ЧЕТВЪРТАТА ЛИВАНСКА. РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ЕДНО…..

 

Гарик Мазор, Каспаров.ru, 12.04.2026 г.

„Кучето, пазач на Израел“ – така терористичните групировки на Хизбула в Ливан са наричани не само от бандитите на Ал Кайда, Ислямска държава, ХАМАС и Мюсюлманското братство, но и от радикалните арабски медии в сунитските страни.

Нека се опитаме да разберем за какво става дума.

В съзнанието на израелските граждани няма и грам съмнение, че настоящата война на Израел, най-малко четвъртата по ред далеч не е последната. И тя, както всички предишни военни сблъсъци с Хизбула, ще бъде спряна от някакво споразумение, чиято подготовка вече официално тече в Йерусалим и Вашингтон.

Натрапва се изводът, че през всичките изминали десетилетия Израел или не може да унищожи Хизбула или не иска?

Това звучи парадоксално – особено за страна с една от най-мощните армии в света, която се гордее с най-модерните и напреднали технологии. Армия, чиито военновъздушни сили успяха да установят абсолютно превъзходство над цялото небе на Близкия изток.

Ако обаче се отдръпнем от емоциите и погледнем към четиридесетгодишната история на израелско-ливанските войни, става ясно – това не е въпрос на неспособност, а на избор.

Трябва да уточня –  Израел води толкова дълга война не срещу държавата Ливан, нейното правителство или армия. Повече от двадесет години Израел е в състояние на постоянен конфликт с шиитската терористична паравоенна организация Хизбула, която е изцяло въоръжена и финансирана от Иран.

През 1982 г. Израел започва Първата ливанска война, наречена операция „Мир за Галилея“. Тази война е отговор на непрестанните атаки на въоръжени банди на Организацията за освобождение на Палестина, водени от терориста номер едно Арафат, които са се окопали в Ливан след събитията от „Черния септември“ през 1970 г., когато бойците на Арафат се опитват да свалят крал Хюсеин ибн Талал и да завземат властта в Йордания. След бруталното и кърваво потушаване на опита за преврат от йорданските власти, към 1971 г. Арафат и неговите бойци са прогонени от Хашемитското кралство Те намират ново убежище в Ливан, където създават терористична „държава в държавата“ в южната част на страната – т. нар. „Фатахланд“, от която дестабилизират Ливан и организират терористични атаки срещу Израел.

Във войната от 1982 г. Израел губи над 650 войници, а хиляди загиват от ливанска страна. Тогава е взето решение – Израел да прекрати военните действия срещу ООП, а терористичните лидери, водени от Арафат, да бъдат депортирани от Ливан в Тунис.

Именно тогава, през 1982 г., шиитските бойци на Хизбула превземат Южен Ливан от терористите на ООП.

Следващата война, този път с Хизбула, започва през 1985 г. и продължава петнадесет години, до 2000 г. Израел се оказва въвлечен във война на изтощение в Южен Ливан.

В резултат на това през 2000 г. Израел се изтегля от целия Южен Ливан, включително буферната зона за сигурност на границата.

През 2006 г. избухва Втората ливанска война. 121 израелски войници са убити, 44 цивилни са убити и над 4000 ракети са изстреляни по Израел. В Ливан са убити над хиляда души, а инфраструктурата е разрушена. Резултатът е споразумение за прекратяване на огъня, насърчавано от администрацията на Джордж У. Буш и тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс. Споразумението е формализирано под егидата на ООН. Хизбула остава под контрол, а Израел е оставен с дълбоко чувство на недоволство. От 2006 г. насам започва 20-годишен период на постоянна ескалация, безкрайни ракетни удари, унищожаване  и израелски ответни атаки.

В крайна сметка, изводът от тази статистика е кристално ясен – нито една война не е решила проблема. Нито една.

И тук възниква основният въпрос – неспособна ли е Армията на отбраната на Израел (ЦХАЛ) да си довърши работата?

Отговорът е неудобен, но верен.

ЦХАЛ със сигурност е способна да счупи врата на Хизбула веднъж завинаги. Но тя не взема такива решения. Те са отговорност на политиците.

Парадоксално, фактът, че в арабския свят Хизбула често е наричана „кучето пазач на Израел“, има своя собствена студена логика, колкото и цинично да звучи. Докато Хизбула контролира Южен Ливан, тя блокира появата на далеч по-хаотични и не по-малко опасни сили на границата с Израел – Ислямска държава, Мюсюлманско братство и техните пълномощници, включително ХАМАС.

Военният монопол на Хизбула в Ливан е едновременно заплаха и защитна бариера.

Сега нека си представим, че Израел наистина унищожи Хизбула. Напълно. Без следа. Историята на Ливан дава ясен отговор на това какво ще се случи след това. След като ООП напусна Ливан през 80-те години на миналия век, се появи Хизбула. С всяко отслабване на властта в Ливан се появяват нови центрове на власт.

Ливан е толкова разнообразна и многополюсна държавна единица, както в религиозно, така и в етническо отношение, че вакуум там не може да съществува по дефиниция. И ако Хизбула изчезне, други ще заемат нейното място – радикални сунитски групировки, международни джихадистки мрежи и екстремистки сили, свързани с регионални играчи, включително Турция и Катар. Тогава Израел ще се изправи не само срещу един враг, а срещу много – по-малко предвидими и далеч по-опасни.

На този фон политическата стратегия на Израел става ясна. Това не е стратегия за победа. Това е стратегия на управляваното напрежение.

САЩ и Израел сега разработват подобна стратегия срещу Иран.

Израел методично и последователно намалява потенциала на Хизбула – унищожава складове, убива командири и разрушава инфраструктура й. Но това не унищожава организацията. Това е стратегията на управлявано напрежение.

И тук възниква най-опасният въпрос. В края на краищата, подобна стратегия вече е била използвана. В ивицата Газа, срещу ХАМАС. Резултатът е известен.

И точно затова въпросът днес е различен – дали „управляваното напрежение“ е решение, или е отложена катастрофа? И ако това е така, какво е реалното решение на ливанския проблем?

То може да бъде само едно – Израел, с посредничеството на Съединените щати и други влиятелни държави, установява пълна нормализация на отношенията с ливанското правителство, Ливан се присъединява към Авраамовите споразумения, американски военни бази се разполагат на ливанска земя. В същото време арабските страни от Персийския залив инвестират милиарди долари в развитие и строителство в Ливан.

Това обаче е само хипотетичен сценарий.

Засега реалността остава същата. Жителите на Северен Израел продължават да живеят под воя на сирени. Градове, села и кибуци са под постоянна заплаха от ракети. Израелски войници продължават да се бият – и да умират – в Ливан. А Хизбула продължава да съществува. Не защото не може да бъде унищожена. А защото мирът, който следва унищожението ѝ, може да се окаже още по-опасен.

И може би най-големият парадокс на цялата тази история е, че колкото по-силен става Израел във военно отношение, толкова по-ограничени стават шансовете му за крайна победа.

Защото в съвременния свят силата вече не гарантира решение – тя просто поддържа крехък баланс, отвъд който настъпва хаос, чиито последици могат да бъдат далеч по-тежки дори от най-продължителната война.