НЯМА ДА МОЖЕ ДА ОТСТЪПИ

 

Александър Скобов, 26.04.2022 г

Путин отиде твърде далеч, за да отстъпи

Нацистка Русия вече изпрати втора нота до Америка с искане за незабавно прекратяване на доставките на оръжие за Украйна. Предишната нота на САЩ беше игнорирана. Те не отговориха. Просто увеличиха доставките.

Посланикът на нацистка Русия в САЩ Антонов придружи предаването на нотата с изявления, че американците се опитват да попречат на Русия да получи уважение от света за нейните интереси. Да се чуе гласът й в света. За лидерите на нацистка Русия уважението от страна на света към нейните интереси означава признаване на правото й да бомбардира съседни страни с цел политическото им подчинение, правото да ги разчленява, да отнема територии от тях със сила на оръжието като наказание за нежеланието им да се подчинят.

Това е новият световен ред, основната цел на нацистка Русия, за който открито говори Сергей Лавров – путиновият Рибентроп (външен министър на Третия райх – Н.К.),. Нацистка Русия бомбардира Украйна и завзема нейни територии, за да принуди света да й признае правото да бомбардира и разчленява съседни държави (да зачита нейните интереси). Това е основното. А колко и какво може да бъде бомбардирано или завладяно – това са подробности.

Двата месеца на войната потвърдиха, че Кремъл няма и няма да има ресурси, с които да окупира цяла Украйна. Кланетата на цивилното население на Украйна и унищожаването на средата, в която то обитава не сломиха волята за съпротива на украинския народ. Украйна няма и няма да има своя Петен (асоциация с френския колаборационист от Втората световна война маршал Петен – Н.К.), който е готов да подпише срамна капитулация.

Възможно е бандата разбойници, изнасилвачи и убийци, наричана „армия на Руската федерация“, все още да е в състояние, напрягайки последните си сили, да разшири зоната на контрол в източната и южната част на Украйна. Поддържането на контрол обаче ще изисква постоянно присъствие на каквото е останало дотогава от тази армия,  ще изисква масов окупационен терор с филтриране, депортации и репресии срещу нелоялните. Малко вероятно е и временното прекратяване на огъня да бъде установено без политически условия.

Много политици на Запад мечтаят за такова прекратяване на огъня по новата, де факто установена „линия на съприкосновение“. Това би им спестило много главоболия. Могат да кажат с облекчение, че са успели да предотвратят разпространението на войната и да се спрат смъртта на цивилни и деца. На неокупираната част от територията на Украйна. Но дали ще могат да се преструват, че не забелязват какво се случва в окупираната част от нейната територия?

От друга страна, примирие без политическо признаване на новите територии, отнети от Украйна, също няма да даде нещо на Кремъл. Времето работи срещу него. Никой няма да отмени санкциите, а нацистка Русия неизбежно ще отслабва. А Украйна ще получава все повече помощ – и икономическа, и военна. В крайна сметка тя ще се почувства способна да си върне всичкото си оръжие.

Днес военната помощ за Украйна е достатъчна, за да се удържи фронта, но не е достатъчна, за да може украинската армия да прогони агресора до международно признатите й граници. Западът все още се опитва да се промъкне между капките – да не провокира кремълския Хитлер към по-нататъшна ескалация, да не притиска плъха в ъгъла. Да му помогне да се оттегли, да запази лицето си, да го остави да се измъкне през задната врата. Но Западът няма да може да избегне трудния избор – или да признае политически разчленяването на Украйна (което ще легитимира „новия световен ред“ на Путин), или да заложи на въоръженото освобождаване на всички окупирани украински територии. И да напъха плъха в клозета, в който сам е влязъл.

Разбира се, Кремъл знае, че неговите истерични „дипломатически ноти“ няма да принудят Запада да откаже военна помощ на Украйна. Както и декемврийския ултиматум към НАТО. Дипломатическият демарш на Кремъл е само повод, за да се сбие. В процеса на изнудване, той със сигурност ще използва това, от което Западът наистина се страхува – заплахата от пряко участие на страните от НАТО във войната с Руската федерация. Високопоставени служители на Кремъл многократно заявяваха, че смятат транспортите на НАТО с оръжие за Украйна за легитимни цели.

Ракетните атаки срещу транспорти с оръжия на НАТО на украинска територия обаче не са много ефективни от военна гледна точка. По-голямата част от товара все още стига до местоназначението си. Единственото, което остава на Кремъл, е да се опита да използва ударите по транспортите като средство от политически и психологически характер. Нападайки ги на територията на една от страните от НАТО, през която преминават. И по този начин искат да поставят НАТО пред избор – или да се оттегли и да спре доставките, или да отговори в съответствие с член 5 от Северноатлантическия договор. Тоест, да встъпи във война.

Сценарият за въвличане на страните от НАТО във войната може да бъде друг. Например руската армия да извърши поредно военно престъпление от такъв мащаб, така че НАТО да не може да не „отговори“. Използване на химическо оръжие в Мариупол. Малко ли е? Войната вече е световна, защото нацистка Русия я води срещу съществуващия международен ред. И нейната логика може да тласне страните към по-нататъшна ескалация.

Путин отиде твърде далеч, за да отстъпи. Мостовете са изгорени, и за него няма път обратно. Той може само да продължи да повишава залаганията, като доведе ескалацията до точката, в която ще получи правдоподобно извинение, за да постави  последния си аргумент на масата. Това, което все още може да изплаши някого – заплахата от използване на ядрено оръжие.

Вероятността за реализиране на тази заплаха е толкова по-висока, колкото по-големи са основанията на Путин да предполага, че няма да има ответен удар. Само увереността в обратното може да накара Путин да отстъпи. Тогава последният шанс да запази властта си ще бъде превръщането на Русия в унизителна обсадена крепост, която ще увисне безсилно в ръцете на континентален Китай, точно както Минската хлебарка виси безсилно в ръцете на путинова Русия днес.

Така заплахата за свободния свят ще бъде неутрализирана, а опитът за легитимиране на насилственото прекрояване на границите – блокиран. А дали небезизвестният народ-богоносец е съгласен на такъв живот, това в крайна сметка е негова, на богоносеца работа.

Но това е само един от възможните сценарии –  консервативния.

Но ако Путин все пак реши да провери дали ще има ответен отговор на неговия „възпиращ удар“, след което да се скрие в своята „обсадена крепост“, това никой няма да го позволи нито на Путин, нито на богоносеца.

Независимо дали Свободният свят го иска или не, в този случай той ще трябва да сложи край на войната в Москва.