Публикации

ГЛАДИАТОРЪТ

Изображение
  Филип Антонов, интернет, 08.11.2026 г. От около седмица гледам някаква луда хиперактивност у бившия корифей на профсъюзното слово доцент Любослав Костов. Автор на патетични постове с псевдолява насоченост и прясно провъзгласен доцент в меката на икономическата мисъл у нас – УНСС. Учебното заведение – истински производител на оръжия за масово поразяване, тип „български щампиран икономист“. Задълбочих се в последното му творчество и открих две неща. Първо – внезапна, пламенна любов към Румен Радев и прогреса, която преди това се изразяваше в чинопочитателно ухажване на модела Борисов-Пеевски. И второ – едно дълбоко преклонение пред изкуствения интелект. Абе, господин доцент, вземи малко ги редактирай тези текстове, бе! Вземи, дай някое евро за по-скъп модел, а не карай само на безплатното Gemini от Google – така, по социалистически. През последната година нямаш и един ред, който да не е прекаран през машинката. И още нещо. Като си качваш видейца от „знаменитите“ си участи...

(НЕ)ЗАВИСИМИЯТ СЪВЕТНИК

Изображение
  Калина Андролова, Facebook , 08.11.2026 г. Някакъв човек, когото загадъчно наричат „професор“, известен като тежко зависим от хазарта преди години, проиграл апартамента си в казиното, е съветник в кабинета „Радев“, конкретно на пишман финансовия министър и вицепремиер, и говори за бюджет на вразумяването, за разходи и балансиране. Вмята това-онова за Мата Хари и се прави на остроумен. Като съдържател на явочна квартира през 80-те години въпросният е контролиран през целия период на прехода, не само с една зависимост, но и с редица други. На Румен Радев му го прикачиха още от самото начало, когато събираше екипа си в президентството. Такива хора се подбутваха нагоре удобно, за да може във всеки един момент да им дръпнат шнура, ако се наложи. Всички знаят, че този човек до каквото и да се е докоснал, то се е провалило. Беше останал преди години по една торбичка, от онези мрежички от соца, да обикаля София, за да търси работа. Има такива периоди в живота на човека. Сег...

БЪЛГАРСКАТА МЕДИЙНА СРЕДА

Изображение
  Васил ПЕТЕВ, интернет, 06.11.2026 г. Българската медийна среда не просто търпи посредствеността – тя я произвежда, рециклира и непрекъснато я връща на екран. Да вземем за пример телевизионната журналистика. Не стига, че сме принудени да слушаме безкрайното експертно самодоволство на хора, които са превърнали собственото си минало в единствен аргумент за бъдещето, ами към тях се присъединяват и телевизионни водещи, които очевидно са загубили всякакво чувство за професионална мярка. Цветанка Ризова, например, решава в петък да покани Жоро Харизанов – човека с белезниците от „Напоителни системи“ – да коментира междинните избори в Щатите ( да бяха само bTV, Ризова и Харизанов, с чеп да ги сочиш, ама не са – Н.К. ). Ама, извинявайте, но каква точно е логиката тук? Каква е експертизата? Няколко пътувания на Жоро до Америка? Интерес към американската политика? Някаква лична симпатия към Републиканската партия? И то какво излиза накрая – ако човек има роднина в Щатите, това вече ...