АЗ НЕ СЪМ ОРБАН, АЗ СЪМ ДРУГ...¹

 

Йосиф Галперин, Kasparov.ru, 21.04.2026 г.

България проведе осмите си избори през последните пет години и станахме свидетели на цяла политическа верига от събития в страната. Румен Радев, който буквално предния ден създаде нова политическа сила, излезе победител. След бурни протести през декември, които свалиха традиционното технократско правителство, което той активно критикуваше като президент, Радев подаде оставка. Твърдеше, че не си тръгва, за да заеме по-влиятелния пост на министър-председател съгласно българската конституция. Излъга. След това сформира ляво-популисткото движение „Прогресивна България“, което, както се очакваше, разполагаше с достатъчно средства и организационни ресурси (?), за да блесне в медийната сфера. 

Изборите на 19 април потвърдиха блясъка – 131 места от 240 в парламента.

Радев се оказа поредният любител, който се кани да разсича гордиеви възли, който не пропусна да държи едно наум собствените си интереси. Бивш пилот на МиГ-29, загубил битката с правителството за отдавна остарелите руски самолети, в резултат на което българските пилоти преминаха на американски изтребители, той продължи да поддържа връзки с американските си колеги, с които някога се е обучавал в САЩ. На отявленият скептик към политиката на Европа в подкрепа на Украйна, сега ще му се наложи да управлява икономика, която не само рязко е намалила зависимостта си от руски енергийни източници, но и е печелила (и продължава да печели) щедро от доставки на оръжие за Украйна. До 40% от нуждите на Украйна от боеприпаси, които все още отговарят на стандартите на Варшавския договор, бяха покривани от българските арсенали. Показателно е, че след победата Радев заяви, че няма намерение да се отказва от европейския път и просто иска да внесе здравословен прагматизъм в отношенията с ЕС.

Отношенията с Русия и с Европа са вторият ключов въпрос в българската външна политика. А вътрешната политика е доминирана от корупцията. Всички мои български познати вдигат показалец и произнасят думите: „Корупция! Мафия!“ Сякаш в Русия, за която всички говорят само положително, те са по-малки. Но докато в Русия мафията, с униформа и без, се е превърнала в монополна държавно образуваща и обществена сила, в България все още не са изчезнали нито гражданското самоуважение, нито честните (поне технологично) избори, нито свободата на мнение, на слово и на протести. Що се отнася до корупцията, европейските бюрократи твърдят, че тя е виновна за забавянето на присъединяването на България към Шенгенската зона и приемането на еврото. Всички предишни български правителства, неизменно с участието на ГЕРБ – партията на „европейския път“ на Бойко Борисов, основният противник на Радев и основната цел на борбата с корупцията – са се съобразявали с исканията на Брюксел и са пренаписвали законите, за да отговарят на европейските стандарти, така че Радев трябва само да се съобрази. И да подкрепи икономическия растеж, който вече очевидно се оформя в някога най-бедната страна в Европейската общност. Пред очите ни се появиха на нови магистрали, построени с милиарди европейски средства, използване на слънчева енергия, нови пазари, а и газът вече ще тече не от Русия, а по нов тръбопровод от Гърция. Само пенсиите в българско село са се увеличили повече от два пъти през последните дванадесет години.

Хитрият Бойко Борисов каза в поздравителния си адрес към победителя, че едно е да спечелиш избори, а съвсем друго е да управляваш държава. Очевидно в такъв случай човек трябва да се съобразява не с лозунгите, а с реалните сили и техните нужди. Да, разбира се, българското общество е доста консервативно, но не в смисъла, в който обикновено се подразбира. То е до голяма степен оформено от другия хитрец – Тодор Живков, който успя да извлече животворна енергия за обеднялата, маргинална страна от социалистическите ѝ връзки със СССР. Наследството на Живков се проявява не само в любовта към Русия, която някога е помогнала на България да си възвърне независимостта, но и в това, че много от съвременните политически фигури и институции са рожба на това наследство.

Твърди се, че Бойко Борисов е служил като бодигард на първия секретар на БКП, преди да сформира своята „мафия“. Румен Радев стана президент, защото Социалистическата партия, наследник на БКП, не можа да намери кандидат, който да се хареса на различни социални класи (добър българин!), затова номинира бившия пилот. След това партията загуби влияние през последните няколко години, докато собствената организация на Радев внезапно се разрасна в нейната структура, а БСП не успя да влезе в парламента за първи път в посткомунистическите години.

„Новият Орбан“ – казват редица политически анализатори. Наистина има много прилики, като се има предвид евроскептицизмът, който е в полза на Русия и е открито подкрепян от нея. Но в края на краищата, въпреки десетилетията работа на мощни проруски структури, както обществени, така и партийни, никоя подобна коалиция не е постигнала такъв успех. Да не говорим, че вливането на руски средства, както финансови, така и организационни, в „Прогресивна България“; едва ли те са се увеличили значително. Радев очевидно запълни ниша, която нито отявлените антиевропейски патриоти, нито консерваторите, мечтаещи за велика България, нито привържениците на комунизма от руски тип, можеха да запълнят. Партиите, представляващи тези възгледи, не успяха да влезят в Народното събрание. Но Радев влезе, защото самото име на неговата набързо сглобена сила го тласка напред –  „Прогресивна България“.

Това е разликата с Орбан, който също дойде на власт след народно разочарование от сменящите се коалиции. Те бяха ляво-либерални, докато Орбан беше десен популист. Тук, напротив, Радев е левичар. Ще издържи ли толкова дълго, колкото Орбан в съседна Унгария? Надявам се, че не. Предишният „победител на Борисов“, шоуменът Слави Трифонов, чиято внезапно сформирана партия „Има такъв народ“, някога също спечели триумфално, но този път е последен в списъка...

В България се проведоха поредните парламентарни избори. А българите обичат да казват – „И какво от това, и тях ще преживеем...“

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-илюстрацията е моя, в оригинала илюстрацията е българското знаме.