JEWISH NEWS SYNDICATE: ДЖИМИ КАРТЪР НЕНАВИЖДАШЕ ЕВРЕИТЕ, А НЕ САМО ИЗРАЕЛ

 

Екс-президентът на САЩ Джими Картър си поставя кипу преди срещата с равина Овадя Йосеф, религиозен лидер на общността на сефарадските евреи, Йерусалим, 25.08.2009 г. ФОТО: Абир Султан/Flash90

Чарлз Джейкъбс и Бен Поузер, журнал ЛЕХАИМ,13.01. 2025 г.

В проповеди, записани между 1998 и 2003 г., Джими Картър атакува Израел, използвайки антисемитски образи на речта, характерни за бащите на ранната християнска църква.

Бившият президент на САЩ, който почина на 29 декември на 101-годишна възраст, нанесе голяма вреда на еврейската държава, особено с лъжливата си книга от 2006 г. „Палестина: мир, а не апартейд“.

Корените на отношението на 39-я американски президент към Израел са дълбоки. Той не е просто модерен антиционист, т.е. невеж идеолог, който погрешно вярва, че политиката на Израел в борбата му с тероризма нарушава правата на палестинците. В действителност Картър беше традиционен, старомоден християнски антисемит.

Знаем това със сигурност, защото разнообразните му занимания след напускането на Белия дом включват и преподаване в неделно училище. През 2007 г. Simon & Schuster издават комплект от 13 CD-та „Sunday Mornings in Plains“ – аудиозаписи на проповедите на Картър в баптистката църква Maranatha в родния му град Плейнс, щата Джорджия.

Тези проповеди съдържат антисемитски части на речта, от които лъха ужасяващия хлад на Средновековието. Например, Картър твърди, че юдаизмът внушава на евреите чувство за превъзходство над неевреите, че еврейските религиозни практики са „мръсни трикове“ за лично обогатяване и че настоящата израелска политика спрямо палестинците се основава на тези еврейски ценности и практики.

В проповеди, записани между 1998 и 2003 г., Картър атакува Израел, възкресявайки антисемитските елементи от речите на ранните християнски църковни отци. Тези антиеврейски възгледи са формулирани не през 1960-те и 1970-те години, а през I до V век след Христа, пораждайки институционален, кръвожаден християнски антисемитизъм, продължил повече от хиляда години.

В една от своите лекции бившият президент отбеляза: „Тази сутрин ще се опитам да свържа .. урока на Библията с това как тя се отрази на Израел и как се отразява на нас чрез личността на Христос … Трудно ни е дори да си представим предубеждението, с което са гледали на неевреите по времето, когато Христос идва на земята. Ако евреин се ожени за нееврейка, такъв човек се е смятал за мъртъв .. Как, от еврейска гледна точка бихте нарекли тези, които не са обрязани? „Невярващи“? „Нечистивци" –  какво друго? Наричали ги „кучета“!.. Вярно е... Как Павел се е отнасял към неевреите в младостта си (преди да приеме християнството)? Някой знае ли отговора? Било е абсолютна подкрепа за преследването! Затвори и дори екзекуции на неевреите, започнали да изповядват вяра в Исус Христос... Наясно сме с разногласията в Близкия изток. Но има разногласия между евреите, от една страна … и палестинците, сред които има и мюсюлмани, и християни.“

Между другото, не евреите нарекоха неевреите „кучета“, а Исус (Евангелие по Матея 15:26). Защо днешните евреи и особено израелците трябва да плащат за тази евангелска обида, извадена от контекста?

В друга яростна тирада Картър оценява еврейските ритуални жертвоприношения по време на Храма като вид данъчна измама – опит за избягване на синовна отговорност. Картър казва: „Курбанът беше молитва, която можеше да бъде отправена от нормален мъж на одобрена церемония, извършена от фарисеите. Всъщност можете да кажете: „Господи, цялото си имущество – всички тези овце, всички тези кози, тази хубава къща и парите, които имам – посвещавам на Теб, Боже.“ И отсега нататък, според фарисейския закон, тези богатства престанаха да бъдат собственост на този човек. Чии бяха сега? Божии! Така че, докато тези богатства бяха собственост на този човек, този човек беше длъжен да ги сподели с нуждаещите се родители, нали? Но веднага щом станаха Божии, те вече не бяха негови и сега той нямаше какво да сподели с родителите си. И така беше възможно да се избегнат грижите на страдащите родители безнаказано и с одобрението на фарисейския закон, чрез трик, вдъхновен от това неправилно и неправилно тълкуване на закона, което беше измислено от религиозните водачи. Измислен предимно в чия полза? В полза на богатите! Силните! В края на краищата, бедният човек просто не би имал цялото това имущество, което би могъл да даде на Б-г. Вероятно той... вероятно е взел родителите си в дома си или все още живее с родителите си."

