ПОБРАТИМИТЕ – НАРОДЪТ „КРИМ Е НАШ“ И НАРОДЪТ „FREEPALESTINE“

 

Гарик Мазор (на малката снимка), Kasparov.ru, 29.09.2025 г.

Пред очите ни в света се появиха два нови народа: първо, през 2014 г. се появи народът „Крим е наш“, а през 2023 г. се появи още един – народът на „freepalestine“, побратим. Те дори не се появиха, а излязоха от помийните ями, където винаги са живели.

Никой все още не е преброил населението на тези „народи“, но съдейки по текущите събития, както народът на „Крим е наш“, така и народът на „freepalestine“ вече наброяват милиони. Може би е редно да се създадат отделни държави за тях. Някъде далеч, да речем, в Антарктида. И там да се погълнат един друг с ентусиазъм там, докато продължават да се борят за правата на пингвините или тюлените, или за независимостта на ледените късове, които все още не са се откъснали.

Всеки от тези „народи“ за първи път в историята се е формирал не върху етнически корени, не върху национална територия, не върху религиозни традиции и дори не върху общ език. И двата „народа“ са се формирали върху омраза, разстроена психика, умствена и интелектуална празнота и инерция.

Както „народът на Крим е наш“, така и „народът на „freepalestine“ съществуват благодарение на вражески образи, изкуствени като самите тях, и обърнати представи за добро и справедливост. Изкуствените народи могат да имат само изкуствен мироглед.

Те нямат и не могат да имат нищо истинско – освен лудост и омраза. Това е единственото „реално“.

Цялата разрушителна енергия на „народът на Крим е наш“ е насочена към унищожение, завземане и териториално разделяне на съседна Украйна. Тази общност от варвари е по своята същност неспособна на творчество. Те се нуждаят от кръв, човешка плът, разрушение и огън.

Дори когато този народ е създавал нещо в миналото, като крепостни на Руската империя, а след това и като съветски народ, всичко, което е създавал, е било основано на кръв, насилие, масови убийства или просто откраднато от другите. Когато насилието в СССР донякъде намаля през 70-те и 80-те години на миналия век и тоягите омекнаха, веднага се появи ментален вакуум, разкриващ пълната неспособност на този народ за самостоятелно творчество, прогрес и иновации.

И без значение как е бил наричан този народ преди, той винаги е бил народ „Крим е наш“.

Следователно Украйна не е целта за тази общност, не е единствената, нито последната. Украйна е само един етап в кървав, канибалски кръг от чудовища.

Всякакви опити за преговори с народа „Крим е наш“, за да спрат да разрушават и пият кръв в Украйна, могат да имат смисъл само за западните либерали, които са слепи и откъснати от реалността. Те така или иначе не разбират нищо и затова продължават да живеят в мъртвата илюзия за помирение с канибалите  от народа „Крим е наш“.

За съжаление не е възможно е да се преговаря с канибали, така че те да станат западни вегетарианци.

Подхранвани от илюзии, страх и огорчение, причинени от собствената им неспособност да се противопоставят на ордите „Крим е наш“, същите тези западни либерални вегетарианци станаха родоначалници и на народа „freepalestine“.

Той може да бъде разделен на две категории.

Първата категория, която представлява мнозинството от тази тълпа е съставена от обикновени хора, които не знаят нищо за историята или Близкия изток. Техните знания са извлечени от пропагандата, която щедро наторява почвата на вековния антисемитизъм. По същество цялото това мнозинство са „полезни идиоти“.

Втората група е значително по-малка, но е най-опасна, тъй като това малцинство разбира отлично какво всъщност се крие зад призивите за създаване на „палестинска държава“.

Докато първата група действа като статисти – чупи витрини, площади и булеварди в европейски градове – втората пише сценариите, продуцира и режисира новото разделение на Близкия изток. Целият проект за „палестинска държава“, който те толкова ревностно промотират, предвижда създаването на допълнително арабско образувание с държавност в рамките на израелската територия.

Според техния план, „палестинската държава“ трябва да включва ивицата Газа: с площ от 365 км² и население от приблизително 2,2 милиона, както и Западния бряг (Юдея и Самария), който има обща площ от 5655 км² и население от приблизително 3,2 милиона.

Столицата на „палестинската държава“, според тези ново-стари близкоизточни архитекти, трябва да се намира в източен Йерусалим.

За справка – площта на Израел в международно признатите му граници преди 1967 г. е само 22 072 км², а с включването на Юдея, Самария и Голанските възвишения, нараства до 27 000 км²,  а населението на Израел (2025 г.) е приблизително 9,9 милиона.

Нека да видим това в перспектива –  Израел се простира на приблизително 470 км от север на юг (от планината Хермон до Ейлат) и само на 15 км от запад на изток – в най-тясната си точка близо до Нетания – със средна дължина от приблизително 135 км.

Можете да шофирате през Израел от север на юг за 5-6 часа, а от брега до източната граница за най-много час.

Опитите за разчленяване на едва доловимата територия на Израел биха унищожили ефективно еврейската държава. Разделен на разпокъсани териториални анклави, Израел би загубил стратегическата си дълбочина и способност да гарантира сигурността, което неизбежно би довело до загуба на суверенитет и гибелта на страната.

