СПОМНЯЙКИ СИ ЗА ВАРШАВСКОТО ВЪСТАНИЕ

 

Иван Денисов, Континент, 14.01.2025 г.

Нека ви напомня, че през 2024 се навършиха 80 години от Варшавското въстание. В края на годината прочетох книгата на британския писател Норман Дейвис¹, „Бунтът на 44“, издадена по повод неговата 60-годишнина.

Дейвис е може би водещият англоезичен специалист по полска история (има и друг – Адам Замойски, но той е от полски аристократичен произход – авт.). А книгата се оказа отлична.

Има две гледни точки за въстанието. Първата. Това е акт на безусловен героизъм, завършил трагично поради неравенството на силите и предателството на съюзниците. Втората. Въстанието е грешка, причинена от прекомерното доверие в съюзниците, довела до унищожаването на онези млади (и не толкова млади) поляци, които са могли да изчакат, докато комунистите и нацистите се избиват взаимно в битката за Варшава, и след това да се започнат партизанската война с разбитата съветска армия.

Дейвис изпитва голямо уважение към участниците във въстанието, затова е склонен да клони към първата гледна точка. Но той има много критики към правителството в изгнание, което, без да разбира ситуацията, позволява да започне въстанието.

Основна мишена на критиките на Дейвис са нацистите, Като допълнение към подробния разказ за бездействието на Съветите по време на въстанието, историкът е отделил голямо внимание на престъпленията срещу оцелелите бойци на Армия Крайова от страна на комунистическите власти,  както и на британско-американската коалиция, която изоставя участниците в въстанието в най-решаващия момент.

Дейвис широко използва спомените на участниците в събитията, което прави картината на въстанието още по-обемна и предизвиква още по-голямо възхищение към героите от антинацистката и антикомунистическата съпротива. И ни напомня, че през 1945 г. западната цивилизация не победи тоталитаризма, а само неговия нацистки компонент.

След като бъде прочетена, книгата оставя потискащо впечатление. Не, поляците са страхотни и в крайна сметка получиха каквото им трябваше. Страхотен човек е и Дейвис, който е написал страхотно историческо изследване. А отношението на Запада към Източна Европа не се е променило. Принципът „винаги ще ви подкрепяме с красиви думи, но в подходящия момент ще ви изоставим, защото не искаме да се караме с Кремъл“ не е изчезнал. Както и неразбирането на случващото се в Източна Европа и готовността и на десните, и на левите да преглътнат кремълската пропаганда.

Като оставим настрана книгата на Дейвис, най-добрият филм за въстанието вероятно е „Канал“ на Анджей Вайда. Един от последните, който също не е лош, е „Градът 44” на Ян Комаса (2014). А ако искате да усетите настроението на бойците от Армия Крайова намерете стихотворението „Червена зараза“ от Юзеф Шчепански², който загива по време на въстанието на по-малко от 22 години.

Превод от руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹-Айвър Норман Ричард Дейвис (на малката снимка) е английски историк. Роден е на 8 юни 1939 година в Болтън в семейство от уелски произход. През 1962 година завършва история в Оксфордския университет, след което защитава магистратура в университета в Съсекс и докторат в Ягелонския университет. На български са преведени книгите му – „Европа. История“, „Европа във война“, „Изчезналите кралства“, „Под различни небеса“;

²- „Мы ждём тебя, красная зараза,

чтобы спасла нас от чёрной смерти,

чтоб четвертованный край наш встретил

освобождение твоё, как проказу.

…

Но, знай, победитель — из нашего общего гроба

новая сильная Польша родится когда-то —

та, по которой ходить не придётся солдатам

и повелителям дикого красного сброда!“

29 август 1944 г.