ГЕРМАНИЯ ОТДАВНА ПОДКРЕПЯ ИРАНСКИЯ РЕЖИМ. ЗАМЕСЕНА Е ВЪВ ВРЪЗКИ, КОИТО Я ДИСКРЕДИТИРАТ

 

Щефан ФРАНК, Еврейска панорама, 04.04. 2026 г.

От доста време живеем с ужасяващи новини от военни зони и кризисни региони, а от четири години ежедневно чуваме за нови престъпления, извършени от руския президент Владимир Путин срещу Украйна. Човек може да си помисли, че сме донякъде имунизирани срещу жестокостта на този свят. И все пак е дълбоко обезпокоително и трудно да се осмислят зверствата, на които е способна Ислямска република Иран. Никой не може да остане безразличен към случващото се там.

Наскоро вестник Die Welt публикува следния разказ на очевидец за убийството на млад мъж от последователи на режима пред очите на всички – „Сътрудници на режима го обградиха. Когато осъзна, че няма къде да бяга, той започна да крещи. Един от сътрудниците го бутна на земята. Друг го хвана за главата с две ръце и я удари силно в тротоара. Друг го удари в лицето с приклада на пушка – толкова силно, че носът му беше строшен. Изведнъж младият мъж изкрещя силно – и след това замлъкна. Един от сътрудниците каза, че вече не се движи. Те започнаха да викат и да аплодират. Техният началник се приближи до тях, сложи крак върху гърдите на мъртвия млад мъж и каза: „Тихо... Ще преместим останалата част от празненството но гарата.

Същата нощ, продължава репортажът, очевидец видя „няколко сътрудници да хващат млад мъж и да го колят с ножове и мачете, като касапи, а след това да хвърлят тялото му край пътя“. Той е видял и как хвърлят млади жени, една върху друга в кола и им говорят: „Няма да ви убиваме веднага. Първо ще ви изнасилим, а после ще ви убием.“ След което колата потеглила.

Съобщава се също, че жена е научила, че малката дъщеря на съседно семейство е била простреляна в крака. „От страх, че детето може да бъде отвлечено от болницата, за него са се грижили у дома. Но детето е починало. Малко черно парче плат е било прикрепено към вратата на гаража – не им е било позволено да поставят съобщение за смъртта на входната врата и дори погребението е трябвало да се проведе тихо и с малка хора.“

Друг аспект на ужаса са купчините трупове, които са се превърнали в реалност в Иран. Киараш, един от свидетелите, описва пред „Ню Йорк Таймс“ сцена, разиграла се по-рано тази година в Бехещ-е Захра, най-голямото гробище в Техеран: „Роднини отчаяно ровеха през планини от трупове, толкова плътно натъпкани, че живите трябваше да внимават да не стъпват върху мъртвите.“ Плачейки и ругаейки, те претърсваха чувалите с трупове за номера, определен на техните роднини за погребение – сюрреалистичен щрих на бюрокрация, наложен върху хаотичен кошмар.“ Но най-лошото тепърва предстоеше, когато изтощени гробищни работници пристигнаха с хладилни камиони, за да изхвърлят още трупове.

Според вестника, чувалите с трупове „падаха с отвратителен трясък пред очите на събралите се, за да погребат децата си, братя и сестри, бащи и майки“. Това разбиваше сърцата на близките. „Те не можеха просто да гледат как труповете се изхвърлят толкова лесно“, разказва Киараш. „Една майка, лежеше върху тялото на мъртвото си дете и молеща за помощ, за да не бъде изхвърлено някъде.

„Разгневена тълпа нахлу в коридора на моргата и започна да крещи обиди към върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, което е престъпление, докато силите за сигурност просто наблюдаваха. „Майките плачеха и крещяха“, свидетелства Киараш. „И всички викаха „Смърт за Хаменей!“ Когато Киараш извадил мобилния си телефон, за да заснеме протестите, силите за сигурност му попречили да го направи. Други обаче успяха тайно да снимат протестите в този ден и да разпространят видеоклипове, чиято автентичност беше потвърдена от The New York Times.