За сравнение, общата площ на арабските страни е над 13 милиона км², с население от 480 милиона. Има 22 арабски държави, всички членове на Арабската лига, основана през 1945 г. Те включват Египет, Саудитска Арабия, Йордания, Сирия, Ливан, Ирак, Алжир, Мароко, Тунис, Либия, Судан, Йемен, Кувейт, Катар, Бахрейн, ОАЕ, Оман, Мавритания, Сомалия, Джибути, Коморски острови и Палестинската администрация. Този списък не включва 23-тата арабска държава – Западна Сахара, която е призната, макар и само частично. Няма друг народ в света, освен арабите, който да има повече от двадесет свои държави. Просто няма такава и никога не е имало. Преди ХХ век в Близкия изток не е имало държави като Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания, Сирия или Ливан. Всички те са създадени от колониалните сили Великобритания и Франция – след Първата световна война. Принципът е бил прост: „разделяй и владей“.

Евреите обаче имат само една държава – сравнима по площ със средностатистически европейски град. И дори това е пречка за целия свят. Защо? Защото не границите пречат, а самите евреи – както винаги са пречили, със самия факт на съществуването си.

За разлика от изкуствените арабски държави, Израел има истинска държавност, датираща от библейските времена на царствата на Давид и Соломон (10 век пр.н.е.).

Самото име „Палестина“ е въведено от римския император Адриан през 135 г. сл. Хр., след потушаването на антиримското въстание на Бар Кохба от 132-135 г. сл. Хр.

Историческото царство Юдея е разрушено от римляните, а евреите живеят в изгнание повече от 1800 години.

Адриан забранява употребата на името „Юдея“ и въвежда името „Сирия Палестина“ – кръстено на филистимците, които са живели на брега на Ханаан през първото хилядолетие пр. Хр. Древните филистимци нямат никаква връзка с арабите, камо ли с мюсюлманите. Мащабното арабско проникване в региона започва едва след VII век сл. Хр., по време на арабските завоевания. По това време се появява и ислямът.

Едва през първата половина на ХХ век започва процесът на възраждане на еврейската национална държавност в Сион. През 1920 г., след войната, се провежда Мирната конференция в Сан Ремо, която одобрява мандата за създаване на еврейски национален дом. През 1921 г. решенията на Световната конференция в Сан Ремо са утвърдени от Лигата на нациите.

Само няколко години по-късно, през 1922 г., обаче Великобритания се оттегля от 83% от мандатната територия, създавайки Трансйордания (днес Йордания).

Едва през 1948 г. британците се оттеглят и е обявена независимостта на Държавата Израел.

След Втората световна война Великобритания и Франция губят колониите си, а Съединените щати и СССР установяват влиянието си в Близкия изток. От 1991 г., след разпадането на СССР, Съединените щати играят водеща роля в Близкия изток.

Така нареченият „палестински народ“ никога не е съществувал, както никога не са съществували и „народите“ на саудитците, емиратците, сирийците или ливанците. Всички тези идентичности са изкуствено конструирани от колониалистите през ХХ век след разпадането на Османската империя. Съвременният термин „палестинци“, толкова ентусиазирано размахван днес от „народа на Самото име „Палестина“ е въведено от римския император Адриан през 135 г. сл. Хр., след потушаването на антиримското въстание на Бар Кохба от 132-135 г. сл. Хр.

Историческото царство Юдея е разрушено от римляните, а евреите живеят в изгнание повече от 1800 години.

Адриан забранява употребата на името „Юдея“ и въвежда името „Сирия Палестина“ – кръстено на филистимците, които са живели на брега на Ханаан през първото хилядолетие пр. Хр. Древните филистимци нямат никаква връзка с арабите, камо ли с мюсюлманите. Мащабното арабско проникване в региона започва едва след седми век сл. Хр., по време на арабските завоевания. По това време се появява и ислямът.

Едва през първата половина на 20-ти век започва процесът на възраждане на еврейската национална държавност в Сион. През 1920 г., след войната, се провежда Мирната конференция в Сан Ремо, която одобрява мандата за създаване на еврейски национален дом. През 1921 г. решенията на Световната конференция в Сан Ремо са утвърдени от Лигата на нациите.

Само няколко години по-късно, през 1922 г., обаче Великобритания се оттегля от 83% от мандатната територия, създавайки Трансйордания (сега Йордания).

Едва през 1948 г. британците се оттеглят и е обявена независимостта на Държавата Израел.

След Втората световна война Великобритания и Франция губят колониите си, а Съединените щати и СССР установяват влиянието си в Близкия изток. От 1991 г., след разпадането на СССР, Съединените щати играят водеща роля в Близкия изток.

Така нареченият „палестински народ“ никога не е съществувал, както никога не са съществували и „народите“ на саудитците, емиратците, сирийците или ливанците. Всички тези идентичности са изкуствено конструирани от колониалистите през 20-ти век след разпадането на Османската империя. Съвременният термин „палестинци“, толкова ентусиазирано размахван днес от „народа „freepalestine“, се появява едва в средата на XX век, след арабските поражения във войните с Израел и създаването на ООП през 1964 г.

Създаването на „палестинска държава“ предполага не само разчленяването на Израел, но и ново глобално преразпределение на целия Близък изток.

Англия и Франция, традиционните колониални сили, отново промотират тази идея – като инструмент за отслабване на Съединените щати и унищожаване на Израел.

Разделянето на Израел не е проблем за арабите от Газа и Западния бряг, които Египет и Йордания никога не са правили граждани, а геополитически инструмент за натиск.

Народът „Крим е наш“ е убеден, че Украйна няма право да съществува.

Народът „freepalestine“ е убеден, че Израел е нелегитимен и няма право да съществува.

Ще съумее ли светът да спре тази разрушителна тенденция?

Човек може само да се надява.