НИЕ НА ГУБИМ АМЕРИКА, ГУБИМ НЕЙНИТЕ ЛЕВИЧАРИ

 

Макс Лури, Континент, 24.03.2026 г.

През последните дни оплакванията, че Израел губи Америка поради погрешната си политика, станаха по-изразени. И освен ако не се направи нещо драстично (например промяна в правителството, курса, приоритетите), последните му симпатизанти в чужбина ще изчезнат. И тогава нещата ще бъдат по-лоши от всякога. И може би самите ние ще престанем да съществуваме.

Тези заключения се основават предимно на резултатите от анкета, публикувана на 16 март от Hart Research Associates и Public Opinion Strategies (поръчана от NBC News), според която само 13% от американците на възраст 18-34 години имат положително мнение за Израел, в сравнение с 26% през 2023 г.

Това пълна катастрофа ли е? Всичко ли е загубено? Израелският политически стратег и предприемач Йонатан Адири в колонка за Ynet предлага да не се правят прибързани заключения.

Всеки, който си мисли, че всичко това се случва точно сега и че промените в Йерусалим ще възстановят симпатиите на Америка, и особено на нейната младеж, към Израел, най-вероятно се заблуждава.

Относно анкетата на NBC News. Заключението („губим цяло поколение американци“) изглежда се е появило много преди да бъде анкетиран първият респондент. И това не е заключение, а по-скоро обикновена паника, търсене на статистически смокинов лист и намиране на такъв в анкетата на NBC.

Статистическата корелация между две точки от данни не е причинно-следствена връзка. Освен това почти никое социално явление не може да бъде обяснено с една-единствена променлива.

Има ли междинни променливи, които биха могли да дадат по-добро обяснение?

Да!

В продължение на 25 години анкетата на Gallup проследява един показател – колко горди са американците, че са американци. През 2001 г. 87% от демократите са отговорили „много горди“ или „изключително горди“. Днес са само 36%. Спад от 51% за едно (!) поколение. За сравнение – данните при републиканците през същия период останаха напълно стабилни – 92%.

Това не е маловажен факт. Това е дълбока културна промяна. Значителна част от младите американци, предимно тези, които се идентифицират с демократичната левица, са преминали през процес на отчуждение. Отчуждение от самата идея за национална принадлежност. Отчуждение от Америка, от употребата на сила, от нейните институции, от нейния „победен“ наратив.

Следователно, негативната реакция е възникнала не само по вина на Израел, но и от всичко, възприемано като проява на национална сила, суверенитет, държава, която се защитава, включително военно.

Когато разберем това, социологическите данни звучат съвсем различно. Спадът в подкрепата за Израел сред младите американци не е непременно следствие от това, което Израел направи в Газа или прави в Иран. Това е проява на дългогодишна тенденция, при която Израел (като еврейска, суверенна държава, постоянно принудена да се бори) се е превърнал в символ на всичко, с което американската левица (и особено младите хора) се чувства идеологически неудобно. Няма значение кой точно е начело на Израел и в коя посока гледат по-внимателно – наляво или надясно.

В Националния архив на Израел се съхранява документ, който би трябвало да разтърси всеки, който смята това актуално явление за ново – доклад на израелската правителствена комисия за преглед на системата за връзки с обществеността, представен на министерския комитет по информационна политика през декември 1969 г. – 500 дни след победата в Шестдневната война. Политика

За какво е този документ? Че печелим на бойното поле, но губим в връзките с обществеността. Че Израел, в очите на света, се е превърнал от Давид в окупиращ Голиат. Че проблемът е „новата левица“ – че тя, а не арабите, представлява най-голямата заплаха.

Звучи ли ви познато? Тогава нека продължим. Арабските петродолари надделяват над израелските възможности – дори тогава, през 1969 г., бюджетът за арабска пропаганда е бил 50 милиона долара (приблизително 400 милиона долара по цени от 2026 г.). Да, дори тогава те спонсорираха университетски катедри, студентски организации, конференции...

Ето цитат от доклада – „В навечерието на Шестдневната война симпатиите към Израел достигнаха своя връх. Но откакто започнахме да постигаме победа, определено се наблюдава спад в тези симпатии. Израел, печелейки на бойното поле, постоянно и последователно губи в информационната война. Появи се пропаст между нашия образ в собствените ни очи и образа ни в очите на световната общественост, чийто източник е промяната в глобалното обществено мнение и завишените очаквания на израелските граждани относно способността ни да му влияем. Тази пропаст създава образа на „провали в информационната политика“.

Комисията провежда 19 заседания, а констатациите ѝ са представени на един-единствен адресат – бащата на израелската дипломация, Аба Евен. Точността, с която този цитат, написан преди почти 60 години, описва свят, подобен на нашия днес, е изумителна и нека не забравяме, че десните не бяха на власт в Израел по това време!

Ето ви и друг цитат – „Израелската информационна политика е изправена пред сериозни трудности в различни леви кръгове. Новата левица не е организирано движение, но нейните представители заемат централно място в интелектуалните среди, оспорващи Израел. Тази група, лишена от конструктивна идеология, се основава единствено на отричането на съществуващия ред и безпочвени фантазии за бъдещето.“

Забележете, че това е точно определение на съвременната уок култура.

Друг важен аспект, разгледан от членовете на комисията – арабско-съветските усилия за делегитимиране на Израел. Същността е, че арабите работят според наръчника на Кремъл (или по-скоро на Лубянка) – от инвестиране в западната академична наука до „пренасочване на медиите“ срещу Израел.

Комисията идентифицира четири фактора, които движат демонизирането на Израел:

1. Израел в западния лагер (антиколониалистичен дискурс);

2. Израел е продукт на „империалистическа политика“;

3. Израел „изгони един народ от земята му“;

4. Израел е „ортодоксална шовинистична държава“.

Сега за информационната война.

Трябва да разберем, че Израел никога няма да бъде всеобщо обичан. Никоя държава, защитаваща съществуването си, не е всеобщо обичана.

Правилният въпрос не е „как можем да станем обичани“, а „как можем да бъдем силни“.

Ето защо трябва да изграждаме коалиции с тези, които могат да бъдат наши партньори, като спрем да хабим енергия и ресурси за онези, които никога няма да бъдат.