ЕВРОПА БЕЗ ЯДРЕНИЯ ЧАДЪР НА САЩ ИЛИ КАК НАТО СЕ ПРЕВЪРНА В КЛУБ ОТ ИЖДИВЕНЦИ¹

 

Елена Пригова, Континент, 18.03.2026 г.

Когато един приятел изведнъж се окаже нито приятел, нито враг, а просто...

По някаква причина, от далечното „вчера“ долетя ясно определение за днешната ситуация. Говоря за Америка и НАТО, Европа и големите бушуващи войни в света, по някаква причина наречени конфликти. А също и за приятели, съюзници и просто нерешителни….

Само ще напомня на тези, които са забравили за 26 януари тази година, когато могъщите европейци и натовци се събраха на заседание на Комисията по външни работи (AFET) и Комисията по сигурност и отбрана (SEDE) на Европейския парламент в Брюксел, за да признаят за пореден път собственото си... безсилие.

Ще се опитам да докажа с колкото се може повече факти безсилието на тези две гореспоменати организации, на които, уви, никой няма нито доверие, нито уважение. Ще цитирам генералния секретар на НАТО Марк Рюте:

„И ако някой тук отново си помисли, че Европейският съюз или Европа като цяло може да се защити без Съединените щати – да продължава да мечтае (keep on dreaming). Вие не можете. Ние не можем. Ние се нуждаем един от друг. Ако наистина искате да действате сами... забравете за 5% (от БВП за отбрана). Нужни са най-малко 10%. Ще трябва да похарчите милиарди и милиарди за изграждане на собствени ядрени възможности... В този сценарий ще загубите крайния гарант за нашата свобода, а именно ядрения чадър на САЩ. Така че, успех!“

Относно разходите за НАТО:

„Трябва да се стремим към поне 5%, защото светът се промени. 2% е вчера. Тръмп е прав да иска повече и Европа трябва да го направи.“

Относно зависимостта:

„Европа и Северна Америка се нуждаят една от друга. Без американския принос (военни сили, разузнаване, ядрен чадър), не можем да възпрем Русия, Китай или други заплахи.“

Мисля, че тези цитати от речта на Рюте от 26 януари в Брюксел са доста красноречиви. Но пресата е най-малко склонна да цитира първични източници и следователно липсата на информация в крайна сметка превръща тези, които потребяват информацията, в стадо.

В телефонно интервю за Financial Times (15 март 2026 г.) Тръмп директно обвини алианса в „едностранчивост“, при която САЩ финансират 62-70% от бюджета на НАТО от десетилетия (данни на НАТО и Visual Capitalist за 2025-2026 г.), предоставяйки ядрения чадър и военната мощ, но в замяна получава само мълчаливо наблюдение. Ето още няколко цифри, които ще ви помогнат да разберете същността на твърденията и дела на САЩ в бюджета за отбрана на НАТО:

Разходите на САЩ са 980 милиарда долара (прогнозирано за 2025 г., представляващи 62% и отгоре), което се потвърждава от няколко източника, базирани на официални доклади – Visual Capitalist (януари 2026 г.), Atlantic Council Tracker (2025–2026).

За сравнение, Европа и Канада заедно харчат 512 милиарда долара – 38% от общия бюджет.

Но нека се върнем към темата на спора.

През март 2026 г., с блокирането на Ормузкия проток от Иран, цените на петрола се покачиха до 100–120 долара за барел и световната икономика се изправи на ръба на колапса, а ЕС и НАТО демонстрираха не просто пасивност, а откровен паразитизъм. Това не е съюз от равни, а сбор от зависими лица, които консумират САЩ от десетилетия, които покриват две трети от бюджета на НАТО, осигуряват ядрения щит и провеждат основните операции на алианса. Сега, докато САЩ и Израел рискуват живота си, като нанасят удари по ирански фанатици на остров Харг и се борят с блокада, която задушава 20% от световния петрол, техните европейски „партньори“ просто наблюдават и чакат някой друг да „извади кестените от огъня“. В интервю за Financial Times Тръмп директно заяви – без помощ НАТО е изправен пред... „много лошо бъдеще.“ И е прав – защо да храним онези, които в отговор само се оплакват?

