РОМАНТИZАЦИЯ¹

 

Александър Аделфински, Kasparov.ru, 14 юни 2026 г.

Превел от руски Николай Колев

Проблемът е в това, че рискуваме да пренебрегнем този процес.

Сред множеството трагедии и огромни проблеми има един, който не е признат за такъв, но който дълго и пагубно ще подхранва руския милитаризъм и ще съживява имперското мислене, пречейки ни да направим днешната истерична и бъдеща, непредсказуема Русия безопасна за другите и за нас самите.

Проблемът е в ежедневното романтизиране на руската агресия срещу Украйна и на агресорите, а и по принцип и срещу всеки друг. Романтизацията е една от основните реакции на стресови събития, която е вградена в психиката ни. Мозъкът е проектиран да се стреми с цялата си сила и безумна упоритост да трансформира всяко явление, дори най-адското, в неутрално или позитивно и да осигури индивидуалното и видовото самосъхранение. На практика това се проявява и ще продължи да се проявява на най-дълбокото, най-ниско ниво.

Спомнете си романтизацията на афганистанската, чеченската и всякакви други „миротворчески“ кампании на СССР и Русия, най-малко във филмите. А подобни филмови и телевизионни наративи изобилстваха във времената на Горбачов, Елцин, че и по-късно. Те героизираха мистериозни млади мъже, попаднали в „горещата точка“, имащи „боен опит“ или, по-просто казано, известни с това, че са рязали човешки глави. След това, с развитието на сюжета, те проявяваха качества на „истински мъже“ на фона на предимно вегетативното население на империята. Съответно на това, руското „дълбоко“ общество, винаги умишлено „традиционно“ и стремящо се към доста грозна, показна мъжественост, е трябвало да изпитва и е изпитвало робско имперско страхопочитание пред филмовите и телевизионни „алфа мъжкари“, които се открояват драматично на фона на алкохолиците и наркоманите в селата и градовете, затънали в депресия и изчезване. „Героите-бандити“ в народното въображение са носители на модернизационните и епични качества на „руския мир“, подобно на Данила Багров от филмите „Брат“ и „Брат 2“, герой, който, строго погледнато, е живял извън цивилизацията, но е бил изцяло симпатичен на жителите на експанзионистичния „основен елемент“ на империята – апокалиптичен в своята точност, като пророчество за бъдещето. Останалият човешки „пейзаж“, ерозирал от репресии, война и начина си на живот, не е „блестял“ на фона на този „боен герой“. И колкото и престъпен, строго погледнато, да е този опасен негодник, той е бил в руските семейства обект на въздишки и пример за възпитание на децата!

Този и подобни образи имат предистория. Това е войната, която империята води, и в която руснаците безчинстват и вършат всякакви беззакония трупайки „боен опит“, за да хранят с този престъпен опит младежите от дълбоката провинции.

Човек само трябва да измести възприятието си в посока, благоприятна за империята, и от танка ще зазвучи Виктор Цой²:

„И две хиляди години – война,

война без особена причина,

войната е дело на младите,

тя е лек срещу бръчките“...

Куплет от песента

„Звезда по имени Солнце“

на рок групата на Цой „Кино“, 1989 г.

Смразяващо е – родината на Цой води от дълго време „война без особена причина“ срещу Украйна, като че ли от „две хиляди“ години, и я рекламира, като „дело на младите“ и „лек срещу бръчки“! Ужасът е и това, че „двете хиляди години“ могат да се възприемат и като символ на всички бъдещи имперски войни на Русия, защото, според негодника Путин, границите на Русия никога не свършват...

Разбира се Цой не е имал предвид войната, песента е антивоенна, не сега тя се възприема по друг начин  от днешните  му почитатели. Ежедневна романтизация на войната се е прехвърлила върху творчество. А сега си представете, че в хиляди руски домове, тази и други строфи се възприемат в контекста на много специфично експанзионистично романтично настроение, , защото близкия роднина е отишъл „да падне, изгорен от звезда на име Слънце“, а в контекста на настоящите събития, е загинал зрелищно, трагично и живописно, борейки се с „НАТО“. Това, подобно на татуировка се набива в подсъзнание, в душите и мозъците на руснаците. ...Като често срещаната ситуация, в която майка в отдалечен, забравен от Бога руски  град се кара на сина си, казвайки му – „Идиот такъв, седиш на компютъра, а можеше да се научиш да се биеш и да стреляш като мъж, като чичо си, който, въпреки че беше алкохолик и затворник, умря като герой, борейки се срещу „гейовете“ и „укрофашистите“ – за теб и мен, за „руския мир“ и любимия ни затънтен край...“ Може би в такава клинична ситуация цялата надежда е в пубертетния дух на противоречие у младия мъж, който систематично е изложен на подобна досадна лудост. Междувременно романтизирането на Злото вече е в ход и ще продължи да се засилва.

Проблемът е в това, че рискуваме да пренебрегнем този процес, който ще „клонира“ експанзионизма чрез образа на фалшивата мъжественост, чрез „народния манталитет“, според който „ако бие, означава, че обича“, „ако се страхува, означава, че уважава“ и където „героя“ е просто герой. И този проблем се изостря, защото не се разбира.

Сигурно след време ще се върнем към изучаването и начините за обезвреждане на подобен романтизъм. Но за това са необходими поражението на рашистката империя, победата на Украйна и всички цивилизовани сили, както и неуморна помощ за украинците, борещи се за свобода, и за другите жертви на Руската империя. В същото време, процесите в рашистка Русия не бива да се пренебрегват, за да не се повтори агресията многократно и по разрушителния имперски модел.

Бележки на преводача:

¹-от „романтика“, емоционално състояние, приповдигнато настроение или стремеж към възвишеност;

²- Виктор Робертович (1962-1990), съветски рок певец, музикант, актьор и композитор, създател на легендарната рок-група „Кино“, през 1983 г. лежи продължително време в психиатрия, за да избегне наборната военна служба, загива при автомобилна катастрофа.