АНТИСЕМИТСКА РЕВОЛЮЦИЯ В ЛАГЕРА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ДЕСНИ

 

Яир Розенберг, Журнал „Лехаим“, 30.10.2024 г.

В Републиканската партия тече борба за власт, а нейните косвени жертви са евреите

New York Times веднъж нарече професора от Принстън Робърт Джордж –  дългогодишен ментор на републиканския елит – „свръхмозък на християнската десница“. През май 2023 г. той се обърна към своите привърженици напомняйки им, че „винаги, когато мислим, че ужасният вирус на антисемитизма е изкоренен, той се появява отново. Умолявам моите събратя католици, особено католическата младеж – стойте на милион километра далеч от това зло,  не позволявайте то да зарази начина ви на мислене." Разговаряйки с мен онова лято, Джордж сравни предчувствията си с тези на немския поет от XIX век Хайнрих Хайне, който беше пророкувал възхода на нацизма през 1834 г.

Около година и три месеца след предупреждението на Джордж, консервативният колумнист Тъкър Карлсън приветства гост на име Дарил Купър в своето интернет шоу и го представи на милионите си абонати като „най-добрия и най-честен популярен историк в Съединените щати“. След това те започнаха да обсъждат идеята, че Адолф Хитлер може  би е бил несправедливо наклеветен, и причината да се смята за „най-големият злодей от Втората световна война“ е британският министър-председател Уинстън Чърчил.

В публикация в социалните медии Купър уточни – „Хитлер се опитваше да разпространи послание за мир, като говореше директно на британския народ и искаше да работи с други държави, за да стигне до приемливо решение на еврейския проблем, но те го пренебрегнаха.“ Купър пропусна да уточни защо евреите са били смятани за „проблем“ и какво е било желаното „решение“ за тяхното съществуване.

Някои републикански политици открито осъдиха разговора на Карлсън с Купър, а много историци, включително консерватори, опровергаха този ревизионистичен възглед за Холокоста. Но Карлсон в никакъв случай не е маргинална фигура. Неговото шоу има един от най-високите рейтинги в Съединените щати, а видеозаписите на епизодите събират милиони гледания. Доналд Тръмп също надава ухо към казаното от Карлсън; а през 2024 г. той получи думата на Националния конгрес на Републиканската партия. Неговите антиеврейски провокации не са индивидуална ексцентричност, а най-новата проява на метежната сила, която се проявява в лагера на американската десница. Тази сила нарасна, когато Тръмп за първи път обяви, че се кандидатира за президент и с течение на времето се превърна в предизвикателство към традиционния дух на консервативното движение.

Антисемитизмът винаги е съществувал в крайните крила на консерваторите, но при администрацията на Тръмп започна да засяга и основния поток от консервативни привърженици, първоначално маскиран като протестни настроения.

През 2019 г., когато републиканският конгресмен Дан Креншоу – популярен тексаски политик и пенсиониран тюлен от ВМС – обикаляше с лекции университетите, той беше непрекъснато атакуван от политически клакьори с, провокативни въпроси за евреите и Израел и с намеци, че евреите стоят зад атаките на 11 септември 2001 г. Тези активисти бяха водени от младия интернет-активист Ник Фуентес, борец за превъзходството на бялата раса. Още по-рано той се обяви в защита на расовата сегрегация и отрече Холокоста, а през 2017 г. участва в митинг в Шарлотсвил, Вирджиния, където демонстрантите скандираха: „Евреите няма да ни заместят“.

Този лозунг се отнася до крайнодясната измислица, наречена „Голямо заместване“, според която евреите заговорничат да наводнят САЩ с черни и жълти мигранти, за да изместят бялата раса. Вярата в тази басня е вдъхновена от Робърт Бауърс, който през 2018 г. в синагога в Питсбърг извърши най-голямото масово убийство на евреи в Щатите, а преди това ръсеше тиради в социалните мрежи за Великата подмяна, която ни очаква. Стрелецът беше заявил в последната си публикация, че „обществото за подпомагане на еврейските имигранти обича да довежда нашественици, които да убиват нашите хора... Не ме интересува как изглежда в очите ви, сега влизам там!“

По-малко от три години по-късно същата теория на конспирацията беше препотвърдена от Карлсън, тогава водещ на Fox в много популярно новинарско предаване, който заяви – „Те се опитват да променят населението на Съединените щати, но не им харесва да говорите за това, защото е вярно!“ Карлсон, подобно на много от своите предшественици, се погрижи предварително да намери правдоподобни извинения, като не назова открито евреите за виновници, разчитайки на публиката си да завърши мислено това, което бе оставил неизказано.

