ЗАПОЧНА ЛИ УПАДЪКЪТ НА АМЕРИКА?

 

На долния ред - лорд Сакс и едикта от Алхамбра

Борис Гулко, Континент, 30.08.2024 г.

Лорд Сакс¹ периодизира историята на цивилизацията по следния начин: суперсилата на XV век е Испания; XVI век – Венеция; XVII – Холандия; XVIII– Франция; XIX – Великобритания; XX – САЩ. Според логиката на тази периодизация XXI век трябва да намери друг лидер. В САЩ вече протичат процеси, подобни на упадъка на минали суперсили.

През XV век в Испания завършва „златният век“ на еврейството. Според едикта от Алхамбра² от 31 август 1492 г. всички евреи трябва да я напуснат в рамките на 4 месеца. Евреите се подчиняват. Оттогава бившата суперсила остава в покрайнините на Европа.

На остров Гето³ във Венеция, който започва да се нарича „гето“ (първото гето в Европа) след като германските се присъединяват към местните евреи, за първи път в света се появяват банки. Благодарение на евреите от това гето, Венеция се превръща в търговски финансов център на Европа. Но алчните дожи⁴ вдигат данъците на евреите до нива, които съсипват гетото. След което Венецианската република изчезна.

Златният век на Холандия, период на икономически и културен просперитет, съвпадна с нейната 80-годишна война за независимост от Испания, която продължава през целия XVII век. Война беше до голяма степен е субсидирана от евреите, които намират убежище там, след като испанците ги прогонват. Освободената Холандия става първата демокрация в съвременния свят. В началото на XIX век е окупирана от Франция.

Наполеон I е най-приятелски настроеният към евреите лидер в историята. Той почти отвоюва земята на Израел от турците за евреите, дава равни права на евреите в завоюваните от него страни. Наполеон свиква в Париж Великия Синедрион⁵ в контекста на катаклизмите обхванали европейския континент след Великата Френска революция и започналите Наполеонови войни, но не успява да реши задачата⁵, с която равините на Израел не успяват да се справят и до днес. И това е така, защото различните клонове на юдаизма варират от насилствен ционизъм до също толкова насилствен антиционизъм? Изгнанието на Наполеон слага край на величието на Франция.

В началото на ХХ век Англия с Декларацията на Балфур⁶ си поставя за цел създаването на национален дом за еврейския народ в Палестина. След това обаче се опитва с всички сили да предотврати преселването на евреите, които се втурват към изконните си земи там. И накрая се превръща от империя, над която слънцето никога не залязва, в страна, над която изобщо грее слънце в облачно време.

За руските евреи в началото на ХХ век САЩ са „златна страна“. В замяна на това евреите подариха на Америка Холивуд, атомната бомба... И много други неща.

Еврейският роман с Америка започва да избледнява под влиянието на Франкфуртската школа на неомарксизма, донесена от Германия от социолози, избягали от Втората световна война. Според това учение светът трябва да принадлежи на малцинствата – расови, сексуални и т.н. Отне половин век, за да се въведе това учение във висшето образование в Съединените щати. Сега на студентите в американските университети се казва, че евреите, особено израелските евреи, са пречка за прогреса на малцинствата.

Типичен за „новия антисемитизъм“ е скандалът през 2016 г. в престижния юридически факултет на Харвардския университет. На среща с либералния израелски политик Ципи Ливни⁷ лидерът на „Харвардската арабска общност“ Хусам ал-Кулаг пита Ливни – „Защо смърдиш?“ Единадесет присъстващи на срещата американски студенти евреи се застъпват за юдеофоба. В разпространено писмо те казват – „Ние подкрепяме нашия приятел и колега Хусам, както и други мирни протести срещу израелската несправедливост.“ Според скорошно проучване на Еврейския университет Brandeis за учебната 2023-2024 г, около една трета от американските студенти, които не са евреи,. са били враждебни спрямо евреите в Израел. След президентските избори в САЩ през 2008 г. враждебността в Демократическата партия към Израел нарасна рязко. Партията е традиционно подкрепяна от огромното мнозинство американски евреи и е дом на либерална интелигенция, получила образование в леви университети.

