Блогът на един пенсионер

  Роман Шанга, 26.07.2024 г Във Виетнам приключи двудневната траурна церемония. Починалият на 19 юли генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Виетнам (КПВ) Нгуен Фу Чонг беше тържествено погребан в Ханой. Мерките за безопасност бяха впечатляващи даже за строгите местни стандарти. Не е изненадващо – на мястото на починалия е утвърден „виетнамският Андропов“ - президентът генерал То. Властта в Социалистическа република Виетнам не се сменя чрез избори. В комунистическата държава партокрацията управлява по старомоден начин. Върховният владетел е генералният секретар на Централния комитет. 80-годишният генерален секретар на КПВ Нгуен Фу Чонг почина след тринадесет и половина години управление. „Имах възможността да общувам с този прекрасен човек и завинаги ще запазя светлата му памет!“ – заяви Владимир Путин, и изглежда е искрен. Той имаше какво да научи от своя „истински приятел“. Население от сто милиона, БВП от трилион и половина, армия от шестстотин хиляди с резерв

  Пьотр Межурицкий, Континент, 29.07.2024 г. Онзи ден препрочитах есетата на Мая Каганская¹. Бях впечатлен от историята, която тя разказва, визирайки спомените на Семьон Липкин². Случила се в самото начало на кампанията срещу космополитизма. Трима известни автори – Андрей Платонов,³ Семьон Липкин и Василий Гросман⁴ седели на пейка в парка и обсъждали нещо. Гросман отсъствал, бил до магазина, да си купи цигари. Покрай пейката минал най-известният професор в културните среди на Москва, който се славел като човек-душичка. Виждай приятелите , той се поклонил и с блажен вид казал: – По-лесно се диша, вонята на чесън е по-малка! – и доволен от живота, продължил разходката си. Когато Гросман се върнал, му разказали какво се е случило,   но той отказал да повярва: – Професор Н? Това не може да бъде! Това е най-интелигентната, най-добрата душица. Когато най-накрая Гросман повярвал, че, уви, всичко е така, както му го разказали, започнал да се ядосва: – Защо мълчахте? Как