ЕПОХА НА ДЕСТРУКЦИЯ

 

Борис Гулко, Континент, 07.04.2026 г. 

Човешката история е поредица от драми с променящи се сюжети. Тя започва с пристигането на мистериозните шумери, които се заселили в Южна Месопотамия. Те притежавали разнообразни знания, някои от които са достигнали до нас, например историята за Големия потоп.

Столицата на шумерското царство бил Ур Халдейски. Оттам произлезли Авраам и Сара, изпратени от Бог в земята Ханаан, дадена на тях и на техните потомци, евреите. Авраам и Сара били първите хора след Потопа, които чули Бог да им говори. Чрез тях евреите, избраният народ, получили своята религия, юдаизма.

Друг клон на западната цивилизация, друга драма, започнала на остров Крит. Това е минойската цивилизация (пропускаме клоновете в Индия, Южна Америка и Африка). След като се разпространила в континентална Гърция, минойската цивилизация послужила като основа за гръцката, а след това и за римската култура. Религиозните вярвания на гърците, а от тях и на римляните, били жизнени, но избледнели през вековете. Религиите на цивилизацията, произлязла от народите, последвали гърците и римляните, се превърнали в два клона на дъщерното дружество на юдаизма – християнството.

Ренесансът, както подсказва името му, възражда древната култура на гърците и римляните, продължава в Италия от средата на XVI до края на XVIII век.

След него идва великата епоха на Просвещението. Началото ѝ се приписва на трудовете на Рене Декарт (1596–1650), „бащата на съвременната философия“, основателят на епистемологията, аналитичната геометрия, изследванията във физиологията на висшата нервна дейност и други области. След него идват Спиноза и Лайбниц. Англичаните Хобс, Лок, Бъркли и Хюм създават конкурираща се философска „емпирична школа“.

В политически план, най-високите постижения на Просвещението в Европа са теориите на френските мислители и тяхното практическо приложение в реформите на Наполеон – меритокрация, равенство на гражданите пред закона, права на собственост, религиозна толерантност и др.

По същото време и паралелно, под влияние на европейската мисъл, в Съединените щати се разгръщат подобни интелектуални и политически процеси, наречени „Американска революция“.

Процесът на религиозна реформация, започнат от Мартин Лутер през 1517 г. във Витенберг, става решаващ за духовното развитие на западния свят. Неизказаното свещено значение на протестантството е приближаването на християнството до неговата майчина религия – юдаизма. Идеите на юдаизма са близки до ключовите интелектуални и духовни мислители на Стария свят от онова време – Исак Нютон – и на Новия свят – главният автор на Декларацията за независимост на САЩ, Томас Джеферсън. И двамата са деисти. Идеите за деизма вероятно произхождат от Спиноза – Всемогъщият, подобно на съвършен часовникар, е задвижил света и, без да се намесва, му е позволил да се саморегулира.

Нютон     (на рисунката под заглавието – Н.К.) е изучавал иврит и е посвещавал времето си на тълкуване на пророчествата на Библията, предимно на Книгата на Даниил. В моята колонка от 4 април 2024 г. в Jewish World, редакторите са включили факсимиле на страница от ръкописа на Нютон с неговия почерк и фразата на иврит написана от учения – „Благословено да бъде името на Неговото царство завинаги и до вечни векове“.

Джеферсън е един от тримата велики ранни американски президенти – юдеофили. По време на преследването на евреи в различни европейски страни и в католическа Латинска Америка, Съединените щати ги приемали радушно. Католицизмът, инструментът на преследването на евреите и създателят на Инквизицията, дълго време е бил „персона нон грата“ в Съединените щати.

Епохата на Просвещението е била както интелектуално, така и духовно най-висшият период в човешката история, най-плодотворното ѝ време. Началото на нейния упадък е белязано от публикуването на „Комунистически манифест“ от Маркс и Енгелс в Лондон през 1848 г., който започва със зловещата, неземна фраза: „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. Призракът скоро се материализира.

Ерата, която започва с публикуването на първия том на „Капиталът“ от Карл Макс през 1867 г. (останалите три тома са съставени и завършени от Енгелс, а след това от Кауцки, по раздели и чернови, подготвени от Маркс), може точно да се нарече „Епоха на разрушението“. Всичко положително, създадено от нациите в предишни човешки драми, е обречено от марксизма на унищожение.

Маркс премахва централното място на концепцията за „нации“. На нейно място марксистката теория поставя „класите“. „Работниците от всички страни“ трябва да се обединят и да създадат безкласово общество от щастливи хора, които да притежават всички средства за производство.