Неотдавнашният национален конгрес на Демократическата партия в Чикаго подчерта предизвикателствата, пред които е изправена Америка. Юдеофобията, която векове наред е унищожавала някогашните суперсили, завладява и Съединените щати. Вижда се, че броят на завършващите студенти, които са получили необходимата неомарксистка индоктринация по време на следването, включително „научен антисемитизъм“, надвишава допустимото ниво, а Демократическата партия се превръща в партия на юдеофобите.

Деградацията на Демократическата партия започва да се забелязва след конгреса от 2008 г., който одобри Обама като кандидат за президент на страната. При откриването му се забелязва, че в програмния документ, както обикновено, не се споменава подкрепата на Демократическата партия за Израел. При явното гласуване мнозинството от делегатите на конгреса гласуват против такава подкрепа.

Около United Center в Чикаго, където се проведе тазгодишният конгрес на Демократическата партия, темата за Израел и евреите внезапно нашумя учудващо. Тълпи от юдеофоби, отчасти легални и нелегални мюсюлмански емигранти, отчасти прогресивни студенти, отчасти, вярвам, все още неостарели антифа и бойци на BLM от революцията на Джордж Флойд от 2020 г., изгаряха знамена на САЩ, развяваха знамена на ООП, проклинаха Израел и призоваваха за убийство на евреи. Някой дори донесе знаме на нацистка Германия със свастика.

Как реагираха лидерите на демократите и участниците в събора на подобен бунт? Лидерът им, президентът на САЩ Байдън, прекъсна четенето на речта си от теле-суфльора и си позволи да изрече, което отдавна не му се беше случвало, заявявайки, че „протестиращите по улиците имат причина за протестите си..“.

Конгресът в Чикаго одобри сегашния вицепрезидент Камала Харис като кандидати за президент на САЩ и губернатора на Минесота Тим Уолц, много оперен персонаж, който обича да си приписва награди, които не е получавал.

Съмнително е дали Харис е истинска чернокожа – майка й е от Индия, а баща й от Ямайка и има както черни, така и бели предци. По-скоро може да се нарече тъмнокожа.

В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век борбата на противниците на сегрегация в САЩ доведе до нейното премахване. Харис обаче е неин продукт. Тя избира да следва в университета Вашингтон Хауърд за чернокожи, търсещи самосегрегация. Същата тенденция сега е очевидна в много „обикновени“ университетски кампуси, където чернокожите студенти избират да живеят в общежития „само за чернокожи“. Това има нещо общо с расовата политика на неомарксизма.

Харис беше избрана за поста вицепрезидент на Съединените щати заради нейния пол и официалната й раса. Байдън обяви на първичните избори през 2020 г., че ако стане кандидат за президент, ще избере чернокожа жена за вицепрезидент. Харис, с високия си статус на сенатор от Калифорния, се оказа най-подходящият кандидат за тази роля.

Расата и полът бяха единствените активи, които Харис донесе на администрацията на САЩ. Проблемите с нелегалната емиграция, които тя ръководи, се провалиха. Повече от 10 милиона нелегални имигранти са влезли в САЩ по време на нейния мандат. Публичното говорене също не й добави авторитет. Тирадите на Харис са наречени „салата от думи“.

Задачата да ръководи кампанията на Харис видимо е поета от някой опитен човек и отчетливо се вижда ръката на Обама. На  първо място  Харис прекъсна комуникацията с репортери, за да не изтърси някоя глупост по време на интервюто. На второ място тя смени официалната си позиция и по-точно присвои популярните възгледи на Тръмп, а му приписа изявления, които той никога не е правил. Тази стратегия на безсрамна лъжа беше въведена в американската политика през 2008 г. от младия Обама. Така Америка беше разтърсена повече от две години от лъжите на неговите служители за „руската следа“ на изборите през 2016 г. Тази стратегия работи, когато пресата е на ваша страна.

През 2019 г. Камала Харис си спечели славата на най-либералния американски сенатор. След бунтовете през лятото на 2020 г., посветени на смъртта на престъпника Флойд, тя подкрепи идеята за лишаване на полицията от средства, тоест застана на страната на престъпниците.