Карлсон и Фуентес не са единствените, които са забелязали нарастването на популярността на антисемитизма вдясно. На 6 януари 2021 г. инфлуенсърът Илайджа Шефър се присъедини към хиляди поддръжници на Тръмп в щурмуването на Капитолия и излъчваше онлайн от кабинета на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Година и половина по-късно Шефър проведе публично допитване сред стотици хиляди свои абонати в мрежата X, задавайки въпроса – „Вярвате ли, че евреите имат непропорционален контрол над световните институции, банки и водят война срещу бялото, западното общество?“ Проучванията в социалните медии не се провеждат според правилата на науката, така че фактът, че повече от 70% от анкетираните са отговорили под някаква форма положително, не е толкова важен. По-важното е, че в проучването са участвали 94 хиляди души. Решението на Шефър е правилно решение, като се има предвид, че публиката му ще се интересува от обсъждането на тази тема, а това със сигурност няма да навреди на кариерата му.

Ситуацията тихо се промени – сега тя е в полза на защитниците на антисемитските идеи. През 2019 г. Фуентес и неговата фракция прекъснаха речи на републикански политици като Креншоу. През 2022 г. Фуентес се ръкува с конгресмена Марджъри Тейлър Грийн на сцената и вечеря в Мар-а-Лаго с Тръмп. През 2019 г. активисти на Groyper (група от десни бели екстремисти, провокатори и интернет тролове, смятащи себе си за алтернатива на консерватизма в САЩ , участвали в атаката на Капитолия на 6 януари – Н.К.). участваха на събития на консервативната младежка организация „Повратна точка САЩ“, основана от активиста Чарли Кърк. През 2024 г. организацията наема влиятелни лица настроени антисемитски, които говорят на събирания, организирани от Фуентес. „Всички ционистки евреи, които контролират нашата планета, са педофили, които не зачитат светостта на човешкия живот и целомъдрието!“ –  написа в мрежата един от обществените посланици на „Повратна точка САЩ“

През 2020 г. водещият сценарист на шоуто на Карлсън Блейк Неф беше принуден да подаде оставка, когато беше разкрит като редовен сътрудник на расистки онлайн форум. Днес Неф работи като продуцент на подкаста на Кърк и автор репортажи от Републиканската национална конвенция. Миналия октомври Ерик Ериксън, дългогодишен консервативен радиоводещ и активист попита – „Защо „Повратна точка САЩ“ продължава да насърчава антисемитизма?“ Много просто, защото все по-голям дял от публиката го иска. .

През май 2023 г. Фуентес написа – „Когато започнах кариерата си през 2017 г., бях смятан за „радиоактивен“ в американските десни кръгове заради моите възгледи - бял идентитаризъм, расов реализъм, контрационизъм, авторитаризъм, традиционен католицизмът... През 2023 г. почти всички наши възгледи, някога смятани за радиоактивни, шумно чукат на вратите на политическия мейнстрийм.“ Фуентес е роден лъжец, но днес, година след това триумфално изявление, основната му теза е трудно да се оспори. Екстремизмът постепенно стана мейнстрийм, особено след 7 октомври 2023 г.