Като горски пожар при суша, теорията на Маркс бързо завладява масите. Европейската революция от 1848–1849 г., която първо обхвана Франция, след това Италия, германските държави и Австро-Унгария, силно развълнува Маркс с предчувствието за скорошния триумф на неговата теория. Поражението на последната ѝ крепост – Унгария, където руският цар навреме изпраща експедиционни сили – подкопава надеждите на Маркс.

Осъзнавайки, че съдбата на теорията му ще бъде решена в Русия, Маркс се заема с изучаването на руски език, за да ръководи лично революцията там. Подобно на няколко други начинания на брадатия апостол, овладяването на руския език се оказа невъзможно.

Но именно в Русия теорията на Маркс за създаване на безкласово общество на всеобщо изобилие се доближава най-много до реализирането си. През 1960 г. Хрушчов, наследникът на Маркс, приема нова програма на Комунистическата партия на СССР, определяйки 1980 г. като краен срок за построяване на комунизма. Планът се проваля с гръм и трясък. Формулата за комунистически живот  - „от всеки според способностите му, до всеки според нуждите му“ е изпълнена само в първата половина и то в известна степен. Задоволяването на нуждите беше лошо. Дългите часове опашки за „оскъдни стоки“, които включваха „най-важното“ като храна или, обратно, тоалетна хартия, не отговаряха на представата за комунистически живот.

Имаше обаче и други проблеми с прилагането на плановете на Маркс. Единият от тях е националния. Маркс яростно мразеше хората, към които принадлежеше по рождение. Тези хора, евреите, всеотдайно прегърнаха неговата теория. В Русия, преди преврата от 1917 г., политически активните евреи, които подкрепяха марксизма, бяха разделени на:

-убийци от „бойния отряд на социалистите-революционери“, водени от Гершуни и Евно Азеф;

-обикновени терористи на социалистическата революция, като Фаня Каплан, която стреля по Ленин;

-социалдемократи-екстремисти, начело с Ленин и Троцки и

-умерени меншевики  на евреина Мартов. По-голямата част от евреите принадлежаха към Бунд, също са умерени социалисти.

Когато Сталин сменя Ленин, той разстрелва всички – леви и десни, екстремисти и умерени. Този социалистически интернационалист планира да завърши процеса на унищожаване на евреите, започнат от националсоциалистите на Хитлер, до март 1953 г. Но конспирацията на Берия му идва на помощ и спаси евреите от ревностния наследник на Маркс.

Смята се, че националсоциалистите на Германия са убили приблизително 6 милиона евреи. Между 11 и 25 милиона са били подложени на сталинските чистки. Други около 8 милиона са починали от глад по време на колективизацията (1932–1933 г.), а още няколко милиона са били жертви на депортирането на народи. Всички са били жертви на марксизма, макар че далеч не всички са били евреи. Сталинизмът, в сравнение с хитлеризма е донякъде извиним – сталинските антиеврейски репресии продължават доста по-дълго.

Някои руски еврейски социалисти-ционисти успяват да избягат в Палестина преди преврата от 1917 г. Там те водят няколко брутални войни със своите арабски класови братя. Когато животът се успокоява, социалистите, тогава управляващи Израел, започват „мирен процес“ с Арафат, създателят на международния тероризъм, който е подкрепян от всички социалистически и комунистически партии по света. Арафат (негов партньор в „борбата за мир“ е лидерът на израелските социалисти Рабин, за което и двамата получават Нобелови награди) отприщва безпрецедентна вълна от антиеврейски терор. Разрушително сътрудничество между Нобеловите лауреати е спряно от еврейски националист, който убива Рабин. Социализмът се оказа фатален за евреите дори в националната си, еврейска опаковка.

Днес марксизмът, преподаван на млади хора във всички университети и колежи в Съединените щати и Западна Европа, стана доста популярен в интерпретацията на  неомарксистите от Франкфуртската школа на – изцяло еврейско училище, което се премести в чужбина по време на Втората световна война. Демократичните президенти на Съединените щати Клинтън (1993-2001), Обама (2009-2017) и Байдън (2021-2025) приеха тази неомарксистка програма. За съжаление и тази форма на марксизъм се оказа антиеврейска. На 8 октомври 2023 г., след чудовищната смъртоносна атака на ХАМАС срещу евреите и последвалия конфликт, почти целият свят застана на страната на терористите от ХАМАС. Абсурдната картина след тази дата е напълно съвместима с Епохата на деструкция, която се е появи в света, възприел учението на Маркс.

Пълното господство на силите на разрушението в днешния свят беше нарушено от малко чудо – на предизборен митинг на 13 юли 2024 г. в Бътлър, Пенсилвания, кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп внезапно леко обърна глава и куршумът-убиец, готов да пробие тила му, спря полета си за част от секундата, и вместо да го убие, само докосна ухото му. Така най-големия приятел на евреите в Израел остана жив сред легион от врагове и застана начело на най-могъщата нация в света.

Историята продължава…..