ОТНОВО ПОЧИНА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР

 

Роман Шанга, 26.07.2024 г

Във Виетнам приключи двудневната траурна церемония. Починалият на 19 юли генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Виетнам (КПВ) Нгуен Фу Чонг беше тържествено погребан в Ханой. Мерките за безопасност бяха впечатляващи даже за строгите местни стандарти. Не е изненадващо – на мястото на починалия е утвърден „виетнамският Андропов“ - президентът генерал То.

Властта в Социалистическа република Виетнам не се сменя чрез избори. В комунистическата държава партокрацията управлява по старомоден начин. Върховният владетел е генералният секретар на Централния комитет. 80-годишният генерален секретар на КПВ Нгуен Фу Чонг почина след тринадесет и половина години управление. „Имах възможността да общувам с този прекрасен човек и завинаги ще запазя светлата му памет!“ – заяви Владимир Путин, и изглежда е искрен. Той имаше какво да научи от своя „истински приятел“.

Население от сто милиона, БВП от трилион и половина, армия от шестстотин хиляди с резерв от пет милиона. Значително геополитическо влияние в Индокитай и Азиатско-тихоокеанския регион. Годишен икономически растеж от 5–6%. Виетнам е голяма държава. Светът не може да бъде безразличен към това кой е начело в Ханой.

Нгуен Фу Чонг стана третият комунистически владетел във Виетнам, починал на поста. Другите двама са основателят на виетнамския комунизъм Хо Ши Мин и неговият пряк наследник Ле Зуан. Те управляваха в епохата на най-жестокия сталинизъм, когато само смъртта ги разделяше с властта. От 1986 г. съдбата на генералните секретари е различна. Те напускаха властта приживе (предшественика на Чонг е все още жив). е различно. Номенклатурата на КПВ управляваше диктаторски, но се опита да избегне личната автокрация, особено безсрочната. Това е по-мъдро и по-безопасно, и прилича на китайската колегиалност, завещана от Дън Сяопин. Но в Китай тази традиция беше прекъсната от Си Дзинпин, който допълни партийната диктатура с лична – по-удобно и по сигурно е. Нгуен Фу Чонг, който до голяма степен следваше пътя на Китайската комунистическа партия (ККП) и Си Дзинпин възобнови тази практика във Виетнам.

Виетнамският режим често е сравняван с китайския. Въпреки дългите години на конфронтация и кървавата война от 1979 г. („Първа социалистическа война“), те изглеждат свързани с някакви „дълбоки води“. Заключението се налага от само себе си - КПВ, ако не е по-добра от КПК, със сигурност е по-твърда – ей така, механично, подобно на машина. Без абстрактно философстване и хуманно ежедневие. Такъв беше случаят при Мао Дзедун и Хо Ши Мин, Хуа Гофен и Ле Зуан, Дън Сяопин и Нгуен Ван Лин.

Във Виетнам хаосът на Културната революция или многодневните протести на Тянанмън са невъзможни. Виетнамските репресивни чистки нямат нужда от шумните хунвейбински маси. Професионалният служител на КГБ Чан Куок То („виетнамският Дзержински“) се справя мълчаливо. Ханой няма нужда да смазва протестиращите с танкове –  протестите се потушават в момента на възникването им или малко по-рано.

Така че няма нужда виетнамският генерален секретар да копира китайския. Нгуен Фу Чонг дойде на власт година по-рано от другаря Си и беше с десетилетие по-възрастен от него. Ако една автокрация реши да се задържи, тя ще се върне към най-простите форми на тирания.

За Нгуен Фу Чонг това е още по-логично. Показва го цялото му кариерно развитие. Произхождащ от семейство на бедни селяни, той се присъединява към управляващата комунистическа партия на Хо Ши Мин. Получава литературно, а след това и политикономическо образование. Разбира се, в марксистко-ленинския вариант. Обучен в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС. Дълги години прекарва в партийни редакции. Пише ръководни статии в духа на сталиниста Ле Зуан.

Възходът на Нгуен Фу Чонг не е стремителен. В средата на 90-те години, на петдесетгодишна възраст, той става член на Централния комитет на КПВ. Бил е идеологически ръководител в партийния комитет на Ханой и член на ръководството на Централната теоретична комисия (ЦТК) на КПВ. От 1997 г. е член на Политбюро. В началото на 2000-те е член на Постоянния комитет на Политбюро (най-висшият ареопаг, отново по китайски модел), първи секретар на градския комитет на Ханой и председател на ЦТК.

