КИТАЙ, ИРАН И НЕФТА – ПЪЗЕЛЪТ СЕ ОФОРМИ ЗА ЕДИН ДЕН

 

Елена Пригова, Континент,  28.03.2026 г.

Тихата ос Пекин-Техеран се разкри преди срещата.

Умните хора виждат детайлите толкова ясно, сякаш държат карта на вселената. Те гледат студените, твърди числа и виждат неизбежното: Китай контролира 90% от световната преработка на редкоземни елементи и 90-94% от производството на магнити. Без тях F-35, системите за противоракетна отбрана, радарите и всички американски фабрики за полупроводници биха спрели (US News).

В отговор Вашингтон с един замах прибра 17% от вноса на петрол на Пекин по море – това са 1,38 милиона барела ирански и 389 000 барела венецуелски петрол на ден. Това са 13,4% от общия внос на петрол на Китай. САЩ вече са похарчили десетки милиарди долари за военни разходи, а Китай плаща същата цена – надценка на енергията и цена на Brent, която се издига над 110-150 долара. Никоя суперсила не може да спре това кървене сама. На 27 март 2026 г., Ройтерс публикува остра ексклузивна новина - „Американски представители твърдят, че най-големият китайски производител на чипове е доставил технология за производство на чипове на иранската армия,.“

В статията се посочва, че най-големият китайски производител на чипове, SMIC (Semiconductor Manufacturing International Corporation), е доставил на Иран инструменти и оборудване за производство на чипове – вероятно и техническо обучение на персонала – преди около година, през март 2025 г. Двама висши служители от администрацията на Тръмп потвърдиха това. Това е четвъртият и най-дълбок слой от веригата:

•Сателити BeiDou – навигация за балистични ракети;

•натриев перхлорат (хиляди тонове от Китай, достатъчни за стотици ракети);

•жироскопични сензори чрез фиктивни компании;

•и накрая инструменти за фабрики за чипове – начин сами да ги произвеждат.

SMIC продаде инфраструктура, която е оцеляла след санкции, стачки и смяна на командирите на Корпуса на ислямската гвардия. Наистина, от времето на Веспасиан „парите нямат миризма“...

Министерството на финансите санкционира шест китайски фиктивни компании през февруари 2025 г. за доставка на жироскопични навигационни системи на свързани с Корпуса на ислямската гвардия безпилотни летателни апарати (БЛА). Атлантическият съвет документира 1000 тона натриев перхлорат, изпратени от китайски пристанища в началото на 2025 г. – достатъчно гориво за 200–300 балистични ракети.

Нека проследим хронологията на събитията – трансферът се е осъществил година преди войната. Докладът на Ройтерс се появи на 27 март 2026 г. – десет дни преди изтичането на паузата дадена от Тръмп за нанасяне на удари по ирански енергийни обекти (на 6 април), месец преди откриването на Конференцията за преглед на ДНЯО (Договор за неразпространение на ядрени оръжия) на 27 април и седем седмици преди срещата на върха Тръмп-Си в Пекин на 14–15 май. Разузнавателната информация беше разсекретена сега, а не по времето когато е била събрана. Съобщението изпратено до Пекин трябва да се чете – „Знаем какво продадохте на иранците и ще го обсъдим през май.

Между другото, в момента в залата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк започна Конференцията за преглед на ДНЯО (ДНЯО-2026), а Съветът за сигурност заседава при закрити врати относно Иран – по инициатива на Русия.

Между другото, тези два компонента от същността на ООН ярко илюстрират нейната мерзост – докато Общото събрание и други органи на ООН „оплакват“ ядрената заплаха и хуманитарните последици, постоянните членове на Съвета за сигурност Китай и Русия активно участват в подкрепата на едната страна в конфликта – чрез вериги за доставки, политическо прикритие и дипломатически маневри. И не забравяйте за правото на вето. ООН изобщо не е неутрална платформа, а арена, където великите сили играят своите игри.

А както писа Chatham House само преди десет дни, на 16 март 2026 г. – „Светът стои на ръба на нова надпревара във въоръжаването, а ДНЯО е единствената стара котва, която все още се държи.“

Все още ли вярвате на написаното? Спомнете си войната в Украйна...