Миналия декември Тъкър Карлсън се появи в популярния антиистеблишмънтски подкаст Breaking Points, за да обсъди конфликта в Газа и да обвини виден еврейски политик в нелоялност към страната. „Те изобщо не се интересуват от нашата страна – каза Карлсън на домакина –  но на мен ми пука... Тъй като съм от тук, семейството ми живее тук от стотици години, смятам да остана тук. Е, шокира ме, че на тях, включително и на този, който споменахте, много малко им пука за страната ни. И просто не мога да си представя как такъв човек успя да намери публика сред тези, които се кълнат, че ги е грижа за съдбата на Америка, защото явно не го е грижа за нея.“

Изненада, Карлсън не говореше за някакъв крайноляв активист, който нарича Америка непоправимо расистки режим. Не, Карлсън имаше предвид Бен Шапиро, може би най-видният еврейски консерватор в Америка, и намекваше, че докато Шапиро е прекарал десетилетия, възхвалявайки американската изключителност, той е агент, поставен от чужда сила, обслужващ тайно израелските интереси. Домакинът на подкаста не отговори на изявленията на Карлсън.

Войната в Газа създаде климат, в който евреите и тяхната роля в американската политика се разглеждат почти под микроскоп. Много е писано за това как конфликтът е разцепил левицата и е предизвикал вълна от антисемитизъм. По-малко внимание се обръща на подобни сеизмични промени вдясно, където събитията в Близкия изток извадиха латентното напрежение на повърхността. Днес ръководството на Републиканската партия твърди, че подкрепя Израел и се противопоставя на антисемитизма, но тази позиция е атакувана от нова вълна бунтовници със собствен, много различен дневен ред.

След 7 октомври Карлсън не само очерни Шапиро, но и беше домакин на парад от антиеврейски настроени гости в шоуто си. Сред тях беше подкастърът Кандис Оуенс, крайнодясна активистка, известна със застъпничеството си за друг антиеврейски агитатор, Кание. Преди това Оуенс се сблъска с работодателя си, консервативното издание The Daily Wire, на което Шапиро е съосновател, Оуенс беше: смятана за безразлична към въпросите на антисемитизма, но след атаката на ХАМАС срещу Израел, тя започна открито да изразява това, което преди това беше прикривала. Това включваше харесване на публикация в социална мрежа, в която един равин е наречен „опиянен от християнска кръв“, което е препратка към средновековната кръвна клевета. Daily Wire скоро прекъсна връзките си с Оуенс. Но това далеч не подкопа нейната популярност. Днес Оуенс може да бъде намерена в канала й в YouTube (с 2,4 милиона абонати) или в социалната мрежа X feed (с 5,6 милиона абонати), където разказва как светът се управлява от еврейска секта на поклонници на дявола, а Израел е замесен в атаките от 11 септември и в убийството на президента Джон Ф. Кенеди. През юли 2024 г Оуенс попита в Reich Rehabilitation Express – „Какво става с Хитлер? Защо той е най-лошият злодей? Първото нещо, което хората ще кажат е, че той предизвика етническо прочистване. А аз ще им отговоря – вероятно имате предвид нещо като това, което всъщност ние направихме на германците.“

След порой от критики, след речта на Карлсън за Холокоста Оуенс написа – „Много американци сега научават, че историята на Втората световна война не е черно-бялата история, на която ни учеха, и че някои подробности са умишлено пропуснати в нашите учебници!“ Публикацията й получи 15 хиляди харесвания.

Възходът на Доналд Тръмп в политиката на Републиканската партия насърчи антисемитизма сред американската десница. Един от причините е популизмът, който противопоставя обикновените хора на корумпирания елит. Популистите играят на недоволството, причинено от неоспоримите провали на истаблишмънта, но подходът им лесно се вписва във вековната антисемитска теза, че коренът на всички проблеми на обществото са евреите, които тайно дърпат конците. След като хората повярват, че някаква невидима ръка потиска света, те често заключават, че това е ръката на невидимия евреин.

Втората причина е изолационизмът, тоест желанието, появило се след няколко десетилетия фиаско в Близкия изток, САЩ повече да не затъват в сложни ситуации в чужбина. Но подобно на авторите на идеята САЩ да не се включват във Втората световна война, днешните изолационисти често гледат на евреите или като на космополити без корени, които подкопават сплотеността на нацията, или като на двойници, които подкопават националните интереси заради себе си. В този смисъл Тъкър Карлсън напомня за реакционния активист от 30-те години на миналия век, летеца Чарлз Линдберг, който не се посвени да обвини еврейските лидери, че действат „по неамерикански мотиви“ и предупреди за „огромните еврейски активи и голямото им влияние в нашите кино, преса, радио и правителство“.

