„НЮ ЙОРК ТАЙМС“ И „ВАШИНГТОН ПОСТ“ СИ СПОМНЯТ ЗА АЯТОЛАХА КАТО ЗА ЛЕКО УСМИХНАТ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

 

Бриана Лайман, Континент, 04.03.2026 г.

Бриана Лайман е журналист в The Federalist. Завършила е Фордъмския университет с диплом по международна политическа икономика. Нейни материали са публикувани в Newsmax, Fox News, Fox Business и RealClearPolitics. Може да я проследите в „X“ –  @briannalyman2

Ако сте смятали, че скандалното решение на The Washington Post да нарече лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади „аскетичен религиозен учен“ е еднократна редакционна грешка, грешите. След смъртта на бруталния ирански диктатор, както The New York Times (NYT), така и The Washington Post (WP) ни напомнят за пореден път, че водещите медии просто нямат срам.

Аятолах Али Хаменей, дългогодишният върховен лидер на Иран, отговорен за екзекуциите, цензурата, репресиите и подкрепата за терористични групи по целия свят, беше убит при въздушен удар в събота. Смъртта му дойде само седмици след като режимът му екзекутира десетки хиляди иранци, които излязоха на улицата, за да протестират срещу неговото управление.

Но вместо да подчертава страданията и разрушенията, свързани с неговото управление, пропагандната преса започна да го очовечава. Некрологът на Уилям Бранигин във WP представя на читателите аятолаха не като бруталeн диктатор, какъвто беше, а просто като „върховен лидер на Иран“, който „почина на 86 години“.

„Той имаше задкулисна роля в ислямската революция в Иран, беше президент през 80-те години на миналия век и доминираше страната повече от три десетилетия“, гласи подзаглавието – доста любопитен начин да се опише лидерът на един от най-репресивните режими в света.

След това Бранигин рисува съчувствен портрет на Хаменей:

„С гъстата си бяла брада и непринудена усмивка, аятолах Хаменей изглеждаше по-добродушно от своя вечно намръщен, но далеч по-почитан ментор, и беше известен с това, че обичаше персийската поезия и класическите западни романи, особено „Клетниците“ на Виктор Юго.“ Въпреки това, подобно на непоколебимия Хомейни, той се противопоставя на умерените усилия за напредък в политическите и социалните реформи в страната и търсене на сближаване със Съединените щати.

Литературните предпочитания на Хаменей са отбелязани, докато дългата му история на екзекуции, цензура и спонсорство на тероризма не е подчертана със същата степен на ентусиазъм.

Бранигин също така информира читателите, че аятолахът „е живял труден живот“ и понякога е бил принуден да се задоволява с „малки количества храна“ като „хляб и стафиди“.

Описвайки възхода му до поста Върховен лидер, Бранигин подчертава скромността на Хаменей:

„В първата си реч на тази длъжност той възприема самоироничен тон, наричайки се човек „с много недостатъци и пропуски и наистина обикновен семинарист. По-късно в биографията си той казва, че е приел с неохота длъжността.“

Картината на Бранигин е ясна – животът на Хаменей е предопределен от неговата лична сдържаност, културни интереси и скромност, а не от кампанията на терор, която той ръководи в продължение на десетилетия.

В подобен дух са и писаниците на Алън Коуел и Фарназ Фасихи в NYT: „Аятолах Али Хаменей, твърдолинейният духовник, който превърна Иран в регионална сила, почина на 86 години.“

Разбира се, вестникът можеше да замени фразата „твърдолинейният духовник“ с „брутален диктатор“, „терорист“, „най-големият държавен спонсор на тероризма в света“ – списъкът може да бъде продължен.

Докато Коуел и Фасихи отбелязват, че Хаменей „брутално е потискал вътрешното несъгласие“, статията посочва, че той „до голяма степен е избягвал открита военна конфронтация“ със Съединените щати и Израел. е Очевидно е, че подобно на WP, и  NYT иска да подчертае, че Хаменей е израснал в скромна среда и в по-късните си години „изглежда е живял скромно в жилищен комплекс, където е приемал държавни глави в оскъдно обзаведена стая с бежов килим, диван и няколко дървени стола“.

И въпреки съобщенията за достъп до огромни финансови активи, „Reuters не открива доказателства, че аятолахът ги е използвал, за да се обогатява“.

В статията на NYT се отбелязва също, че ината на Хаменей „понякога е наранявал иранците“, като се посочва като пример отказът му да разреши вноса на ваксини срещу COVID-19, което е довело до повече от 100 000 смъртни случая.

Фактът, че статията подчертава тази вреда, а не екзекуциите, мъченията или януарските бесилки, говори много. „След повече от 35 години на власт аятолах Хаменей е оформил Ислямската република по свой образ и подобие“, заключава некрологът, сякаш това е постижение, а не мрачно отражение на разрушението, което е причинил на своя народ.

Не е нужно да мразите медиите, за да забележите абсурдността на тези некролози, но ако не сте ги мразили преди, вероятно е време да започнете сега.