Блогът на един пенсионер

  Елена Пригова (на малката снимка), Континент, 30.09.2025 г. На прага на Йом Кипур, напомняне за цената на мълчанието, когато омразата отново се надига в свят, където злото отново приема имена и форми. Днес, 29 септември, се навършват 84 години от трагедията в Бабий Яр – точно преди Деня на страшния съд… Напомняне в контекста на случващото се в този свят – 400-кратното увеличение на антисемитизма и втори опит за разрешаване на „окончателния еврейски въпрос“ в ООН… Бабий Яр е плач, който отеква във вечната тишина. Той е нашето отражение на собствените ни души в разбирането им за същността на злото. Той пита – къде бяха гласовете ви, когато омразата триумфираше? Мълчанието от 1941 г., когато светът отмести поглед и съседите понякога ставаха предатели, ни учи, че мълчанието е съюзник на тъмнината. Днес, 29 септември 2025 г., отбелязваме 84-ата годишнина от една от най-мрачните глави в човешката история – трагедията в Бабий Яр. През 1941 г., само в рамките на два дни, 29-3...

  Гарик Мазор (на малката снимка), Kasparov . ru , 29.09.2025 г. Пред очите ни в света се появиха два нови народа: първо, през 2014 г. се появи народът „Крим е наш“, а през 2023 г. се появи още един – народът на „f reepalestine “, побратим. Те дори не се появиха, а излязоха от помийните ями, където винаги са живели. Никой все още не е преброил населението на тези „народи“, но съдейки по текущите събития, както народът на „Крим е наш“, така и народът на „ f reepalestine “ вече наброяват милиони. Може би е редно да се създадат отделни държави за тях. Някъде далеч, да речем, в Антарктида. И там да се погълнат един друг с ентусиазъм там, докато продължават да се борят за правата на пингвините или тюлените, или за независимостта на ледените късове, които все още не са се откъснали. Всеки от тези „народи“ за първи път в историята се е формирал не върху етнически корени, не върху национална територия, не върху религиозни традиции и дори не върху общ език. И двата „народа“ са се...