Действията на генералните секретари след Ле Зуан донякъде се различават. Нгуен Ван Лин влезе в историята като „виетнамския Дън“ – при него са стартирани успешни пазарни реформи. Наследникът му ентусиазирано продължи този курс. След това последва връщане към планирането по правителствени директиви, а Нонг Дък Ман маневрираше според ситуацията. Нгуен Фу Чонг оправда всички обрати с цитати от Маркс, Ленин и Хо Ши Мин. Всеки път се получаваше както беше обещано.

Не беше трудно. Икономическите разлики бяха малки. Всички икономически иновации трябва да засилят властта на КПВ.

Все пак Нгуен Фу Чонг имаше свои собствени предпочитания, които очевидно гравитираха към казармените дни на Ле Зуан. Междувременно наследникът на Хо Ши Мин беше по-твърд от самия баща-основател. Именно от лагерите на Ле Зуан звучаха молби: „Помогнете ми да умра“.

През 2006 г. другарите поверяват на Нгуен Фу Чонг председателството на Народното събрание. Парламентът в една комунистическа държава не е реална власт. Но е подходящ за обучение на управленски персонал. Четири години по-късно Нгуен Фу Чонг вече е смятан за кандидат за първата позиция.

През януари 2011 г. XI конгрес на КПВ одобри Нгуен Фу Чонг за генерален секретар. Преди конгреса държавна сигурност не само разчесва дисидентството, но и започва дълбоки репресии – срещу протестантските проповедници по селата.

Програмните изказвания на новия генерален секретар бяха насочени към държавната сигурност, армията и полицията. С акцент върху стабилността и единството под ръководството на КПВ. Идеологическото напомпване се засили, партийният контрол се затегна. Въпреки че „обновяването“ според Нгуен Ван Лин не е официално отменена.

За първи път след Хо Ши Мин генералният секретар зае президентския пост. Не за много дълго – „от 2018 до 2021 г. Но самият факт беше фундаментален.: сега това е възможно. Най-близките сътрудници на Чонг бяха министърът на сигурността , министърът на отбраната и министър-председателят. Първият е потомствен офицер от КГБ, син на един от сътрудниците на Чан Куок Хоан, признат авторитет в областта на репресиите и специалните операции. Вторият е военно-политически партньор на Сергей Шойгу. Третият, генерал от държавна сигурност, е известен от младостта си като пламенен поддръжник на Чаушеску. Този подбор на топ персонал си каза думата.

Наред с традиционните ценности на комунистическия тоталитаризъм, годините на Нгуен Фу Чонг бяха белязани от антикорупционна кампания (за пореден път синхронизирана с китайските процеси). Наричаха го „пламтящи пещи“ – казват, че така се справят с официалните подкупници. Ефективността е съмнителна дори за симпатичните експерти. Обемът на кражбите на публични средства по редица показатели дори се увеличава. Строгата карантинна политика по време на пандемията от Covid беше белязана от рекордни измами – 40-45 милиарда долара, въпреки че сред жертвите на „прочистването“ беше президентът Нгуен Суан Фук. Беше късметлия, „прочистването“ му се размина само оставка.

Шефът на виетнамската държавна сигурност направи рязък скок към върховната власт. Последва официално съобщение за тежкото заболяване на Нгуен Фу Чонг. Ръководството на Политбюро и секретариата на ЦК на КПВ попадха в ръцете на То Лам. Министерският пост и партийният надзор на държавната сигурност бяха наследени от генерал Луонг Там Куанг. Новият министър и неговите заместници - генералите Чан Куок То, Ле Куок Хунг, Льо Ван Туен, Нгуен Ван Лонг – известни като свитата на То Лам, му осигуриха надежден тил във властта.

Внезапното засилване на главния офицер по сигурността, разбира се, не допринесе за приятелското отношение на Нгуен Фу Чонг. Освен това То Лам вече се смяташе за единствения официален съперник на генералния секретар. Но реалистът Нгуен Фу Чонг се примири с неизбежното. Между тях никога не е имало идеологически или политически разногласия. To Лам говореше в духа на генералния секретар. Речите му са пропити с ортодоксален комунизъм, призиви за връщане към Хо Ши Мин, искания за стабилност, ред и пълен контрол.

Външната политика на Нгуен Фу Чонг бе наречена „бамбукова дипломация“. Успя умело да балансира между Америка и Китай. Виетнамско-китайската конфронтация датира от векове и свързана със специфични териториални спорове и конкуренция за контрол над Камбоджа. От това се опита да се възползва американската администрация на Барак Обама, въвличайки Виетнам в регионалната антикитайска коалиция.