Чета анализа на Daniel Arbess и Shanaka Perera, които виждат възможност в този прозорец и вярват, че аритметиката говори по-силно от гордостта – САЩ ще предложат на Китай структуриран достъп до ирански и венецуелски петрол на пазарни цени, а Пекин ще отмени задушаващите си лицензи за редкоземни материали с двойна употреба. „Аритметиката крещи“, пишат двамата автори, които страстно вярват, че логиката на веригите за доставки е по-силна от историята, че взаимната болка от 200 милиарда долара ще принуди враговете да станат партньори не чрез идеология, а чрез обикновени изчисления.

Но светът, подобно на стар мъдрец, е сляп не от невежество, а от белези. Виждал е подобни „аритметични“ сделки и преди и помни как са завършили. Но на човек му се иска да вярва в политическия прагматизъм. Ние обаче наблюдаваме. И нашите наблюдения ни разкриват свят, в който Китай не просто „толерира“ Русия и Иран, не, той играе редом с тях и като умел шахматист, използва пешки, за да отслаби главния си противник. За ККП те са стратегически оръжия. Китай купува над 80% от иранския петрол през Ормузкия проток.  След затварянето на протока Русия стана главният спасител – нейният петрол се влива в Китай, компенсирайки загубите, а Пекин им доставя технологии с двойна употреба, гласува рамо до рамо с тях в ООН, провежда съвместни учения и никога не е осъдил както ядрените амбиции на Техеран, така и агресията на Москва. За Пекин това е перфектна геометрия – държави-престъпници разсейват Америка, разрушават западните съюзи, покачват цените на енергията и отслабват долара, докато Китай остава активен играч в тази арена на спорове. Крайната цел на Пекин не е стабилност на веригата за доставки, а господство. Всяка хартиена сделка, включваща петрол в замяна на магнити, ще бъде само тактическа почивка за Китай. След шест месеца до година лицензите ще бъдат възстановени (както се случи през април-октомври 2025 г., когато доставките на магнити спаднаха със 74,3%). Защото крайната цел на Пекин не е стабилност на веригата за доставки, а господство. Тайван, Южнокитайско море и инициативата „Един пояс, един път“ не са си отишли. Доверието в експанзионистичните игри на Китай е нулево – ККП винаги избира това, което запазва властта ѝ и разширява влиянието ѝ. Не обичам да гледам в бъдещето, но с нетърпение очаквам срещата на върха на 14 май в Пекин, искрено се надявам, че ако Тръмп и Си чуят математиката, може би ще обявят рамково споразумение. Но това споразумение ще бъде без твърди ангажименти към Иран и Русия, и ще остане само красива илюзия. Китай ще получи петрола, а САЩ – временен достъп до магнити. А Иран и Русия ще продължат да разкъсват световния ред под китайско прикритие. Няма смисъл да се търси повече...

Умните хора се поддават на красивата страст на оптимизма. Те виждат как две суперсили, унищожавайки взаимно веригите си за доставки, биха могли да ги поправят. Светът, белязан от минали конференции и разбити надежди, обаче помни уроците…..

И докато Китай играе в същата лига като тези, които унищожават цивилизацията, никаква „сделка на века“ няма да спаси света. Тя само ще му даде кратка почивка преди следващия удар. Единственият въпрос е дали владетелите на света ще могат да го разберат, опиянени от собствената си гордост...

Вместо послепис. След като приключих с писането на горния текст, получих напомняне от CBS News и някои умни анализатори – „Според икономисти и анализатори от Уолстрийт войната в Иран увеличава риска САЩ да изпаднат в рецесия през следващите 12 месеца.“ Тези, които се интересуват могат да прочетат статията „Iran war fallout raises odds of a U.S. recession, economists say“¹ (Последиците от войната в Иран увеличават шансовете за рецесия в САЩ, казват икономисти). Там има много интересни неща, казани от икономисти и финансови акули. Всеки има свое мнение, но „не се паникьосвайте и организирайте спасяването си!“.

Превод от руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹- https://www.cbsnews.com/news/iran-war-recession-risk-oil-prices-inflation/