„Смърт за Хаменей!“ е това, което всички ние трябва да крещим, но особено европейските политически лидери. Но докато убийците са отдалечени на 3500 километра, поддръжниците на режима са сред нас. В продължение на десетилетия германските федерални правителства го почитат с най-различни почести. Особено шокиращ пример, илюстриращ тази позиция, е поведението на Франк-Валтер Щайнмайер (ГСДП), настоящият президент на Германия, когато през 2016 г., като външен министър, се ръкува с иранския президент Хасан Рухани и ме се поклони. Освен това, Щайнмайер препоръча на Рухани да „помисли“ за Германия като дестинация на следващото си посещение в Европа. За щастие, това не се случи, но не поради липса на желание от страна на германците.

За да подкрепи икономически режима на аятоласите, през 2018 г. ЕС създаде клирингова къща за транзакции, насочени към заобикаляне на американските санкции срещу Иран.

Освен това имаше и отдел за пропаганда. Кореспондентът на ARD и ислямски учен Райнхард Баумгартен (тогава работещ за радиостанцията Südwestrundfunk, SWR) заяви, че изборите в Иран са били „условно демократични“ по западните стандарти. Относно конкурса за карикатури в Техеран, целящ да иронизира Холокоста, Баумгартен твърди, че правителството няма нищо общо с това. Освен това подобни конкурси за карикатури на тема Холокост са знак за плурализъм: „От друга страна, в Иран има и известен плурализъм... Какво е позволено в изкуството, какво е позволено за един карикатурист?“ Според Баумгартен един от иранските му събеседници му обяснил, че идеята е била „да се засегнат табуирани и чувствителни теми, които не са приети на Запад“. Важно е било да „да отразят Холокоста от различна гледна точка“. Те искаха да „докоснат раната от различен ъгъл“ – пише Баумгартен.

В продължение на много години режимът на Хаменей се смяташе не за проблем, а за решение. Предполагаше се, че германската икономика прави бизнес там на пазар, за който се говореше, че е „един от най-интересните и обещаващи“. Санкциите на САЩ от 2018 г. значително намаляват икономическото сътрудничество между Германия и Иран –  ако през 2017 г. обемът на търговията между страните, според германското посолство в Техеран, е бил 3,4 милиарда евро, то до 2019 г. той намалява до 1,7 милиарда евро. Това се дължи предимно на оттеглянето на САЩ – по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп – от ядреното споразумение, т. нар. „Съвместен всеобхватен план за действие“ през 2018 г. Германия, Франция и Великобритания стартираха т. нар. механизъм „snapback“ през август 2025 г., който допълнително ограничи търговията с Иран. Но въпреки това, през 2024 г. обемът на външната търговия между Германия и Иран възлиза на около 1,5 милиарда евро. Въпреки съществуващите санкции (също от 2022 г. поради подкрепата на Иран за агресивната война на Русия в Украйна), германските компании продължават да изнасят машини, химически и фармацевтични продукти, автомобили и електроника за Иран. Основният внос от Иран са хранителни продукти, особено шамфъстъци (Германия е най-големият им европейски пазар) и килими. На срещата на Европейския съвет в Единбург през декември 1992 г. държавите-членки на ЕС решиха да следват политика спрямо Иран, наречена „критичен диалог“. През септември същата година се случи убийството в ресторант „Миконос“ в Берлин, едно от поредица убийства на ирански опозиционни фигури в Европа, включително на много кюрди, извършени от режима на аятолаха.

Беше известно, че по време на войната с Ирак, иранският режим е изпращал деца в минни полета, за да ги „разчисти“, като ги взривява със собствените си тела. Давани са им „пластмасови ключове за рая“. Серийни екзекуции и масови убийства в затворите бяха известни и през лятото на 1988 г.

Али Хаменей носи идеологическа и политическа отговорност както за вземането на заложници в американското посолство в Техеран през 1979–1981 г., така и за ранните и по-късни екзекуции на политически противници на Ислямската революция. По време на вземането на заложници той публично подкрепя нападението срещу посолството, като го легитимира политически и подкрепя студентите, взели заложници. В първите години след революцията, както и по време на масовите екзекуции през 1988 г., Хаменей, като член на Революционния съвет участва в решенията относно арестите и присъдите, като идеологически одобрява екзекуциите и осигурява административна подкрепа за подобни политики.

До 2020 г. германският президент Франк-Валтер Щайнмайер ежегодно поздравяваше Хаменей за годишнината от завземането на властта през 1979 г. – денят, след който започнаха репресиите и екзекуциите. Щайнмайер изпращаше своите „искрени поздравления“ за годишнината от Ислямската революция „също от името на своите сънародници“.