Но демонстрирайки американо-виетнамското помирение и приятелско отношение към Вашингтон, Нгуен Фу Чонг все пак даде предпочитанията си на Пекин. Идеологическата общност надделя над геополитическите противоречия. Особено като се има предвид масовото отхвърляне на режима на КПВ в Югоизточна Азия. Каква беше цената на посещението на Нгуен Фу Чонг в Индонезия – яростни протестиращи от антикомунистическия фронт Бурхан Топор се наредиха по целия маршрут.

Ненапразно Путин е тъжен от кончината на Нгуен Фу Чонг. Ханой очевидно беше съюзник на Москва. Не твърде шумно. Виетнамски владетели изобщо не се отличават с емоционалност – те не са Мадуро или Ортега. Но са важни в борбата срещу „цветните революции“, за неприкосновеността на суверенните диктатури. Срещу западното влияние. И в омраза, която ги обединява – „Кой иска свобода?!"

Без претенциозни викове, но ясно и недвусмислено ръководството на КПВ подкрепи завземането на Крим, „хибридната” агресия срещу Украйна и Специалната военна операция. Посещението на Николай Патрушев, тогавашния втори човек в Руската федерация, преговорите му с Нгуен Фу Чонг и То Лам бяха представени като съюз.

Днешният Виетнам се характеризира с икономически растеж, възобновен след пандемията. Вълната от работнически протести през 2000-те години беше брутално потушена от Нгуен Фу Чонг. Трудовата дисциплина се контролира, а нарушаването на правилата за производство се приравнява на антидържавна дейност. По този начин се осигурява икономически подем.

Административно-наказателния контрол е всеобхватен. Според официалните данни затворниците са повече от 120 хиляди затворници, от които около сто хиляди – политически.

Блогър, бивш военен, остро критикуващ виетнамските власти за антинационалното им сближаване с Китай и за спазване на човешките права е осъден на осем години затвор за антинародна дейност. Журналист,  борещ се за свобода на словото и печата излежава девет години. Селянка е осъдена за съпротива на полицията по време на незаконно отнемане на земята й. Католически активист получава двадесетгодишна присъда за това, че защитава на политически затворници. Еколог, помогнал на рибари да протестират срещу изхвърлянето на отрова от металургичен завод е обвинен в държавна измяна, а адвокат, защитавал дисиденти е обвинен в антидържавен заговор.

Някога Южен Виетнам беше огнище на въоръжена антикомунистическа борба. Въстанието и нелегалните действия продължиха и след окупацията на Юга от режима на Ле Зуан. Националният обединен фронт за освобождение на Виетнам не се ограничаваше до емигрантски програми и изявления. „Всичко е в името на свободата и нацията и нищо друго! Благодаря на всички, които дойдоха! Не мисля, че Виетнам ще бъде освободен от комунистическия режим докато съм жив, но е по-добре да умра в родината си, отколкото като бежанец в чужбина““, обръща се към бунтовниците ръководителят на фронта Хоанг Ко Мин. Озовавайки се обграден от наказателен отряд, Хоанг Ко Мин запазва последния патрон за себе си. Тези дни свършиха. Сегашното виетнамско демократично движение е съвкупност от групи от напълно различен характер. Защита на човешките права. Единна опозиционна реклама. Изявления в социалните мрежи. Улични протести с антикитайски или екологичен характер. Изключително мирен протест...

Като цяло, не без причина заместниците на То Лам се специализираха в „пламтящите пещи“ на икономиката, наказателната система и екологичните конфликти. А също и на криминална полиция. Службата за държавна сигурност на Виетнам от късо следи огнищата на реални заплахи.

Реалната опасност за управляващия режим са т.нар. „черни общности” – организирани групи, които се занимават с контрабанда на оръжие, наркотици, дървен материал, нелегален транспорт, рекет, сводничество и кибер манипулации. Те са държава в държавата, с които властите водят латентна война. Екзекутираните или убити им босове са искрено почитани от хората. Всъщност те просто не виждат други сили, които наистина се противопоставят на КПВ.

Това е наследството от епохата на починалия Нгуен Фу Чонг. Какво ще се случи след с него? Малко хора се наемат да прогнозират. По всички признаци То Лам става ръководител на КПВ и Виетнам. Виетнамска „опция на Андропов“. По-твърдо продължение на тоталитарния застой.

Но от друга страна кураторът по сигурността е информиран за много неща. А понякога изненадите идват от информирани другари.