МАМА МЕРКЕЛ И НЕЙНИТЕ ВРЕДНИ „ДЕЦА“

 

Ангела Меркел се завръща на политическата арена – тя наградена с Европейски орден на фона на спекулации за по-висока позиция в двореца Белвю, резиденцията на германския президент. Въпреки че бившата канцлерка е заподозряна в опит да си върне водеща позиция, ключови въпроси за миналото ѝ остават неясни – досието ѝ в ЩАЗИ остава класифицирано, въпреки правните усилия за изясняване на ситуацията. Иронично е, че човекът, до голяма степен отговорен за имиграционната вълна от 2015/2016 г., който закачи Европа за енергийната зависимост на Путин и допринесе значително за настоящата ѝ неспособност да се защити, трябва да получи Европейски орден за заслуги. Самоубийствената имиграционна политика на бившата канцлерка не само направи отворения еврейски живот в Германия практически невъзможен, но и дестабилизира цялата обществена сигурност на страната, както и социалната ѝ система и до голяма степен икономиката ѝ.

В интернет отдавна се носят слухове, че Ангела Меркел е била информатор на ЩАЗИ под кодовото име IM Erika. Историкът на ЩАЗИ Хубертус Кнабе анализира наличните доказателства и в статията си от 2019 г. „IM Erika – В търсене на следи“ заключава, че „няма доказателства“ за твърдението, че „канцлерът Ангела Меркел е работила под кодовото име Ерика за Службата за държавна сигурност на ГДР“. В книгата „Първият живот на Ангела М.“ от историка Ралф Георг Ройт и журналиста Гюнтер Лахман, очевидците Гюнтер Валтер и Ханс-Йорг Остен твърдят, че по време на студентските си години в началото на 80-те години Ангела Меркел е служила като „комисар по агитация и пропаганда“ на Свободната германска младеж (FdJ). Самата Меркел опровергава това твърдение в интервю от 1991 г. за вестник Frankfurter Allgemeine – тя била „комисар по културата“ и се занимавала само с „купуване на билети за театър“ и „организиране на литературни четения“. Бащата на Ангела Меркел, протестантският пастор Хорст Каснер, който се премества от Хамбург в Източна Германия ден преди раждането на дъщеря си на 17 юли 1954 г., е известен като „Червения Каснер“. Според Хинрих Робом в книгата му „Маската на Меркел“ той е бил част от предполагаемата организация на КГБ „Християнска мирна конференция“. Членове на „звеното на КГБ“ в ЩАЗИ, като Клаус Гизи, бащата на Грегор Гизи, и Клеменс дьо Мезиер, бащата на министъра от ХДС Лотар дьо Мезиер, са били чести посетители на Каснер.

Ангела Меркел, дъщеря на свещеник, получава възможност да учи в университет, което е необичайно събитие, и през 1986 г. тя присъства на конференция в Хамбург, откъдето пътува до Констанц, за да посети приятел, бежанец от Източна Германия. През 1981 г., при влизане в Германия от Полша, граничарите откриват вестник и значка на синдикат „Солидарност“ в багажа ѝ, но това също няма последствия за Меркел.

Когато през септември 1989 г. в Лайпциг започнаха понеделнишките демонстрации, Меркел остана далеч от зараждащото се движение за граждански права, защото, както разказва нейният биограф Клаус-Рюдигер Май в интервю за вестник Jüdische Rundschau, тя „не му е имала пълно доверие“. Меркел се присъединява към опозицията на ГДР едва след падането на Берлинската стена, когато през декември 1989 г. внезапно решава да се присъедини към Demokratischer Aufbruch (Демократично пробуждане, ДА), основано от агента на ЩАЗИ Волфганг Шнур. Според Мей, през декември 1989 г. Меркел „започва да търси партия“ и по този начин се присъединява към Demokratischer Aufbruch. Шнур, подобно на колегите си от ЩАЗИ Клеменс и Лотар дьо Мезиер, е член на „Вайсензееския кръг“ на баща си.

На 4 февруари 1990 г. Шнур назначава Ангела Меркел за свой прессекретар. Тя е базирана в офис в „Дома на демокрацията“ на Фридрихщрасе, сега разположен на Грайфсвалдерщрасе 4 и служещ като централа на лявоцентристки неправителствени организации като HateAid, Netzwerk Recherche и Jüdische Stimme für einen gerechten Frieden. По това време Шнур е смятан за евентуален бъдещ министър-председател на ГДР, докато Der Spiegel не го разкрива като информатор на ЩАЗИ няколко дни преди първите свободни избори в страната през март 1990 г. „Демократично пробуждане“ губи изборите, но въпреки това Меркел се присъединява към правителството като част от „Съюз за Германия“, заедно с източните клонове на ХДС и ХСС. Меркел става прессекретар на новия източногермански министър-председател Лотар дьо Мезиер, който също е разкрит като информатор на ЩАЗИ през декември 1990 г.

