ПАКИСТАН – КРАДЕЦЪТ, СТАНАЛ ПОЛИЦАЙ, А ДНЕС И ПОСРЕДНИК

 

Шломо Филбер (на малката снимка),

Континент, 12.04.2026 г.

Шломо Филбер (Shlomo Filber), роден 1963 г., е виден израелски политически стратег, анализатор и бивш държавен служител.

Докато Израел продължава операциите си в Ливан, в Исламабад текат преговори между Съединените щати и Иран. Кой е домакин на срещата? Пакистан, страната, която притежава първата „ислямска ядрена бомба“.

Кратко припомняне на ядрената история на Пакистан

Пакистан измами света за ядрената си програма и през 1998 г. създаде първата ислямска ядрена бомба. Директорът на програмата, д-р А. К. Хан, по-късно създаде „черен пазар“, чрез който продаваше технологии и експертиза на много други страни, включително Иран. В началото на 2000-те той достави на Иран стотици центрофуги, проекти и технологии P-1 и P-2, което критично ускори ядрената програма на Иран през последните години.

Иран се научи от Пакистан как да си „купува време“ от Запада, как да изгражда подземни съоръжения и как да премине от санкции към статут на държава, която е на прага да стане ядрена сила.

И какво от следва от това?

Пакистан, който е дълбоко затънал в иранските ядрени тайни, сега действа като „неутрален посредник“ между Тръмп и Техеран.

Защо ли?

Ами защото има свои собствени интереси – дълга граница с Иран, 20% от населението на страната е шиитско, тежка икономическа криза и желание да получи американска помощ в замяна на „тишина“, както и да избегне санкции като „партньор“ на Иран.

Това не е толкова посредничество, колкото димна завеса, за да се спаси това, което все още може да се спаси за иранците.

Иран иска глътка въздух, за да продължи да се обогатява. Пакистан иска легитимност и „снизхождение“ от САЩ (при Тръмп) в замяна на привидност на „дипломатически напредък“, вместо пряка конфронтация.

Всички играчи се познават, знаят кой кой е и кого и кога мами. Единственият въпрос е дали Тръмп ще е готов да „купи“ част от тази лъжа, за да сключи „сделката“.

За Израел това означава едно ясно нещо – не вярвайте на „пакистанските обещания“, не вярвайте на „двуседмичното прекратяване на огъня“, по важна от думите в Исламабад е реалността на място – обогатяване, ракети, и прокси сили. Този, който веднъж е продал на Иран инструментите и знанията за изграждане на бомба, няма изведнъж да стане неин пазач.

Този парадокс е напомняне – в геополитиката няма приятели, а само интереси.

А интересът на Израел трябва да остане непроменен – на всяка цена предотвратяване на ядрен Иран.

Дори с цената на конфликт с Тръмп, ако той се изкуши и попадне в капана на Пакистан.