ПРОЕКТЪТ НА РАДЕВ Е НЕЩО СРЕДНО МЕЖДУ „ПРЕОБЛЕЧЕНОТО БСП“ И ОПИТ ЗА НОВО ПП

 

Филип Антонов, Afera.bg, 20.03.2026 г.

Гледам, че от известно време сред алабализаторите по медиите е модерно да се преразказва писаното първо в АФЕРА, че Радев ще се прави на Царя и ще мълчи до последно. А той упорито мълчеше, първо, защото нямаше какво да каже, второ, за да не се изложи отново като в „Панорама“ в следствие на първото, и трето, за да не загуби единствения си политически актив –президентската аура, която „по инерция“ се беше образувала през годините в следствие най-вече на второто.

Разбира се, от Кънчовците и Андреевците, плъзнали по телевизии и интернет да подлизват президентското четирибуквие, внимателно се пропуска основния проблем на тази царствена хипотеза, а именно: че Румен Радев може да бъде цар единствено на Хасковската околия, но абсолютно никога и при никакви обстоятелства няма да бъде реална историческа фигура с международна тежест, каквато е българския цар Симеон II дори само по рождение, а камо ли като родословие.

Но, както се казва, Бог да пази новия ни цар, който този път дори не е от „Алиекспрес“, а е направо от пазара в Димитровград.

Разбира се, след като си имаме работа с новопровъзгласен цар, въпрос на време беше той да наруши височайшето си мълчание и да произнесе програмната си реч. Та, направих си една купа с пуканки, отворих си биричка и се настаних удобно пред екранчето на смартфона ми, за да чуя по YouTube точно в 17:00 часа вчера мъдрите слова на новия Спасител.

Още в първите минути възкликнах досущ като един небезизвестен ютубър: „Ооо, да!“ И Румен Радев ще ни оправи за 800 дни, но този път ще ни оправя с компютър и изкуствен интелект, а не с „прословутото българско трудолюбие“.

Евалла, чичо Румене! То гигафабрики, то облачни услуги, то космическа индустрия, то микропроцесори, то национални координационни центрове, то центрове за изкуствен интелект, то трансграничен обмен на данни и дигитални услуги, то чудо! Само дето във Варна хората просто се надяват на втори Аспарухов мост и някой да им оправи дупките по улиците, а в Плевен се молят да имат вода през лятото.

Но такава е тя, нашата родна политика. Българският и македонският космонавти ги замениха с някакъв „национален космически център за наблюдение, координация и управление“ (НКЦНКУ), а завода за електрически автомобили край Ловеч се превърна в прост „регулаторен пясъчник“.

Сега, честно е да кажа, че постановката беше супер. Такъв подход за „обявяване на програма“ досега не беше правен от партия. Какво ли не бяхме виждали през годините – от трибунки на зелени полянки до презентации в мол.

Хората на Радев обаче бяха наели набедената за една от най-добрите фирми по организация на събития, бяха ангажирали зала в НДК, бяха пльоснали огромна видео стана, а парите видимо не са били пестени за нищо.

Богата работа е този проект, дето ще се бори с “mafiqta”.

Сценографията пък беше нещо средно между Валдайския икономически форум на Путин и събитие на вестник „Капитал“ – хем да им изглежда като „нещо познато“ на русофилите, хем да е намигане към градските либерали от София, които най-обичат да ходят по „ивенти с лектори“ в работно време през делничните дни, а билетите да са платени от фирмата, в която „младите меринджеи“ се водят на трудов договор и маркират някаква икономическа дейност между датите за получаване на заплата.

На всичкото отгоре, за конферансие на президентското събитие беше осигурен еротичния глас от навигацията на Гугъл Картите, което беше директен удар в сърцата на айтитата и най-вече – в гащите на хиляди таксиметрови шофьори.

Отличен замисъл, защото дори и да не вържеше дикиш презентацията, поне имаше шанс да се „втвърди електората“ сред работническата класа. Много прогресивно, наистина. Единствено липсваше дискусионен панел с въпроси от публиката след презентацията, но това беше по обясними причини, за които всички могат да се досетят и сами.

Всичко хубаво обаче свършва до тук. На Радев и говорителите му беше дадено едно голямо жълто дистанционно да си контролират сами видеостената, с което те видимо не успяваха да се справят, от сцената не само се говореше на някакъв неразбираем за 99,9% от избирателите език, а на моменти дори и на водещата й беше трудно да се ориентира къде точно се намира по сценария.

За капак осветлението в залата се беше разляло в цвета на зеления чорап, та да стане атмосферата съвсем задушевна по армейски. Мислех да се заяда и с това, че някой организационен гений там беше забравил да махне и табелките “ЛИСТИ“ и “CD” (Corps Diplomatique – дипломатически корпус) от облегалките на столовете в залата.

Но от друга страна, беше полезна информация за по-наблюдателните зрители да видят, че публиката на Радев си беше съставена основно от хората в неговите листи и чуждите посланици, отделени в специален сектор пред сценката. Защото за къде си тръгнал в българската политика, ако не можеш да се убедиш „външния фактор“, че ще му слугуваш по-добре от „предишните“?

По отношение на съдържанието и изказаните тези, Радев се опита да „покаже мускули“ като извади свои-собствени „юпита“ (нали го играе цар, все пак).

Добре изглеждащи млади костюмарчета с прилични биографии. С тази разлика, че ако ги хванат истинските „царски юпита“ от едно време, просто ще ги направят за смях. Това е все едно да пуснеш Тодор Неделев и Асен Букарев да играят срещу Меси и Роналдо – Милен Велчев и Николай Василев идваха директно от Лондонското Сити, докато младоците на Радев са преди всичко деца на „правилните хора“, с тъмночервено потекло и с не много ясна кариера до сега.