Активистката за граждански права на ГДР Вера Ленгсфелд от този период пише:

„Два дни преди Шнур да бъде разкрит като информатор, Ангела Меркел нарича сътрудничеството на Шнур с ЩАЗИ клевета при разговор с мен и членове на управителния съвет на ДА, а два дни по-късно, вече като прессекретар на ДА, тя настоятелно настоява „истината да бъде разкрита“. Шнур беше заменен като водещ кандидат от Лотар дьо Мезиер, който стана първият и последен министър-председател на ГДР. Той назначи Меркел за заместник-пресекретар на правителството. Шест месеца по-късно, когато миналото му в ЩАЗИ го настигна и той беше принуден да напусне политиката на високо ниво, той предложи на федералния канцлер Хелмут Кол да замени Ангела Меркел в кабинета му след първите общи избори за Бундестаг и да я направи заместник-председател на ХДС. Кол прие условията на дьо Мезиер и по този начин Меркел, с помощта на двама информатори на ЩАЗИ, влезе в политиката.“

„Служители на тайното звено на КГБ „Лух Груп“ по-късно признаха, че са оказали значително влияние върху развитието на нови източногермански партии с цел забавяне на процеса на обединение“, разказва Рихард Херцингер пред 2013 г. във вестник Die Welt.

Биографът на Меркел Клаус-Рюдигер Май отхвърля обвиненията, че Меркел е била умишлено поставена като къртица в ХДС от дьо Мезиер, като абсурдни. „През декември 1989 г. ЩАЗИ вече не провеждаше наблюдение. Те бяха по-загрижени за унищожаването на документи и осигуряването на собствената си сигурност“, казва Май в интервю за вестник „Jüdische Rundschau“. Според него, „ЩАЗИ изобщо не се нуждаеше от Меркел, защото имаха много хора, които бяха инфилтрирали опозицията на ГДР“. Новата книга на  Мей „ЩАЗИ – Историята на Министерството на държавната сигурност на ГДР“ ще бъде публикувана през май 2026 г. от Europa-Verlag.

Мей смята по-късните твърдения, че Меркел е била агент на ЩАЗИ, натоварен със задачата да се инфилтрира в ръководството на ХДС и Западна Германия и да си отмъсти за миналото, за „оправдания“ и е „много по-лошо“, че някой като Ангела Меркел, с нейното „постдемократично“ разбиране за политиката, може да стане федерален канцлер. „Тя имаше сделка с ХДС – щеше да осигури позиции за други, а в замяна щеше да ѝ бъде позволено да управлява 16 години“. – казва Май – „Това показва плачевното състояние на демокрацията в Германия.“

Опитен наблюдател, работил дълго време в Москва, обаче каза на автора на тази статия, че това е публична тайна в руското разузнаване, че Меркел е работила за КГБ. „Висши руски служители са се хвалили пред германски служители, че Меркел е агент на КГБ“, сподели наблюдателят, пожелал анонимност.

Според собственик на ресторант в Бон, Грегор Гизи и Ангела Меркел са били чести гости в дома му „и винаги са говорили на руски, така че никой не ги е разбирал“. По това време, в началото на 90-те години, Ангела Меркел е била министър в кабинета на Кол, а Гизи е бил председател на ПДС, наследник на СЕП, което го прави необичаен събеседник за политик от ХДС, който по това време все още нарича бивши политици от СЕП „дезертьори“ и „червени чорапи“.

Като федерален канцлер Ангела Меркел се срещаше с Владимир Путин по-често, отколкото с всеки друг правителствен ръководител. Меркел говореше добре руски, докато Путин говореше немски, тъй като е служил в Дрезден като резидент на КГБ от 1985 до 1990 г.

През юни 2022 г., по време на първата си публична изява след напускането на поста, Меркел призна, че е наясно, че Путин „иска да унищожи Европа“. Тя обаче настояваше, че не е допуснала грешки в енергийната си политика спрямо Русия – „Не виждам причина да казвам сега, че е било грешно и затова няма да се извинявам.“

Бившият член на парламента в Берлин от Свободната демократическа партия (FDP) Марсел Люте заведе дело в Административния съд на Берлин, изисквайки досието на Меркел в ЩАЗИ, след като Федералният архив отказа да го предаде. За да се защитят жертвите, са установени високи бариери за достъп до досиетата на ЩАЗИ. Tagesspiegel съобщава, че „според Закона за досиетата на ЩАЗИ достъп се предоставя само в изключителни случаи, например ако лицето е работило за или се е облагодетелствало от ЩАЗИ; ако е заемало политическа длъжност или ако вече е било историческа личност по времето, когато е съставено досието“. Берлинският административен съд постанови, че Ангела Меркел не е била политически активна през 1989 г. и не е била съвременна историческа личност, и следователно отказа да публикува досиетата.

„Смятам за изключително проблематично, че въпрос от такъв обществен интерес не е изяснен.“ –  казва Луте пред Tagesspiegel, който планира да обжалва, а в отговор на въпрос от вестник Jüdische Rundschau заявява – След това неочаквано решение, аз също толкова нетърпеливо очаквам мотивите за присъдата, колкото и самото дело“.