Сега обаче Харис се опитва да се представи като защитник на закона и реда.

Трудното впечатление от конгреса на Демократическата партия беше най-ясно изразено от Робърт Ф. Кенеди, който оттегли кандидатурата си за президенти и призова да се гласува за Тръмп, заявявайки – „Как може Демократическата партия да избере кандидат, който за целия изборен цикъл никога не е давал интервю или участвал в дебат? Ние знаем отговорите. Те направиха това, като направиха правителствените агенции всемогъщи. Те направиха това, като изоставиха демокрацията... Те направиха това, като заглушиха опозицията и лишиха американските гласоподаватели. Това, което ме тревожи най-много... е прибягването до цензура и контрол върху медиите и използването на федералните агенции като оръжие."

Тези обвинения на Робърт Ф. Кенеди към администрацията на Байдън са особено обезпокоителни, в контекста на най-сериозния конфликт между правителство и народ в историята на САЩ, случил се на 6 януари 2021 г. На този ден около 1 милион американци се събраха на масов митинг близо до Белия дом, за да протестират срещу нередностите на президентските избори на 3 ноември 2020 г. След митинга много от участниците в него излязоха на протест пред Капитолия. Случилото се по-късно е записано от стотици охранителни камери, монтирани в Капитолия.

Властите нарекоха тази кампания събитие, по-ужасно от катастрофата в Пърл Харбър и терористичните атаки от 11 септември. Наскоро Байдън, говорейки, каза, че 5 полицаи са били убити по време на нахлуването на протестиращите в Капитолия. Харис каза в реч на конгреса, че протестиращите са били въоръжени.

В действителност и двете твърдения са неверни. Няма доказателства. Единственият човек, убит в Капитолия този ден, е протестиращ, ветеран от военновъздушните сили на САЩ, който се опитва да влезе в Капитолия през счупен прозорец и е застрелян от охранител. Това убийство не е разследвано.

Съдбата на стотици американци, арестувани в седмиците след злополучния марш към Капитолия и получили брутални присъди, зависи от резултата от предстоящите избори. Сигурен съм, че Тръмп ще амнистира невинно осъдените. Харис може само да добави повече години към присъдите на нещастниците за оръжията, които неоснователно ги обвинява, че са носили.

За Израел изходът от изборите в САЩ е екзистенциален въпрос, както наскоро каза редакторът на Jerusalem Post. Харис предложи да се въведе оръжейно ембарго на Израел и очевидно тя е на страната на враговете му. По време на президентството си Тръмп се показа като най-приятелски настроения към Израел американски лидер.

Историята се твори пред очите ни.

Бележка на преводача:

¹- Джонатан Хенри, барон Сакс(1948-2020), английски православен равин , философ, теолог и писател. Сакс служи като главен равин на Обединените еврейски конгрегации на Британската общност от 1991 до 2013 г., професор по право, етика в Кралския колеж в Лондон, старши сътрудник на Центъра за човешки права „Раул Валенберг“;

²-указ на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска, издаден на 31 март 1492 г., с който на евреите на територията на Кастилия и Арагон се предоставя правото на избор да останат да живеят там, но да приемат християнството, или да напуснат в четиримесечен срок (до 31 юли 1492);

³-става дума са района за райdна, по-скоро остров Ghetto nuova, изолиран от Венецианската република от канали, в който са заселени евреите;

⁴- мн. ч. на „дож“, от .лат. „dux“ („водач“), титла, която са носили държавните глави на някогашния град-държава Венеция;

 ⁵-Наполеон I прави неуспешен опит да възстанови античния еврейски Синедрион – орган на еврейското самоуправление в Юдея от I век преди Хр. до V век след Хр.;

⁶-официално писмо от британския министър на външните работи Артър Балфур до еврейския ционистки лидер лорд Уолтър Ротшилд с дата от 2 ноември 1917 година, в което се казва, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина;

⁷-Ципора, род.1958 г., по образование юрист, политик, член на Кнесета, вегетарианка и защитничка на животните, през 80-те години на ХХ век е сътрудничела на Мосад.