Поради тази причина, за свое основно експертно острие на събитието Радев явно бе заложил на бившия зам.-кмет по финансите на София – Иван Василев, който все пак има и някакъв опит на публичен пост. Василев като цяло има добро име в айти сектора и даже преди няколко години бе успял като част от ръководството на Българската стартъп организация (BESCO) да прокара някои важни за айти фирмите законови инициативи, като например въвеждането в Търговския закон на нов вид юридическо лице – т.нар. дружества с променлив капитал (ДПК).

И то говорим за успешно прокарани законови инициативи през периода 2022-2023 година, когато парламентите бяха по няколко на година, а някои от тях имаха само по няколко седмици живот.

Интересен детайл да се отбележи е, че инициативите на BESCO минаваха с голямо парламентарно мнозинство, включително с гласове на ГЕРБ и ДПС, а за някои от текстовете Йордан Цонев се беше нагърбил лично да ги прокарва и да им събира гласове. В последствие Василев допусна тежката грешка да стане част от екипа на софийския кмет Васил Терзиев от Петрохан, където не успя да свърши особено много – нещо напълно нормално, когато се налага да работиш с Терзиев.

От друга страна, Иван Василев успя да се изпокара със старите хиени в Столичния общински съвет, защото май се беше опитал да им ореже част от парите, успя да се опълчи на Асен Василев и накрая май му писна и успя да бие шута на Васил Терзиев. А всеки човек, който е бил шута на Васил Терзиев, заслужава поне минимално уважение.

За жалост обаче, и Василев, и всички останали младоци около Радев, почти сигурно ще „идат зян“ – употребени и захвърлени после от цялата олигархия, която се е наредила на дълга опашка зад бившия президент, с празни купички в ръце, изгладнели и чакащи с трепет обещаните нови порциони за тях.

И как няма да чакат, когато още от 2021 година всички под строй дават за „новото чекмедже“ в село Труд? И като казвам всички – имам предвид всички. Всички, без изключение – от котараци, гелове и домуси, до черепи, бобоци и брикеловци. А бе всички!

А когато си давал, давал, давал, нормално е в един момент да си поискаш или поне да се примолиш да ти „върнат жеста“ обратно.

И понеже всички, които следят политиката и обществените процеси у нас, май вече знаят за хората, с които се е заобградил Радев, тези презентацийки за някакъв изкуствен интелект, който ще бори корупцията и ще спира измамите в обществените поръчки, изглеждат просто нелепо.

Както написа един приятел вчера – с трепет очаквам да видя как българската олигархия ще се остави някакъв компютър да й рови по договорите и схемите, заради които поне 5 години са наливали кеш по „Пътя на Копринката“. Мисля, на всеки човек с два грама акъл му е ясно, че това са приказки за наивници и нищо от това, което се говори, няма да се случи.

Към момента проектът на Радев изглежда като нещо средно между „преоблеченото БСП“ (както брилянтно го кръсти Калина Андролова) и опит за ново ПП.

С тази разлика, че новото ПП-2 ще е по-малко ококорено, няма да има дислексия и даже може би ще говори правилен български.

Отделно от това се наблюдават и интересни трансфери зад кулисите. Злите езици вече говорят, че олигархичния кръг около Буджака май вече е отписал ПП-ДБ като захабен и изчерпан проект, който оттук нататък трябва изпълнява по-скоро поддържаща роля със затихващи функции. А към новата ракета-носител – далеч по-перспективния проект около Радев, вече се прехвърлят нови свежи кадри от типа „бели якички“.

Всъщност това обяснява и защо проектът на Радев бе кръстен „прогресивно“ в последния момент. И съвсем скоро може да наблюдаваме интересни процеси в ПП-ДБ, където Асен Василев е далеч по-самостоятелен играч в сравнение с Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, които пък са нещо като „висши мениджъри на заплата“, назначени като наследници на Христо Иванов,  заемал същия пост, отново на заплата и отново назначен – от умнокрасивата олигархия.

Тук е мястото по-паметливите от вас да се сетят и каква „димка“ беше измишльотината „Решетников“ и какви цели обслужи тя – умишлено пласиране на Радев при русофилския и носталгичния по соца електорат, за да бъдат прибрани не малка част и от тези гласове. А истината е, че Радев си е 100% американски човек със съответните обучения и квалификации в Щатите, най-вероятно е либерал-глобалист (което ясно си пролича и от презентацията на „програмата“ му) и, да, твърде вероятно е да е приближен до мрежите на Сорос кадър. Да, и той.

Поредния пишман-патриот, който се прави на русофил, а тайно обича доларите повече от всичко на света. Но последното тепърва предстои да се разкрива и да става видимо и за масовия зрител.

Друг въпрос е какво прави кадър на АБВ на сцената в качеството му на „експерт“ от „икономическия екип“ на бившия президент. Но за този висш пилотаж в ляворусофилските лупинги на Първанов ще си говорим друг път.

От цялата работа аз искам да проверя за себе си нещо съвсем друго. А то е – дали българското общество е мръднало интелектуално поне малко от 2001 година насам, или отново ще се остави да го излъжат с поредните приказки от 1001 нощ, Приказки, които „галят ушето“ на масите, докато в същото време само няколко хиляди души в България изобщо могат да вдянат какво точно се говореше от сцената в Зала 3 в НДК.

Искам да видя дали така нареченият ни народ е поумнял дори малко или продължава да си е просто едно наивно „ехале“ , както го нарича Веселина Томова.