Блогът на един пенсионер

  Дарина Георгиева, Интернет, 27.10.2026 г. Заливат ни неясни и объркани обяснения, защо онези, които подариха голямо мнозинство на Румен Радев на 19 април, го предадоха на 25 октомври. Уж премиерът прави всичко за народа и националната сигурност, бори олигархията, сваля цените, лови убийци, гордо не се съгласява с партньорите в ЕС и НАТО и постоянно повтаря, че е за мир и ни плаши колко непобедима е Путинова Русия с атомните бомби, а 1 милион гласа ги нямаше в неделя. Истината е, че Радев не знае много неща за нас. Защото живее в затворения свят на властта и е завладян от съмнения доколко са му верни тези до него и какво кроят онези срещу него. Параноята е в главата му 24/7. Първо: Той не знае, но ние знаем, че се е оградил с некадърни, тщеславни, самонадеяни и алчни за власт хора. Назначава по лоялност, а после очаква същите да действат като умни.   Второ: Вярва, че на 19 април 1,4 милиона българи са гласували за него, запленени от неудържимия му чар. Не, бяха ср...

                  Филип Антонов, Интернет, 25-26.10.2026 г. Чичо Румене, видя ли сега какво стана? Победихте ли с 20% разлика още на първия тур? А, не сте? Верно ли? Не думай… Виждаш ли сега, чичо Румене, как пак опря до нас двамата с Бойко. До „олигархията“, мамицата ѝ мръсна. Бах аз това задкулисие проклето – милион и четиристотин хиляди души гласуваха за тебе, а ти не можа една Илияна да добуташ до победа на първи тур. И що така, бе, чичо Румене? Искаш ли да ти кажа? Защото ти си мислиш, че хората те искат наистина. Нали така беше? Хората те искали, виждал си го бил в очите им… Не, чичо Румене. Хората не искаха теб, а искаха твоя образ на вечната опозиция на всичко и всички 9 и кусур години подред. Ах, колко удобно! Да кесиш „на гюме“ и да плюеш по всеки един в изпълнителната власт. На предварително аранжирани брифингчета по села и паланки, без много въпроси, без дебати… Как да не те заобича човек, кажи ми! А знаеш ли при мен к...

  Филип Антонов, интернет, 25.10.2026 г. В днешния ден, понеже отдавна съм решил, че ще гласувам за Йотова, седя и си мисля за това какво ли е да си български олигарх? Разбира се, у нас олигархия в класическия смисъл на думата няма, а и сами знаете, че като чуят за нашите парвенюта, руските, а и западните олигарси просто избухват в неконтролируем смях. Та зачудих се… Какво ли щях да си мисля днес, ако бях български „олигарх“? Щях да съм се отпуснал в дълбокото си кожено кресло, да опъвам дебела кубинска пура, а една българска „кубинка“ от квартал „Столипиново“ в Пловдив, която току-що я направих „Мис Плеймейт 2026“, щеше да ми опъва долната пура… В паузите между свирките ѝ щяхе да си жабуря устата със 72-годишен Macallan в кристална бутилка Lalique ( лимитирана серия уиски на шотландската дестилерия The Macallan в сътрудничество с емблематичния френски производител на кристал Lalique – Н.К .). Курви, бело и не особено малка, но спретната къщурка в квартал „Бояна“ с два ролс-р...