Популизмът и изолационизмът могат да бъдат приети в границите на приличието, но предотвратяването на антисемитизъм изисква лидери, готови да обуздаят най-лошите инстинкти на своите последователи. Сегашната десница с всеки изминал ден има все по-малко такива лидери. Основополагащ принцип на Тръмп е да не отблъсква никого, стига да го подкрепя. Той замени традиционните републикански елити и институции с разнороден набор от онлайн влиятелни лица. В резултат на това нито една жива душа, дори и да иска, няма да може да обуздае изстъпленията на дясното.

Както един консервативен коментатор ми каза през август 2023 г. – „Вашият истински страх не е, че Тръмп ще се окаже Хитлер. Страхувате се, че Тръмп ще насърчи антисемитите толкова много, че след едно поколение ще получите Карл Люгер (антиеврейския кмет на Виена, вдъхновител на Хитлер авт.)“. Може би това ще стане още по-бързо, защото дискусиите в социалните мрежи служат като катализатор на процеса, а войната поставя евреите в центъра на политическата арена.

В момента основната пречка за възхода на антисемитизма вдясно е ангажираността с израелската кауза от страна на редовите републиканци. Те са отвратени от тирадите на Оуенс и други като нея, че еврейската държава се контролира от кабала от сатанистки педофили. Дори консерватор като Дж. Д. Ванс (кандидат за вице на Тръмп – Н.К.), който се противопоставя на чуждестранната помощ за Украйна,  е принуден да внимава и да твърди, че „подкрепата за Израел ще продължи, защото уважавам социалната основа на партията си.“

Този остатъчен ционизъм защитава от обиди само израелските, но не и американските евреи, и огромното мнозинство от тях, които гласуват за демократите. Следователно, когато Тръмп критикува „либералните евреи“, които „гласуваха за унищожаването на Америка“, тези изявления нямат последствия за него сред собствените му привърженици. Но злословията със сигурност няма да спрат дотук. Както показаха закоравелите антиизраелски активисти, които използват антисемитизма срещу американските евреи, повечето от онези, които мразят един или друг сегмент от световното еврейство, в крайна сметка се обръщат срещу други евреи. „Ако не спечеля тези избори –  каза Тръмп в средата на септември – еврейският народ ще има принос в тази загуба“.

Но има друга причина, която обединява антисемитската десница по-добре от популизма и изолационизма. Това е теория на конспирацията. За да разберем силата й на практика, трябва да прочетем публикациите на Илън Мъск в социалните медии – те хвърлят светлина върху мисленето на десните бунтовници срещу властта и тяхната податливост към антисемитизъм.

През изминалата година Мъск, най-богатият човек на планетата, многократно споделяше антиеврейска пропаганда в Network X, но се отказа след критики в по-традиционните консервативни кръгове. През ноември Мъск подкрепи теорията за „Голямото заместване“, като отговори на бял националист, който я подкрепя, поствайки – „Това, което казахте, е самата истина“. След гневни нападки, магнатът си взе думите назад –  „Това е буквално най-лошият и най-глупавият пост в целия ми живот“. Впоследствие Мъск се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху и придружи Бен Шапиро на пътуване до Аушвиц, но явно не си е научил урока както трябва. През септември тази година той сподели връзка към лекцията на Карлсън за ревизионизма на Холокоста, коментирайки одобрително – „Много интересно. Заслужава си да се види." След нов порой от критики Мъск изтри този запис в X и се извини, като каза, че е слушал само част от интервюто.

