Блогът на един пенсионер

  Дж. Р. Дън, Континент, 23.11.2025 г. Избирането на Зохран Мамдани предизвика обичайните противоречиви анализи: отляво – възторзи от „брилянтната кампания“, отдясно – викове, че „социалистите идват за нас“. И двете крайности са погрешни. В действителност, отново видяхме последствията от напълно дегенерирала опозиционна партия, неспособна да издигне сериозен кандидат на големи избори. Когато картата на „сините“ и „червените“ щати се появи в края на 90-те години на миналия век, се прие за даденост, че „сините“ щати (контролирани от демократите) са се изместили завинаги наляво и вече не са бойни полета. Те щяха да останат сини завинаги. „Червените“ щати обаче бяха жертва на систематично преследване, докато първо не станат лилави, а след това отново сини. Това беше класическа доктрина на Брежнев – нашето си е наше, а вашето скоро ще бъде наше. Опитът опроверга тази теория многократно - например Скот Браун в Масачузетс, Глен Йънгин във Вирджиния и много други. Един добър кандидат...

  Кристофър Джейкъбс (на малката снимка), Континент, 19.11.2025 г. Когато небрежността, невежеството или всичко изброено по-горе бъдат разкрити, Politico тайно редактира историите или се опитва да ги пренапише в жалък опит да избегне признаването на грешката си. Когато се опитваме да намерим литературна аналогия, за да опишем вътрешните механизми на Вашингтон, често се сещаме за „Новите дрехи на царя“. Използвах този образ преди няколко години, докато анализирах законодателно фиаско, и той е подходящ за обяснение на манталитета на значителна част от Четвъртата власт. Казано по-просто – повечето „репортери“ във Вашингтон имат повърхностно разбиране за политиката и го знаят. Но вместо да признаят публично слабостите си, те, когато бъдат разкрити, се опитват да скрият недостатъците си. Смесица от невежество и корупция помага да се обясни оправданият скептицизъм на обществеността към корпоративните медии. Пренаписване вместо коригиране Вземете например скорошна статия в Po...