когато „милиарди долари на американските данъкоплатци бяха похарчени в Хаити след земетресението през 2010 г.“

Остава неясно какво е направило ФБР, ако изобщо е направило нещо, за да разследва тези допълнителни възможни схеми за плащане за достъп, преди Министерството на правосъдието на САЩ да приключи делото през 2016 г. Известно е обаче, че след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. офисът в Литъл Рок е успял да възобнови разследването, но Хълсър и Министерството на правосъдието са продължили да се намесват в случая с фондация „Клинтън“.

Документи, публикувани днес, разкриват степента на тази намеса. Водещ помощник-прокурор на САЩ отбеляза в меморандума „Investigative Update“ от 6 март 2020 г., че все още има три „първоначални искания“ за разследващи действия, приблизително две години след като са били издадени. Тези забавяния са възникнали, след като ръководителят на PIN отказва да подкрепи разследвания срещу фондация „Клинтън“ и, заедно с други служители на Министерството на правосъдието, се опитва да ги възпрепятства.

Контрастът между това как Министерството на правосъдието и ФБР са се справили с разследването на фондация „Клинтън“ и как са разследвали Доналд Тръмп и неговите поддръжници е трудно да си представим. В този случай имаше 12-страничен меморандум ЕК, който принуди офиса във Вашингтон да започне „предварително разследване“ срещу фондация „Клинтън“, докато ФБР започна Crossfire Hurricane („Ураганен кръстосан огън“) срещу Тръмп.

 Същият модел се повтаря отново и отново – дълбоката държава защитава семейството на Джо Байдън, като едновременно с това води разследване след разследване срещу Тръмп и неговите поддръжници. Както Чък Грасли заяви при разпечатването на първия набор от документи, описващи опитите на Министерството на правосъдието да прекрати разследването на фондация „Клинтън“ – „Твърде дълго нашето Министерство на правосъдието избираше победители и губещи, вместо да прилага закона, независимо от властта, партийната принадлежност или привилегиите.“ Остава въпросът дали настоящото Министерство на правосъдието на САЩ и ФБР ще вземат това предвид и ще разгледат доказателствата, посочени от Комисията по правосъдие на Сената на САЩ и сенатор Грасли, относно евентуално възпрепятстване на правосъдието.