БАБИЙ ЯР – 84 ГОДИНИ БОЛКА, ПАМЕТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

 

Елена Пригова (на малката снимка),

Континент, 30.09.2025 г.

На прага на Йом Кипур, напомняне за цената на мълчанието, когато омразата отново се надига в свят, където злото отново приема имена и форми.

Днес, 29 септември, се навършват 84 години от трагедията в Бабий Яр – точно преди Деня на страшния съд… Напомняне в контекста на случващото се в този свят – 400-кратното увеличение на антисемитизма и втори опит за разрешаване на „окончателния еврейски въпрос“ в ООН…

Бабий Яр е плач, който отеква във вечната тишина. Той е нашето отражение на собствените ни души в разбирането им за същността на злото. Той пита – къде бяха гласовете ви, когато омразата триумфираше?

Мълчанието от 1941 г., когато светът отмести поглед и съседите понякога ставаха предатели, ни учи, че мълчанието е съюзник на тъмнината. Днес, 29 септември 2025 г., отбелязваме 84-ата годишнина от една от най-мрачните глави в човешката история – трагедията в Бабий Яр. През 1941 г., само в рамките на два дни, 29-30 септември, нацистите екзекутират десетки хиляди хора, предимно евреи – мъже, жени, деца и възрастни хора – в Бабий Яр в Киев. Според различни оценки, само през тези дни са убити приблизително 34 000 души, а в хода на войната броят на жертвите достига стотици хиляди.

Това място се е превърнало в символ на ужас, болка и бездънна скръб, напомняне за дълбините, до които може да се спусне човешката жестокост, подхранвана от омраза и идеология. И отново има ужасни паралели с това, което се е случило в края на септември 1941 г. в киевските клисури – това са разрушенията на Киев и други украински градове, които Русия извършва днес пред очите на целия свят... Злото винаги има плът и имена.

Но в онзи ужасен септември 2025 г. все още чуваме есенните оплаквания от 1941 г. в рововете на Бабий Яр. Тук, където земята шепне имената на убитите, е зейнала бездна от човешка скръб. Само през последните два дни на този септември, преди 84 години, хиляди еврейски души легнаха тук завинаги – всички те, като листа, откъснати от вятъра, изчезнаха в дерето, което се превърна в тяхно вечно убежище.

И трябва да помним как започна всичко, през онзи ужасен септември 1941 г. в Киев. На 19 септември 1941 г. части на Вермахта влизат в Киев. Първата екзекуция в Бабий Яр е на 27 септември. Убити са 752 пациенти на близка психиатрична болница. Нацистите, както е добре известно, смятат психично болните за „човешки боклук“.

И вече 84 години 29 септември кърви и кара човек да потрепери, защото помни не само чутото тогава - „Всички евреи от град Киев и околностите му трябва да се явят в понеделник, 29 септември 1941 г., до 8:00 часа сутринта на ъгъла на улиците Мелниковска и Дохтуровска (близо до гробищата)“, но и ехото от картечниян огън, който всява ужас във всяка клетка и кара сърцето да бие по-бързо от ужасната истина.

„На 29 септември еврейското население на града е длъжно да се яви на определения пункт за събиране с документи и ценности до 8:00 часа сутринта. Неспазването ще се наказва с екзекуция!“

Тогава никой не знаеше, че екзекуцията вече е започнала както за явилите се, така и за неявилите се – 33 771 души са убити през първите два дни. На 1, 2, 8 и 11 октомври тези, които не са се явили по заповед – около 17 000 души – са екзекутирани. Бабий Яр поглъща 200 000 живота –  евреи, роми, съветски военнопленници, украински нелегални бойци, и случайни пътешественици, чиито съдби се преплитат в трагична симфония. Тази земя не е просто място, а отворена рана, чийто шепот зове към съвестта ни –  „Не забравяй.“

Ние помним... и не ни е необходима кристална стена на паметта...