Но този урок едва ли ще бъде научен, защото Мъск, подобно на много от новата десница, е очарован от светоглед, който стимулира антиеврейските му идеи. Миналия септември, малко преди да обяви „Голямата замяна за „самата истина“, Мъск участва в публичен диалог с група равини, активисти и еврейски консерватори. Дискусията беше замислена като вид медицинска интервенция – опит за ваксиниране на Мъск срещу антисемитизма, но много скоро той изпусна фраза, от която стана ясно, че провалът на идеята е почти предрешен още преди началото на разговора. „Според мен – иронично заяви той – изглежда не останаха теории на конспирацията, които да не са се потвърдели.“

Популярността на подобни настроения сред съвременните консерватори обяснява защо фигури като Карлсън и Оуенс вървят напред, докато старата гвардия консерватори като Шапиро и Ериксън губят позиции. Всичко е просто – когато Тръмп и неговите съюзници оглавиха консервативното движение, постоянното недоверие към властта и институциите и съпътстващото разчитане на теории на конспирацията за тайно споразумение на елита надделяха. Тъй като конспиративното мислене става нещо обичайно в дясното, става все по-вероятно неговите привърженици да се натъкнат на една от най-старите теории на конспирацията.

Конспиративното мислене далеч не е ново в американския политически живот и е характерно не само за един фланг на идеологическия спектър. Но Тръмп направи фундаментално това, което преди беше маргинално. Започна с раждаемостта – твърденията, че всъщност Барак Обама няма право да бъде президент на САЩ, защото не е роден на американска земя. Кулминацията беше отричането на резултатите от изборите през 2020 г. По този начин Тръмп превърна вярата в теориите на конспирацията срещу властта в нещо като лакмус за онези, които са гладни за политическа власт. По този начин той принуждава републиканците или да се присъединят към твърденията му за измама на изборите през 2020 г., или да отидат в политическо изгнание.

Консервативната коалиция се раздели главно по въпроса дали политикът е бил или не е готов да се впусне в още по-фантастични измислици. В резултат на това се издигнаха онези, които подхождат гъвкаво към фактите, като Карлсън и Оуенс, които първоначално бяха готови да кажат и направят всичко, дори най-лицемерното и абсурдно, за да получат влияние. След като отворите тази кутия с теории на конспирацията, е невъзможно да я затворите. В края на краищата движение, което приема глупави приказки за манипулирани машини за гласуване и микрочипове във ваксините, не може просто да направи завой на 180°° и да заяви, че атакуването на евреите е прекалено.

За егоистичните опортюнисти като Карлсън настоящият момент крие невероятно перспективи. Но за тези републиканци, които имат принципи, за тези, които знаят кой спечели изборите през 2020 г. и кои бяха злодеите във Втората световна война, за тези, които няма да си позволят да нарекат бялото черно, това е изключително опасно време. А за евреите, целта на една от най-пагубните теории на конспирацията в света, ситуацията придобива още по-зловещ характер.

Консервативният поддръжник на Тръмп Джонатан Тобин, редактор на Jewish News Syndicate написа – „Задължение на всички почтени хора, особено на десните, е да изискват Карлсън да спре да се възприема като основна фигура. Тръмп и Ванс трябва да го поставят на мястото му и да го осъдят.“

Все още не е факт, че антисемитизмът в крайна сметка ще победи на вътрешнополитическата сцена на Републиканската партия. В крайна сметка Мъск изтри записите си в X, Оуенс беше уволнена, а някои републиканци осъдиха Карлсън за Холокоста. Но да молиш Тръмп и съюзниците му да се намесят е като да сбъркаш причината за болестта с нейното лечение.

Три дни след като Карлсън онлайн публикува извиненията си за Хитлер, Ванс записа интервю с Карлсън и малко преди да напиша това, двамата се посмяха добре на сцената на политическо събитие в Пенсилвания, пред хилядна публика. Това дълбоко приятелство не трябва да е изненадващо, като се има предвид, че според слуховете Карлсън е помогнал на сенатора от Охайо да стане кандидат за вицепрезидент. По-рано, когато го попитаха дали е обиден от решението на Карлсън да даде платформа на ревизионизма на Холокоста, Ванс отговори – „Основното послание тук е следното – републиканците не вярват в цензурата, защото вярват в свободата на словото и дебатите.“ В същото време Ванс отказа да се възползва от свободата на словото, за да дебатира с Карлсън.