А в проповед, записана през януари 1998 г., Картър говори за предполагаеми еврейски качества като расизъм и религиозна враждебност и свързва тези качества със съвременната израелска политика. Той казва, че Израел въплъщава идеята за еврейско надмощие „по една причина – правителството се оглавява от министър-председателя Бенямин Нетаняху, който е зависим от „крайнодесните евреи-фундаменталисти, за да има мнозинство в парламента, а ултра-консервативните еврейски лидери винаги изискват пълен контрол над всичко, свързано с религията в границите на Израел, особено в Йерусалим. Не съм дошъл тук да съдя някого, а да отбележа, че дори в нас живее чувството за превъзходство. Какво мислите Съгласни ли сте с мен? Аз го имам, зная това.“

Не е ясно каква е била аудиторията на президентските лекциите в неделното училище (кои са слушали компактдисковете) –   възрастни студенти по теология или деца, или може би и двете. Дори ако това са били уроци за „възрастни“, те по никакъв начин не са предназначени за незрели умове. Подобни изявления издават дълбоко вкоренена теологична омраза, от която мнозинството християни, включително и Ватикана в Nostra Aetate („В наше време“ или „Декларацията за връзката на Църквата с нехристиянските религии“, обявена от папа Павел VI през 1965 г. – Н.К.) се отказаха след Холокоста. Точно тази омраза, насаждана в децата от век на век, е една от ключовите предпоставки, които вдъхновяваха европейците да мечтаят за прочистване на континента от евреите.

Когато тези записи попаднаха във внимателна публика през 2007 г., умната Филис Чеслър написа в статия за онлайн изданието PJ Media: „Всеки, запознат с истинската ситуация в Близкия Изток, разбира, че мюсюлманските фанатици са тези, които смятат християните за нечистиви неверници, именно мюсюлманите преследват, прогонват, линчуват и обезглавяват християните. Палестинските ислямисти оскверняваха църкви и убиваха християни. Еврейско правителство на Израел, което Картър укорява в часовете си, посетени на Библията, защитава светите места на всички религии. А в Дарфур етнически араби-мюсюлмани са убивали черни африканци – християни и мюсюлмани. Израелските евреи не са извършили масови убийства на палестински цивилни и даже на тези палестинци, които са водили срещу тях яростна терористична и пропагандна война.“

„Освен това, президентът Джими изобразява огромната власт, която се предполага, че евреите са имали под римска окупация по времето на Исус като символ на съвременната власт на която се радват еврейските и израелските ционисти днес. Той настоява, че кръвта от убийството на Месията е полепнала по всяко възможно еврейско дело. – отбеляза Чеслър – Да, евреите наистина не са признавали и днес не признават Исус за Месия или Божи син. Какво от това? Това не трябва да поражда взаимни оплаквания и враждебност между евреи и християни. Картър не е ли научил нищо за Холокоста? А може би той е научил всичко, което трябва да знае –  за уязвимостта на евреите, че тяхното клане (в Светите земи) може и да не предизвика много възмущение, докато не стане твърде късно.“

Накрая Чеслър пита: „Не е ли престъплението на евреина в това, че той дойде първи и че юдаизмът стана майка и баща на религиозния монотеизъм? Може би нашите потомци, независимо дали са наши последователи или наши клеветници, трябва да се освободят изпод крилото на своите родители, нашето гигантско крило. Но не е редно за истинския християнин да мрази. Християнинът е длъжен да прощава дори и на мъчителите си. Да демонизираш по същество невинни хора и да ги превърнеш в изкупителна жертва не е християнско. Така че трябва да попитаме не само дали Джими Картър мрази евреите, а и дали наистина е добър християнин?“

Картър не е нео-антисемит, а истински антисемит. И това обяснява всичко.

Има и нещо друго. В статията си Чеслър разказва за Майкъл Милър, тогава студент в Колумбийския университет, който е един от първите евреи, закупили компактдискове на Картър, слушали ги и транскрибирали важни пасажи –  „Той е бил толкова обезпокоен от това, което е чул, че се е опитал да привлече вниманието на много видни лидери на еврейски организации и журналисти. Но никой от адресатите не му е  отговорил, неясно по какви причини.”

През последните години еврейският истаблишмънт беше подложен на критики за това, че защитава Демократическата партия по-енергично от своите събратя. Поне в случая с Anti-Defamation League, ADL (Лига срещу клеветата – Н.К.) има някакви признаци за промяна.

Изследователи на антисемитизма, като покойният равин Джонатан Сакс, наричат омразата към евреите „мутиращ вирус“, обяснявайки, че във всяка епоха евреите са мразени в съответствие с доминиращата идеология. Когато християнската вяра е норма за обществото, евреите са мразени за това, че са убили Исус. А в наше време, когато глобализмът се е превърнал в най-висша добродетел, евреите са мразени, защото имат държава.

Картър е мислел по-мащабно.

Той не е виждал необходимост да се променя с времето.

Просто е събирал клеветите, присъщи на различни етапи от историята.