УДИВИТЕЛНО – СЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЩЕСТВУВА ЧАСОВЕ СЛЕД КАТО СЪРЦЕТО СПРЕ

 

Континент, 18.02.2026 г.

Съвременната наука все още не е дала окончателни отговори на много въпроси, свързани със смъртта.

Все още не знаем точно какво се случва със съзнанието на човек след смъртта. За повечето хора смъртта се свързва с момента, в който сърцето спира да бие. Филмите често го изобразяват по следния начин – постоянно писукане на монитора, права линия на ЕКГ и героят умира. Реалността обаче може да е различна. Според Metro съзнанието може да се запази в продължение на няколко часа, след като човек официално е обявен за мъртъв, виж https://metro.co.uk/2026/02/16/forget-minutes-brain-can-operate-long-die-26931072/.

Представете си – близките вече скърбят за починалия, но мозъкът му все още функционира.

Нова перспектива

Млада изследователка от Държавния университет на Аризона, Анна Фаулър, заяви на конференцията на Американската асоциация за развитие на науката (AAAS) във Финикс, че умирането не е рязък преход от живот към небитието. Фаулър отбелязва – „Нови доказателства сочат, че биологичните и невронните функции не спират внезапно. Вместо това, те постепенно избледняват в рамките на минути или дори часове, което предполага, че смъртта е процес, а не мигновено събитие“.

Според нея около 20% от хората, преживели клинична смърт, си спомнят съзнателни преживявания през периода, когато кортикалната мозъчна активност е отсъствала. Някои са виждали починали роднини, ангели и т.н. Това преживяване може да показва, че мозъкът продължава да функционира по-дълго, отколкото се смята.

Фаулър предполага, че елементи на съзнанието могат за кратко да се запазят дори отвъд измеримата мозъчна активност и че смъртта, както традиционно се разбира, е по-скоро negotiable condition (състояние, което може да бъде предоговорено), т.е. процесът на умиране да бъде прекъснат и смъртта отложена.

Сам Парния, директор на отдела за изследвания в областта на интензивните грижи и реанимацията в медицинския център Лангоун към Нюйоркския университет, е съгласен. Той е убеден, че истинската смърт настъпва много по-късно, отколкото се смяташе преди. Според Парния „през последното десетилетие осъзнахме, че клетките на тялото, включително мозъчните клетки, започват процеса на самоунищожение едва след смъртта на човек“. Той вярва, че може би са необходими не само часове, а дни, преди мозъкът и другите органи да претърпят необратими щети.

Къде се крие съзнанието?

Изследванията показват, че съзнанието може да се възвърне 35–60 минути след началото на кардиопулмоналната ресусцитация (CPR). Парния отива по-далеч и предполага, че съзнанието може изобщо да не се генерира директно от мозъка. Според нея „никой не е успял да покаже как мозъчните клетки, произвеждащи протеини, са способни да генерират нещо фундаментално различно – мисли или съзнание. Никога не е предлаган правдоподобен биологичен механизъм за това. Вашият ум, съзнание, психика – това, което ви прави вас – може да не се произвеждат от мозъка. Мозъкът може да действа по-скоро като посредник“.

Разбира се, това все още са хипотези и спекулации. Но вече е ясно – разбирането ни за момента, в който преставаме да съществуваме след смъртта, е изключително ограничено.

Смъртта трябва да има етапи

Ана Фаулър предлага смъртта да се разглежда като постепенен, прекъсваем процес, който науката ще може не само да забави, но и да оспори в бъдеще.

Тя смята, че смъртта трябва да бъде разделена на фази (етапи), подобно на това как раковите заболявания се разделя на етапи и обяснява – „изследванията показват, че мозъкът не се изключва мигновено, когато сърцето спре. След спиране на сърцето могат да се появят кратки изблици на организирана мозъчна активност, свързана със съзнанието“.

Независимо къде се намира съзнанието, можем да останем в съзнание много по-дълго, отколкото се смяташе преди.

„Проблясък на живот“ в момента на смъртта

Съществува вярване, че в момента на смъртта целият живот на човек проблясва пред очите му – феномен, наречен „припомняне на живота“.

Много хора, преживели клинична смърт, съобщават точно за това. И науката е потвърдила, че нещо подобно наистина може да се случи.

През 2023 г. невролози са записали мозъчната активност на умиращ човек (87-годишен пациент с епилепсия, който е получил инфаркт, докато е бил подложен на ЕЕГ мониторинг). Оказало се, че мозъчните вълни в момента на смъртта са подобни на тези, наблюдавани по време на спомени, сънища и медитация.

Мозъкът е останал активен и координиран дори по време на прехода към смъртта, демонстрирайки един вид „програмирана“ крайна точка с прилив на активност, свързан със спомени за ключови житейски събития.

Авторите на проучването (публикувано във Frontiers in Aging Neuroscience) питат дали осигуряването на органи за трансплантация не трябва да се отложи, предвид потенциала за продължаващо съзнание.