ИЗКУСТВОТО НА СДЕЛКАТА В МАЙСТОРСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Елена Пригова, Континент, 24.01.2026 г.

Давос, илюзии и реалност в арктическата политика.

Само тези, които не ги мързеше, успяха да изложат  в Давос собствените си виждания за „прекрасното“. Но огромното мнозинство от тях замени  фактите с емоции. И последното нещо, което се случи е СМИ се опитат да изпреварят локомотива с фрагментарна информация, преразказана от „авторитетни“ и източници. Най-досадното е, че след като те излъжат, никой не ти се извинява и продължава да разказва със сериозно лице още глупости.

Вече разказах за всичко това в подкаста на „Континент“, но след като прочетох поредната порция приказки, не можах да устоя. Ще се опитам да обясня какво толкова се случи, че толкова развълнува умовете на всички, особено на тези, които нямат нищо общо с Гренландия, Дания, НАТО, Канада или Съединените щати.

Ще подчертая, че Давос е ежегоден фарс, на който самопровъзгласилите се господари на света, пристигащи със собствени самолети, се събират, за да изнасят лекции на простосмъртните как да живеят в техния „смел нов свят“. Те не са избирани за ролята на арбитри на съдбата, но решенията им понякога се оказват по-силни от резолюциите на ООН.

Тази година в Давос присъстваха представители от 130 държави. Световният икономически форум не е конференция, а глобалистки цирк, оркестриран от Клаус Шваб, на който се промотира „Голямото зануляване“ с неговия лозунг „Няма да притежавате нищо но ще бъдете щастливи“. Звучи ли ви като мечта? В действителност това е рецепта за тотален контрол – от климата до банковите сметки, на който корпорации и авторитарни режими като Китай си делят пая, докато всички останали получават трохи под прикритието на „устойчиво развитие“.

Тълпи от „елити“ аплодират, защото им е по-лесно да повярват тази утопия, отколкото да признаят, че „зануляването“ е преразпределение на властта в полза на Пекин и Москва, докато Европа и Канада се давят в дългове и демографски спад. Хората слушат, кимат и вярват, забравяйки, че същите тези глобалисти отстъпиха Арктика на Китай и Русия в продължение на десетилетия, докато Тръмп не се появи и не каза – „Стига“.

Сутринта на 21 януари 2026 г. в Давос беше класически разказ за „добрия човек“ срещу „лошия човек“. Всички бяха във възторг от Марк Карни, канадски политик, който цитира Вацлав Хавел: „Надеждата не е убеждението, че всичко ще бъде наред, а е убеждение, че всичко си струва, независимо от резултата.“ Тълпите се разтапяха, аплодираха и ретуитваха, пропускайки същината – Карни е троянски кон за „рестартиране“, където „надеждата“ е китайски инвестиции с условия от типа – „дайте ни вашите пристанища, минерали и суверенитет“.

Междувременно Тръмп е критикуван – „Империалист! Колонизатор!“ Европейските медии са в истерия – „Няма да се откажем от Гренландия!“ Същите тълпи, които се възхищаваха на Карни сутринта, вечерта написаха – „Тръмп е заплаха за мира“.

И тогава, същата вечер, Тръмп обяви „рамково споразумение“ за Гренландия след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Не сделка, а компромис –  разширен достъп до бази като Туле, където САЩ са разположени от 1951 г., съвместен добив на редкоземни минерали за отслабване на монопола на Китай,  контрол върху арктическите траектории; гаранции за търговските пътища, отворени от топящия се лед  и премахването на февруарските мита върху европейски стоки, което можеше да смаже икономиката на ЕС.

Тръмп написа в Truth Social – „Това решение, ако бъде приложено, ще бъде чудесно за Съединените щати и всички страни от НАТО“.

Рюте не просто се съгласи, той похвали Тръмп –: „Президентът Тръмп е прав, трябва да защитим Арктика.“ И добави – „Наистина ли мислите, че без Доналд Тръмп осемте големи европейски икономики щяха да изразходват 2% от БВП за отбрана? Няма начин.“ Рютие призна, че Тръмп е принудил Европа да се активизира и да поеме повече отговорност.

Ето ви и резултата – Тръмп укрепва НАТО, докато глобалистите в Давос обсъждат „смисъла“. Не трябва ли да напомним на Карни за канадската армия, 55-ата по големина сила в света със 71 500 активни военнослужещи и да го попитаме – може ли Канада може да се защити сама? Въпросът е риторичен.

Заслужава си да споменем и НАТО – постоянното недоплащане на членовете на алианса е тема, която Тръмп повдига от години, дразнейки европейските лидери. Тяхното „лидерство“ отдавна е тема за шеги. Коалиция от „решителни“ или „активисти“, както щете я  наречете, но резултатът е един и същ – много шум и никакви действия.

На Карни му беше нужно само да цитира Хавел и ентусиазмът му беше гарантиран. Да се разбире казаното от него, както обикновено, остана зад кулисите.

А Джорджа Мелони? Тя заплаши да отговори остро на забележките на Тръмп за НАТО – „Тогава Европа ще затвори американски бази, ще скъса търговските споразумения и ще бойкотира Макдоналдс.“ Звучи впечатляващо, но в действителност тя критикува тарифите като „грешка“ и призовава за диалог чрез НАТО. Тя разбира, че без американския щит Европа е лесна плячка. Тълпите, които сутринта викаха „Няма да се откажем от Гренландия!“, вече говореха за „компромис“ и „укрепване на НАТО“ до вечерта.

На 22 януари в интервю за Fox Business Тръмп уточни, че преговорите са за пълен, неограничен, безплатен достъп – „Няма да плащаме нищо. Пълен военен достъп, можем да инсталираме всичко, което си поискаме. Всичко лети над Гренландия. Ако лошите момчета започнат да стрелят, това ще дойде стане Гренландия.“

Арктика днес е нещо повече от лед. Това е зона на напрежение – Русия милитаризира Северния си флот, изгражда бази и укрепва противовъздушната и противоракетната си отбрана. Китай казва, че е „приарктическа държава“, стартира „Полярния път на коприната“ и инвестира в пристанища, ледоразбивачи и мини, за да превърне Северния морски път в артерия на XXI век. Съвместните патрули между Китай и Русия през 2024 г. не са намек, а демонстрация на сила. Без американския щит Арктика може да се превърне в тяхна сфера на влияние.

Тръмп видя това първи. Докато глобалистите в Давос обсъждаха „зеленото партньорство“, той оказа натиск върху осем европейски държави с тарифи, принуждавайки Дания и Гренландия да преосмислят позициите си, получавайки контрол над ключови активи за премахване на заплахата. Суверенитетът остана на хартия, но истинският лост – бази, минерали, траектории – се измести към Съединените щати. Канада, с бюджета ѝ от 1,4% от БВП за отбрана, не е играч без американец. чадър.

Политиката е изкуството на възможното. Тръмп твори дела, глобалистите – думи. Тълпите аплодират думите, а след това се чудят защо Арктика вече не е тяхна. Но си струва да се помни – това все още не е подписан договор. Тръмп действа в свой стил – максимални искания, натиск, компромис и обявяване на победа. Той вече празнува, сякаш държи острова в джоба си.

И все пак е полезно да си спомним старата китайска поговорка – ако седиш достатъчно дълго край реката, можеш да видиш труповете на враговете си да плува покрай теб.