ОРМУЗКИЯТ ПРОЛИВ – ТЕАТЪР НА АБСУРДА НА СВЕТОВНАТА ЕНЕРГЕТИКА

 

Елена Пригова, Континент, 18.04.2026 г.

Иран нарушава преговорите, САЩ затягат блокадата, а Китай губи равновесие.

Ормузкият проток, най-тежкият възел на планетата, през който преминават 25% от световния петрол и 20% от втечнения природен газ (LNG), се превърна в гигантски театър на абсурда. Мъглата на войната е толкова гъста, че дори слънцето над Персийския залив изглежда слабо.

Тръмп провъзгласява триумф по Truth Social и Fox News: „Нулево обогатяване завинаги... ще изровим ядрения прах и ще го отнесем у дома... протокът е напукан като омар.“ Иран, в държавната IRIB News и в изявления на Министерството на външните работи, отговори със свещен гняв: „Обогатеният уран, подобно на иранската почва, никога няма да напусне страната.“ Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува „нови правила за транзит“, а Централното командване (CENTCOM) сухо отбеляза – 21 кораба са върнати обратно в иранските пристанища по време на блокадата. Нито един пробив.

Нека си говорят. Аз ще се опитам да обясня ситуацията разбираемо и с факти.

Календарът показва 18 април 2026 г. Ситуацията се променя буквално всеки час и това е всичко.

Правеха се и планове за срещата между САЩ и Иран в понеделник, но ако искате да разсмеете Бог, кажете Му плановете си. Иран официално обяви, че няма да участва във втория кръг от директни преговори със САЩ в Исламабад.

Изявлението беше направено чрез Tasnim News, официалния орган на Корпуса на гвардейците на ислямската революция: „Иран обявява, че няма да участва във втория кръг от преговори с американците.“

Междувременно посредникът Пакистан все още не е потвърдил пълен провал на преговорите и продължава да твърди, че „датите не са определени“, като според Ройтерс и Ал Джазира задкулисните контакти между страните продължават. Но съобщенията са изпратени и всички продължават да вярват на думите. Както се казва, ще доживеем до понеделник.

Нека напомня на тези, които вярват в „чистотата на думите“ в посланията, за „твърдолинейните“ маневри на Иран. Когато натискът на САЩ стане твърде силен (блокадата, три самолетоносача, включително наскоро върнатия USS Gerald R. Ford), Техеран публично заяви отказа си да преговаря. Целта е ясна и с просто око – да „спаси физиономията си“ пред вътрешната аудитория и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, да повиши залозите и да демонстрира, че Иран не се предава лесно.

Пълното прекратяване на диалога обаче все още не е потвърдено нито от Върховния лидер, нито от иранското външно министерство. Подобни изявления вече бяха правени няколко пъти през последните дни. Това изглежда по-скоро като тактически ход, отколкото като окончателен разрив. Истинските преговори често протичат едновременно по два пътя – твърд публичен и задкулисен, прагматичен. На 17 април Макрон и Стармър се срещнаха и с около 50 държави обсъдиха Инициативата за морска свобода на корабоплаването в Ормузкия проток. Говореше се много за „пълно отваряне на пролива“, но в действителност Европа чака американците да свършат истинската работа.

А в Ормузкия проток блокадата на САЩ остава строга и целенасочена, като напълно блокира иранските пристанища. Днешното преминаване на танкерен конвой, според MarineTraffic, засяга само неирански плавателни съдове. Иран се опитва да отговори със заплахи и „нови правила за транзит“, но реалността остава същата – 21 плавателни съда вече са били върнати, а Иран губи 435 милиона долара дневно.

Блокадата на Ормузкия проток удря директно балансите на Китай. Загубата на евтин ирански петрол принуждава Пекин или да купува по-скъп петрол от други доставчици (Саудитска Арабия, Русия, Ангола), или да освободи стратегическите си резерви. Китай вече е натрупал значителни резерви, но дълговото бреме е огромно, като общият дълг – както публичен, така и корпоративен – е значително по-висок, отколкото в САЩ или Европа, а растежът на БВП се финансира до голяма степен от нов дълг, а не от растеж на производителността. Тръмп многократно е повтарял една проста фраза: „Си Дзинпин се нуждае от петрол. Ние не.“ Тази фраза съдържа всички стратегически сметки. Докато Иран губи 435 милиона долара на ден, Китай губи евтин енергиен източник и е принуден да плаща премия за алтернативни доставки. И това вече не е просто „неудобство“, а директен удар върху плановете за растеж и търговския баланс на Китай.

Съединените щати остават енергийна суперсила, а Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) докладва черно на бяло през април 2026 г.:

– Производство на петрол и течни въглеводороди: 21,9–24 милиона барела на ден – повече от Саудитска Арабия и Русия взети заедно;

– Производство на природен газ: 118,5–121 милиарда кубически фута на ден;

– Износ на петролни продукти: № 1 в света.

Някои хора имат лошо храносмилане. Случва се.

В Ливан процесът на отслабване на иранското влияние продължава. За първи път от десетилетия правителството открито обсъжда разоръжаването на Хизбула. Израел и Ливан проведоха редки директни разговори. Хизбула отслабва – ресурсите ѝ се изчерпват и Техеран вече не може да осигурява същото ниво на подкрепа.

Вместо послеслов. С прости думи, за тези, които не четат текста след заглавията. Вчера Министерството на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз 134B, което иначе казано означава: „Даваме ви 30 дни, за да продадете тихо руския петрол, който вече е бил натоварен преди 17 април. След 16 май отново ще бъде наложена пълна забрана. Иран няма да бъде допуснат до сделката.“

Това не е отмяна на санкциите срещу Русия. Това е временна техническа вратичка, за да се предотврати рязкото покачване на цените на петрола, докато САЩ оказват натиск върху Иран. Тръмп не прави учтиви жестове на Путин – той просто защитава икономиката и съюзниците си от ненужен удар. Ключовите моменти са:

– Разрешава операции с руски петрол и петролни продукти, натоварени преди 00:01 ч. на 17 април 2026 г.;

– Решението е валидно до 00:01 ч. на 16 май 2026 г. (точно 30 дни);

– Всякакви транзакции, включващи Иран, Куба, Северна Корея, Крим и окупираните региони на Украйна, са забранени.

– Включва всички свързани услуги (застраховка, бункериране, ремонти и др.).

Това не е отмяна на санкциите, а временно изключение за вече натоварени товари. След 16 май забраната се завръща в пълния си вид.

Истината винаги е в числата и официалните документи. Останалото е театър на действието.

Ще повторя фактите:

– 21 кораба са върнати обратно;

– 435 милиона долара ирански загуби на ден;

–Три американски самолетоносача в региона (включително неотдавнашното завръщане на USS Gerald R. Ford);

Иран публично отказва да преговаря (изявление на Tasnim), но вратата не е напълно затворена.

Чакаме понеделник. Засега е събота, гъста мъгла от информационната война и всички продължават с удоволствие да консумират своя дял от удобни лъжи, защото да им вярваш е много по-приятно, отколкото да се опитваш да разбереш какво се случва пред и зад кулисите.