ЕС, бюрократично чудовище с 27 държави, повдига въпроси относно своята безсилие. Европейските лидери, от британския премиер Киър Стармър до германския канцлер Фридрих Мерц, осъждат войната като „незаконна“ и „без план“, но отказват дори символична помощ – да изпратят кораби за ескортиране на танкери или да участват в мисията на военноморските сили на ЕС в Ормуз.

Те страдат от покачващите се цени на газа и петрола (с повече от 50-63%), рискувайки рецесия и инфлация от 1,0-2,5 процентни пункта (Bruegel, Economist), но вместо действия, са заседнали в безкрайни срещи и „дълбока загриженост“.

Защо? Защото се страхуват от Тръмп, който може да намали помощта или дори да преразгледа членството им в НАТО, но разчитат на САЩ да ги защитят от Русия или Китай. Това не е съюз – това е изнудване – „Ние осъждаме вашата война, но вие сте длъжни да ни спасите.“

Сенатор Джон Кенеди наскоро каза всичко за поведението на Обединеното кралство и това на нейния премиер Киър Стармър в речта си пред Сената на САЩ през март 2026 г., разкривайки системните лъжи. Той просто цитира Стратегическия преглед на отбраната на Стармър от януари 2025 г. – обещание за 2,6% от БВП за отбрана до 2027 г. и 3,5% до 2035 г. Но по някаква причина основните разходи са отложени за 2030 година. Това дори не е изненадващо...

НАТО, с неговите 32 членове, е фарс, на който генералният секретар Марк Рюте осъжда иранските атаки срещу Турция, член на алианса, но не успява да активира Член 5 или да организира колективен флот за Ормуз. Алиансът, който Тръмп нарече „еднопосочна улица“, сега доказва, че европейците вземат американски пари, но в криза се крият зад реториката „не е нашата война“, не желаейки да си изцапат ръцете. Френски войник беше убит от ирански дрон в Ирак, но Париж и Берлин предпочитат „диалог“ с Техеран, докато САЩ харчат трилиони за война. Да, това е предателство – Европа, която зависи от пролива за 20-40% от петрола си, има резерви за 85-130 дни (IEA), но отказва да патрулира, оставяйки САЩ да изчерпват своя SPR (до най-ниското си ниво от 1982 г. насам, след като са освободили 172 милиона барела).

Кой печели от това?

Китай и Русия, които увеличават влиянието си, докато ЕС и НАТО се разпадат в страхливостта си. Европейците не са съюзници, а наблюдатели, чакащи САЩ и Израел да разбият Иран, за да могат да изпомпват петрол на старите цени. Ако НАТО не помогне сега, заслужава да бъде разпусната. И спрете да храните онези, които ви предават в подходящия момент. Това не е критика – това е констатация.

Вместо послеслов:

Съединените щати изпращат десантния кораб USS Tripoli (LHA-7) начело с 31-ви експедиционен отряд на морската пехота (31-ви MEU) (2000-2500 морски пехотинци) в Близкия изток. Заповедта е издадена на 13 март 2026 г. по искане на CENTCOM. Корабът превозва F-35B, бойни хеликоптери, артилерия и амфибийни машини. Групата се придвижва с максимална скорост от Тихия океан (Япония/Окинава)...

И ето ви и Тръмп от тази сутрин в TRUTH Social:

„Чудя се какво би станало, ако „довършим“ това, което е останало от иранската терористична държава, и обвиним за така наречения „пролив“ страните, които го използват – за разлика от нас? Това най-накрая би принудило някои от нашите „съюзници“, които не са склонни да ни приемат, да започнат да се движат – и то много бързо!!! Президент Д.Д.Т.“

Превод от руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹-русизъм, в случая готованци, храненици